Вие сте част от Съществуванието и всичко, което ви кара да мислите по друг начин е его. Това е всичко. Това е също като рибата, която независимо дали харесва или не, приема или не, вярва или не, е част от океана. Има два избора. Или ще живее щастливо в океана, или ще се бори с него и отново ще продължава да живее в него и да превръща собствения си живот в мизерия.  

Ако потечете със Съществуванието, ще се радвате на всеки момент от живота си. Ще станете гъвкави, чувствителни и креативни.

 От http://nithyananda.blog.bg/drugi/2009/09/25/otyrsvane-ot-egoto-chast-16.403626

Напоследък много съм се замислила за това как ние приемаме живота. Какво е живот според нас? И това, което установявам, оглеждайки се наоколо, е че за много от нас

живота е борба, война за оцеляване – ежедневна, ежеминутна.

Това състояние на война естествено не е в нашата природа. По някакъв начин в съзнанието ни се наслагва, че от една страна ние като човеци сме най-мъдрите и разумни същества на планетата, което ни прави по-значими и съществени от другите същества в природата и ни дава право да я овладеем, и от друга в нас като част от тази природа, съществува животинския ни инстинкт за оцеляване. И ние решаваме, че това може да стане само  чрез борба.

Ние дотолкова се вживяваме в това си оцеляване, че започваме да воюваме непрекъснато и с всичко  независимо дали то представлява опасност за нас или не.

"Животът е борба, война за съществуване" е мото, което ни поставя на пътеката на войната, т.е. ние виждаме войната като единствен начин  да постигнем това, което искаме. Не намираме друг подход, пътека, връзка, начин за да получим, вземем, постигнем желанията си.

Живот = борба за съществуване, т.е. ако ти не се бориш значи не съществуваш. 

Значи когато постигаш нещо лесно, плавно, мирно, посягаш се и го получаваш това не е нещо реално, това не е нещо, което съществува. За да оцениш нещо, трябва да е бориш за него.

"За да живееш трябва да се бориш"

някои превърнаха в

"Трябва да се бориш за да се чустваш жив".

 

И съответно търсят борби и войни на всякъде. Ако такива съответно липсват в момента, тези хора ги създават (дразги, клюки, интриги, задкулисни игри, предизвикателства, демонстиране на сила, състезания конкуренция и т.н.). Положението е още по-абсурдно с това, че има хора, които ако няма с кого да се борят, скарат, борят, воюват – ГО ПРАВЯТ СЪС СЕБЕ СИ. Познато ли ви е? На мен да. Цялата тази критика, самокритика, себеотричане, не приемане, срамуване и т.н. на себе си е борба с това, което сме – на война със себе си (килограми, външен вид, качества и др.).Една вечна война, борба, неприемане, отказ и др.подобни. Това води до развитие? Това е единствения начин за напредък? Конкуренцията и състезанията стимулират към усъвършенстване? Не зная. Това, в което аз вярвам, че има и други пътища за развитие на света, за напредък, усъвършенстване – път чист от войни, критики, борби, отрицания. Това е пътя на пощрението, похвалата, подкрепата, положителен подход. Вярвам, че ако образно ги наречем "метода на пръчката" и "метода на бонбона", аз бих избрала бонбона.

И както пише в цитата по-горе, ако сме риба и живеем в океана, по-умно, полезно и добре за нас е да живеем според законите на океана, Ако решим да се борим с тези природни закони то навлизаме във война, която предварително сме загубили. Ако сме се родили човеци и живеем на тази планета, то по-добре е да спазваме нейните закони, защото и тук ние водиме една предваритлено обречена на провал борба.

Същото може да се каже  и нашето ежедневие – толкова сме се увлекли в това да воюваме, че пренасяме тази война и сред хората, които са на наша страна. Воюваме и в семействата си, и на работното си място. Когато решаваме да създадем семейство (работен колектив) ние избираме някой, който да ни е съюзник, партньор, съмишленик, с когото да сме ЕДИН ДО ДРУГ -заедно, на една страна, да гледаме в една посока, имаме една и съща цел. Но за съжаление много бързо в следствие стремежът си да воюваме с някого, ние го превръщаме във враг, виждаме във съпруга/та свой конкурент, съперник("съпрузи са  двама врагове под един юрган"), и това естествено ни поставя ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ. Сменяме посоката си на действие, фокуса ни, гледната точка.

Ние воюваме и с децата си (също една предварително загубена война), с колеги, съседи, началници, родители, приятели – с всичко и всички.

И защо сами се поставяме в ситуация на война и борба ?

