Познахте - поредната история за "забранената любов", за неравенството, за разбити сърца, предателството, измяната, подлостта, богатството. Много са приказките  за строг баща, за слабохарактерна майка (или обратно), за морални и материални ценостти. Много сме ги чели такива. Много Ромео и Жулиетовци познаваме в различни варианти. Има ги не само в книгите, филмите, но и в живота. Много митове, легенди има посветени на забранената любов, на жертвата, на трагичния край. Много девойки са се вкаменявали, хвърляли се в бездната, попадали са в манастири, бягали са, самоубивали са се. Било е в миналото има го и до днес. Много  се лишават от живот само и само да запазят честта си, духовната си свобода, правото си на избор. Смели девойки, достойни за слава и почит. Пожертвали се в името на своята любов.

Добре, ама аз нали съм си оптимистка не обичам трагичния край. Не обичам жертвата и саможетвата, не обичам неравенството между половете, не смятам, че Любовта трябва да се забранява, че трява да се страда за нея. Накратко аз обичам Любовта  и за това...

 

Баща й ясно и открито й заяви, че към края на тържеството ще трябва да придружи господинът до дома му и там да прави това, което той поиска. "Знам, че няма да ме разочароваш. Бъди доброто момиче на татко" – усмихна й се той, поглаждайки я по бузата. След като се съвзе от първоначалния шок, мислите на момичето се насочиха към парапета на покрива на сградата. Беше достатъчно високо за да свърши бързо. Огледа се и видя приятеля си. Видя й се толкова малък и безпомощен. Нямаше да може да се справи в една битка с баща й. "Да поговори отново с баща си, да му обясни?"- обмисли и този вариант, но го отхвърли бързо. Самият факт, че й го бе казал така открито и ясно, доказваше, че го е обмислил и нямаше да промени мнението си. Ще трябва да се справя сама. Този път нямаше да има жертви и самоубийства. Този път Любовта бе решира да действа по нов план. Тя бе дъщеря достойна на своя баща. Бе умна, силна и властна и по характер не му отстъпваше по нищо. Приближи се бавно към оркестъра и взе микрофона. Мисълта й сечеше като бръснач. Веднага потърси из паметта си нещо, което можеше да й помогне. Нейната Любов не бе сляпа, тя бе интелегентна, ерудирана, смела, амбициозна. Тя бе решила да играе на едро.Нямаше време. Дължна бе да играе "ва банк"

"Дами и Господа, моля за внимание, тази вечер е посветена на моят рожден ден. Днес аз навършвам 18 години, т.е. пълнолетие и моят баща ми бе подготвил страхотна изненада. Чудесен подарък като завършек на тържеството. Моля донесете лист и хартия. Благодаря. Татко, моля те приближи се. Красива двойка сме нали. Аз съм достойна дъщеря на своя баща.И днес моят баща няма да разочарова своята дъщеря. Нали татко? Днес моят баща ще напише своето завещание. Той ми завещава цялото си богатство. Приживе. Още от сега, още от днес. Защо ли? Защото той го загуби. Беше го заложил при облок, че нито една жена не може да оспори неговото желание. Нито една жена, не може да му "счупи" думата му и да му откаже. Днес аз му отказвам. Аз отказвам неговия подарък-изненада, само за да спечеля неговия по-голям подарък и за да го изненадам аз". Тук момичето се засмя на висок глас. Тя се надигна на пръсти и прошепна нещо в ухото му. Бащата се изчерви, дишането му зачести, хвана се за сърцето и се закашля. Веднага му донесоха вода. Момичето стоеше непоколебимо до него с листа и химикалката в ръка. Настъпи пълна тишина. Бащата пое химикалката, а девойката започна да му диктува тихичко. Когато завършиха. Тя пое листа, сгъна го внимателно и пое отново микрофона "Дами и Господа, днес вие бяхте свидетели на един велик прелом. Днес Любовта победи без жертви. Да живее Любовта. Шампанско за всички. Празникът продължава.Животът продължава."

Поука – никога, ама никога не вършете дела, за които не бихте се радвали да прочетете от заглавната страница на вестника.

Да живее Любовта. Тази Любов – силната, борбената, безкомпромистната, вярната, вярващата, оставащата, продължаващата, радващата ни, чистата, безусловната. Има я. Тук е. Това, което ни оставя да направим, че ако я видим да не изгонваме и  убиваме, а ако я намерим някъде убита, изгонена, наранена, страдаща – да я съживим с вярата си.

Благодаря ви. Обичам ви.

 

Определено ми хареса, Виктория :) Добре казано - "е вършете дела, за които не бихте се радвали да прочетете от заглавната страница на вестника". Поздравления и хубав ден :)

всичко на открито, ва банк. Дребните дела са дребните хора, а не за принцове и кралици ;))))

Благодаря ти! Даде ми сили и вяра, че любовта не е мъртва. Не и докато самите ние не я оставим да умре!

и докато сме живи ние живее и тя.
Любовта е живота и живота е любовта. Банално, но аз така виждам живота.

"Да живее Любовта. Тази Любов – силната, борбената, безкомпромистната, вярната, вярващата, оставащата, продължаващата, радващата ни, чистата, безусловната. Има я. Тук е. Това, което ни оставя да направим, че ако я видим да не изгонваме и убиваме, а ако я намерим някъде убита, изгонена, наранена, страдаща – да я съживим с вярата си". -

Страхотно казано, точно и вярно. Поздравления за поста, много ме развълнува. Благодаря!

любовта не е мъртва, защото това е божията искрица в нас. Я тя не умира, само потъва в забрава. Я я изкарай на светло, да видиш как ще грайне

точно така - любовта е живот :))

Радвай се обичай и бъди обичана :)))