Т.е. в превод -не ме интересуваш, ти не струваш нищо за мен

Което значи, че ние струваме това, което другите дават за нас. Напомня ви разпродажда, нали?

Разпрожба на човешки ресурси, роби – хората струват толкова, колкото някой се съгласи да плати за тях. Така е било и със закупуването на невеста. Момичетата са били измервани с крави, камили, овце, жълтици и т.н. Така те често са научавали  цената си. Според това, което някой е бил готов да заплати за тях. Чудесно. Цената е това, което някой е готов да заплати за нещо с цел да го притежава. Това е така когато се отнася и за предмети, животни и хора. Някой купува времето ни, таланта ни, способностите ни, знанията ни, уменията ни. Заплатата, която някой ни заплаща в замяна  на нашия труд е нашата цена.

А стойността ни? От какво се определя нашата стойност, която както знаем не винаги има нещо общо с цената? Има много стойностни неща, които се продават на бит-пазарите на много по-ниски цени и обратно някои кичови, но модни предмети се продават на доста завишени цени.

Но това, което искам да ви запитам, дали не си мислите, че вашата стойност не се определя от вашата цена, заплата, заплащане, доходи, приходи? Може би. Често става така. Губим източника си на пари, с което се  намаляват доходите ни и това автоматично влияе и на нашата стойност. В такива случаи, ние често губим своята стойност, която не е нищо друго, а себеоценката ни.

Верен е и обратния случай, някой забогатял, увеличил доходите си, цената си, но това не води до автоматично увелечаване на стойността му. Това не го прави стойностен човек.

Добре тогава щом това не са парите, които имаме, какво ни прави стойностни?

Искам да ви покажа и друга гледна точка. Според това, което съм учила е обратно:

Не цената определя стойността, а стойносттна определя цената, т.е. не доходите ни определят това колко струваме в очите на другите или в собствените си очи, а нашата себе-оценка, себе-стойност определя и цената, която можем да поискаме и съответно получим в замяна на услугите си, труда си, времето си, знанията си, талантите си.

Колко вие се себе-цените, себе-уважавате, себе-обичате, себе-грижите, себе-пазите,себе-защитавате? Ако вие сте си шеф, каква заплата бихте си определили? Толкова ще ли е различна от това, което ви плащат в момента? Не вярвам.

Може би никой да не дава и пет пари за вас, а вие – колко пари давате за себе си? Колко вие самите се  интересувате от себе си?

И още нещо – имате ли стойностни, морални стойности и колко животът ви е съоразен с тях? Защото точно това е нещото, което прави човека стойностен – да живее според своите духовни и морални ценности.

Никой, ама никой не може да намали наша стойност освен нас самите.

И няма значение кой колко пари – пет или повече дава за нас, важното е ние да се ценим и да пазим своята стойност – онази, истинската.

Стойността на една антична ваза е огромна и затова е скъпа, а стойността на един леген е нищожна и не е скъпа вещ, обаче много малко хора могат да си позволят скъпата антична ваза, докато легени има във всяка къща. Затова един леген ще бъде купен и ще върши работа, докато златната ваза може да прашасва дълго време в някоя витрина. Лошото е, че не рядко хората предпочитат да изиграят ролята на леген само да вършат някаква работа, защото иначе стоят по витрините и прашасват без никой да ги забелязва или – в най-добрия случай – някой поцъка, поцъка с език, порадва им се, оцени стойността им и отмине нататък. :)

"И още нещо – имате ли стойностни, морални стойности и колко животът ви е съоразен с тях? Защото точно това е нещото, което прави човека стойностен – да живее според своите духовни и морални ценности." Аз бих добавила и да бъде самия себе си, да отстоява себе си и своите ценности - морални, духовни...
"Никой, ама никой не може да намали нашата стойност, освен нас самите." - абсолютно точно и вярно. Никой не може да ни навреди и обезцени толкова, колкото ние самите.
Поздравления за постинга, Виктория!

ако съм те разбрала правилно ти виждаш само два варианта. Нещо подобно на това, което съм писала в "Огърлицата" - или скъпа, уникална и ненужна или евтина, широкоразпространена и необходима.
А няма ли и друг вариант - ценна, стойностна, разпространена?
Защото и на мен ми омръзна да казват за мен че съм нериализиран потенциал. За това ли говорим за себереализицаията, което е съвсем друга тема.

правилно - каквото сами си направим, цяло село не може да ни направи ;)))

е отношението между количество и качестно. Често някои хора правят компромис с качеството за да постигнат колечество. Има и легени, има и подлоги, но могат да бъдат най-стойностните легени, вази, подлоги, които съществуват. Принце, нещо си се объркал - стойността и цената нямат нищо общо с ролята и предназначинието на предмета. Всеки може да си тежи на мястото и да си върши добре работата - вазата в музея, легена при прането. Аз не мога да пера във ваза, колкото и да е красива тя.

