Светът на парите е мъжки свят, смяташе баща й, и за нея нямаше място в бизнеса му. Тя трябваше да бъде само едно висококачествено, скъпо и ценно украшение. Това бе нейната същност, за това бе възпитавана и насочвана. Тази нейна същност, целта не нейното съществуване, й бе внушавана от малка и тя нямаше никакво съмнение в това. Примера на майка й беше достатъчно убедителен. Тя бе красива, дребничка, вежлива, изискана, добра жена, което имаше всичко, което бе поискала и мечтала като млада. Бе стигнала до върха на своите желания и мечти – дом, семейство-съпруг и деца, пари. Сега от нея се изискваше само да ги поддържа и да им се  наслаждава. Както се наричаше самата тя с нескривана гордост - "малката господарка на големия дом".

Всичко вървеше според плановете и правилата на шефа. Всичко бе точно, както той го бе предвидил, и изключение на нещо, което той бе пропуснал.... Любовта. Тя изобщо не влизаше в плановете му. Тя не бе част от неговия свят. Той я беше изолирал още като малък. Тя беше нещо несъществуващо и отричано от него. Тъй като той не я познаваше, той не я различаваше - не я виждаше, не я чуваше, не я бе почуствал, то за него тя просто не съществуваше и...точка.

И тази непозната, отричана, недопускана .... му направи най-неприятната изненада в живота му и разпука съвсем плановете му, което в момента все още някакси се държаха, но бяха застрашени от пълно разрушение. И не само плановете му, а и бъдещето на цялата му империя. Любовта се оказа достойна съперница и изобщо не смяташе да отстъпва пред заплахите и ругатните му. Тя стоеше на своя олимпийски връх и му се усмихваше дружелюбно. Любовта, какво ли всъщност бе това?

Положението беше такова. Таткото-шеф организираше поредното тържество. Всичко вървеше по план. Той лично бе прегредал и подписал поканите. Всичко – присъстващи, теми на разговор, храна, питиета, бе предварително разпратено, закупено, премислено, обмислено. Това тържество бе част от големия замисъл. Поводът бе 18-тия рожден ден на дъщеря му. Красив повод. Красива дъщеря. Добра уловка за някои безнес партньори. Тази вечер се предвиждаше сключването  няколко особено добри сделки. "Добри пари щяха да се получат от целият този цирк" – шефът потъркваше доволно ръце. Той си знаеше силата, познаваше добре способностите си и днес искаше да увеличи властта си и да навлезе вече официално и в политика. Беше му станало тясно само в бизнеса. Искаше му се и още нещо. Той имаше и един малък и ловък план, който не бе споделил с никого. Богът на парите и властта изискваше все по-нови и по-големи жертви. Както бе ставало още в древни времена – най-красивата и знатна девственица на племето ще трябва да бъде принесена в жертва за омилостивяването на  кръвожадното  и жестоко божество. "Няма как, усмихна се хитро под мустак, ще трябва да се заплаща".

Този план се бе зародил още от деня на раждането на дъщеря му. Тя бе чудесна разменна монета. Всъщност за какво друго служат жените? А да – за да ни служат! – той се засмя на собствената си шега. Така развеселен и в изключително добро настроение той се зае с последните приготовления. Вечерта напредваше. Всичко бе наредено, изчистено, приготвено, излъскано и очакваше гостите.

Но...любовта също правеше своите приготовления. Там в задния двор, в дъното на градината имаше един подранил гост. Младо момче от класа на рожденничката. По нейно настояване, баща й й бе разрешил да покани и няколко приятели, но със строгото условие да изглеждат като хората и да се държат прилично. Това момче отговаряше и на двете условия. Беше много развълнувано. За пръв щяха да го представят на родителите й. Тя го държеше за ръка и се опитваше да го успокои -  "Няма страшно. Баща ми изглежда само строг. Всъщност, той е един обикновен баща, като всички други бащи. Всичко ще е наред."Никой не знаеше за тяхната връзка. Нещо им подсказваше, че не трябва да я разгласяват...

Следва...