Защото вярваме, че животът е борба и война, за да оцелеем трябва да се борим и воюваме.Тогава нашите защитни инстинктни (кода за оцеляване) се задействат и подсъзнателно  ни поставят точно в такива ситуации – борим се за да оживеем.

И ние живеем, но във война, борба и... мизерия. Оцеляваме...

А какво ще стане, ако променим формулата си и от Живот = Борба и Война

Я сменим на Живот = Любов, Радост, Удоволствие, Удовлетворение, Благодарност,

Тогава за да оцеляваме, че трябва да се обичаме, да се радваме, да благодарим

Какво мислите, не бихте ли харесвали повече един такъв свят?

 

Определено един такъв свят би ми харесал много повече. Това, за което говориш е трудно постижима цел, което не означава, че е невъзможна. Когато разбираш нещата по този начин, когато ги искаш такива - то просто се получава.

Приветствам посоката на мислите ти и мечтата ти за един по-добър свят.За съжаление обаче , той е невъзможен.
Ще те цитирам , защото ти си дала отговора.
Тъй като светът е пълен с - ....тези хора ги създават (дразги, клюки, интриги, задкулисни игри, предизвикателства, демонстиране на сила, състезания конкуренция и т.н.). Положението е още по-абсурдно с това, че има хора, които ако няма с кого да се борят, скарат, борят, воюват – ГО ПРАВЯТ СЪС СЕБЕ СИ. Познато ли ви е? На мен да... - по тази причина , не може да стане това - ...Живот = Любов, Радост, Удоволствие, Удовлетворение, Благодарност,....
Освен това , несгодите са двигател на прогреса.
Когато на човека му омръзнало да го мокри дъжда и да го брули студения вятър , той си построил къща.
Когато му прималяло от глад този иначе радостен , щастлив , любвеобилен и кротък човек излязъл в гората и застрелял един заек или разорал нивата и насадил жито .... Е , може да е настъпил някой червей в градината , но ...такъв е живота! Борба!
Борим се с природните стихии , борим се с болестите , борим се за прехраната си , борим се да оставим поколение!

Съжалявам , че се появих като "анонимен 2 ".Просто забравих да се логна.:-)

Но може да се върви към него. Въпрос на избор. Защото всеки има свой,донякъде автономен свят, в който може да си позволи да приложи Любовта. И ще види как се променят условията около него. Приветствам с цялото си сърце подобни послания! Разбира се, вярват им тези, които имат подобни опитности.:) Да не забравяме, че състезателният принцип е въведен навсякъде по земята, а той разгаря мотивацията за борба. Трудно им е на хората да се означат, без да използват поне веднъж този принцип. И ето ти тебе клопката. И Любовта е можене. Някои не могат по рождение да обичат. Нека, който може, да обича - да стигне за всички! Разбирането на живота е занимание за сърцето...

че вярвайки във формулата Животът е борба НИЕ САМИ СЪЗДАВАМЕ войната и борбите, ние ги предизвикваме, а не всички други около нас.
Сменяйки формулата на Животът е любов, мир или др. тогава ние започваме да предизвикваме любов и действителността около нас се променя.

то просто се получава. :))))

това, което казваш, е че според теб това е невъзможно защото вярваш, че несгодите са двигател на прогреса. Добре, щом така смяташ.Можеш да избереш да живееш в несгоди за да прогресираш.
Аз познавам тази формула, за бях там. Аз също вярвах в това и воювах. Така ме бяха научили. Но разбрах, че мога исама да избирам фомулите си на поведение и сега избирам друго. Не воювам, защото разбрах че има за всички, че има изобилие, просто може да се просегнеш и да си вземеш колкото искаш. Въпросът е, че толкова търсим липсите, несгодите, неправдите, немотията, неприятностите, поводите да воюваме, че не гледаме натам където има изобилие и благоденствие, а на там където то липсва.

да сътезателния принцип е чудесна манипулация, родена на основата на липсата - награда има само за някои от нас, малцина да щастливците, малко са богатите, щастливите, доволните и т.н. и ние трябма да се борим за да бъзам сред тях, защото няма за всички.
Но не мога да разбера, защо мислиш че има хора, които по рождение не могат да обичат? Ако любовта еживот, тогава как са живи без да имат способността да обичат. Може би на някакъв етап от живота са я загубили, заключили, подтиснали, но така родили се... аз поне не познавам.
Моля те да ми разясниш от къде имаш тези мисли, че който може - може да обича и за другите? Това ми напомня, че само богоизбраните, религиозните, божите служители и т.н. могат да се молят и за имат връзка с Господа, а ние останалите ще трябва да ползваме тяхното посредничество. Така ли е?