щом това не са парите, които имаме, какво ни прави стойностни?
дай ми пари, аз ще ти доставя долкова стойностни неща. как си купиш нещо стойностно, като нямаш пари?

тези въпроси са ме занимавали и при съставяне на блога ми - много читатели спечелени с плитки теми или вярна на себе си и на не толкова лесносмиляемите теми.

Много добре разбирам, и нищо не съм се объркал :) Телефонист в кол-център – 1000 лв, продавач в луксозен бутик – 700 лв, медицински лаборант – 300 лв. Може и тримата да са стойностни, да са с добри морални устои, да са умни, но от третия ти зависи живота, а от първите двама – не.

"...нашата себе-оценка, себе-стойност определя и ЦЕНАТА, КОЯТО МОЖЕМ ДА ПОИКАМЕ И СЪОТВЕТНО ДА ПОЛУЧИМ в замяна на услугите си, труда си, времето си, знанията си, талантите си."

Колкото и лаборантът да знае своята стойност, колкото и да е добър, ако не иска да е на 300 лв, става продавач. В това няма нищо лошо, но за какво му е била принадената стойност на обучението? И дали изобщо ще го вземат за продавач или ще му кажат (каквито случаи познавам): "Прекалено си квалифициран за продавач" (разбирай – изглеждаш ми умен и не те искам, защото може да ми умуваш, а на мен ми трябва нещо послушно, което да мога да командвам).

"...не доходите ни определят това колко струваме в очите на другите или в собствените си очи..." – добре: "По дрехите посрещат, по акъла изпращат". Никой не те изпраща, когато не те е посрещнал.

Преди години видя просяк. Беше на 68 години. Свиреше на цигулка и то добре за изкривените си пръсти, но очите му бяха добри. Послушах го, поприказвах с него, оказа се умен човек. Започнах да минавам когато имам време през подлеза, където свиреше и оставах да си поприказвам с него. Някога бил цигулар в провинциален симфоничен оркестър, имал жена, но се развели и присъдили апартаментът им на нея. Разпуснали оркестъра поради липса на средства, дошъл в столицата, опитал да си намери работа като музикант, но му не го взели заради възрастта, работил тук-там нещо, но така и не можал да спести някакви средства, а накрая останал и без работа, отново поради възрастта си. Не можал да си плати наема и го изхвърлили на улицата. Никога не поиска нищо, радваше се на кратката ми компания. Един ден изчезна и повече не научих нищо за него. Стойностен човек ли е бил? Освен мен някой друг разбрал ли е стойността му? А стотиците минувачи дали са го остойностили и са опитали да му помогнат дори само с внимание, или само са го оценявали с жълти стотинки? И какво ли щеше да стане ако им беше поискал реалната си стебестойност?

Чудесен въпрос. Но кой определя неговата себестойност? Той. Неговият избор е бил да остане верен на себе си, на професията си, да прави това, което умее и обича. Факт е, че нещо е привлякъл вниманието ти, нещо, което не си видял в другите музиканти по улицата. Според Селистинското пророчесство е имало нещо, което е трябвало да научиш от него и той от теб. И след това си е отишъл. Изпълнил си е задачата. Просяците са добри и мъдри учители. Те ни дават възможност да тренираме добротата си, щедростта си, даването без лична изгода, човечност без високомерие.
Кой си бил ти Принце в тази ситуация? Какво научи за себе си? Какво в теб ти даде възможност да преживееш всичко това и да се замислиш , да го запомниш и да пишеш за това? Явно нещо те е впечатлило?
Да, Принце не са много хората, които ще се спрат и ще говорят при един уличен музикант, ще си спомнят за него и добро. За това те ценя и обичам Принце, защото си от рядко срещаната човешка природа - от ония дето им пука не само за себе си, но и за цялото човечество.

Благодаря ти, Виктория. Дано все пак не сме толкова малко. Не си спомням конкретните му думи, за да зная какво е имал да ми каже, но си го спомням самият него – добър човек, останал в студа с музиката си. Лошото е, че не беше щастлив, а тъжен; така звучеше и цигулката му.

светът е наше отражение - ние се привързваме, харесваме хора, с които имаме нещо сходно. Нещо в този човек ти е напомнило себе си. Нещо в твое се е отразило в него. Много бих искала да си щастлив Принце, да се чувстваш приет, разбран и реализиран, това ще ти помогне да се чувстваш обичащ и обичан.