Защо ни е толкова необходимо да гледаме зрелища? Защо плащаме огромни суми за да гледаме как хората се бият? Защо се смеем когато някой пада? Защо сме доволни, когато някой пропада? Защо толкова ни привлича насилието? Защо се трупат тълпи от зяпачи по улицата, когато има някакво произшествие? Каква човешка потребност задоволява гледането на зралища?

Въпроси. Отново въпроси, на които още не съм намерила отговора.

Още от древни време управляващите са разбрали, че народа (болшинството от хората) имат нужда от зрелища. Това го разтоварва, дава му вазможност да излее натрупаната в негова агресия по един здравословен и безопасен начин, да насочи вниманието си на където му казват, т.е. манупулирано и управляемо. Масовите музикални прояви, концертите по стадионите, футбол, боксови мачове, наблюдаване на всякакви видове спорт, сцени на насилие по филмите би трябвало да ни разтовари, а не натовари с допълнителна доза насилие. Тук дори не споменавам войните, борбите, политическите манифестации, мининги, демострации. А така ли е в действителност?

И защо в нас се трупа насилие? Казват, че нашия организъм произвежда определен хормон и ако ние го задържаме и не го изразходваме чрез физическа дейност, той се натрупва и води до проява на агресии. Тогава – пасивното гледането на един концерт (по телевизията или на стадиона), гледането на футболен мач (по телевизията или на стадиона), съдържа ли в себе си достатъчно количество физическа активност, която да ни  помогне  да изразходваме своята агресия? Определено не! Тогава? Това, което ни помага въщност  са виковете, скачането, ръкомахането, т.е. там ние си разрешаваме да дадем ВЪНШНА ПРОЯВА НА ТОВА КОЕТО ЧУВСТВАМЕ – "хубаво" или "лошо" и то по начин, който е безопасен на нас и другите. Там ние избухваме и даваме воля да всичко, което се е натрупало в нас.

Ако в нас се е натрупал гняв от несправедливост, страх от бъдещето, отчаяние от миналото, безпомощност и т.н. това не ни прави лоши хора. Но не проявявайки тези си чувства, криейки ги вътре в себе си ние трупаме агресия. Тогава и без да сме лоши хора ние зареждаме бомбата, която в един момент излиза от нашето владение и избухвайки (излизайки от контрол) ние нараняваме себе си и близките си. Това съответно ни кара да се чувстваме още по-зле и така влизаме в един кръг на насилие, причинено от насилие.  

Защо това се среща по-често при мъжете? Защо мъжете са по-големи привъженици на спорта (за съжаление повече като зрители от колкото като участници)? Защото има някакъв митус, че мъжете не трябва да плачат, не трябва да се оплакват, не трябва да споделят, не трябва да се пречупват. Мъж си – това значи ,че трябва да се справяш винаги и с всяка една ситуация. Да, ама не! Суперментите са само по филмите.

Жените споделят, бърборят, действайт (дори и само в домакинската работа, това е физическо движение) и това ги освобождава. Освен това има и друг митус – тя е жена, не може да се справи сама, трябва й мъж за подкрепа.Неактуални в днешни времена митуси. Има и жени, които се справят сами има и мъже, които не могат да се справят с всичко.

Осъзнавайки, че мога да си навлека гнева и агресията на много от вас, аз все пак ще споделя своето мнение.

Смятам, че е разрешено и на мъжете да се сбогуват с тази си наперена стойка на непобедими покорители. Защото вече и отдалече се вижда, че това е фалшива маска, с която прикриват нараненото си его. А жените могат да изоставят позата на безпомощност и жертвеност, защото вече е известно че "жертвите взимат най-много жертви" и да започнат да се справят успешно с живота си.

И още един въпрос за размисъл - ако някой ви обвинява в насилие (или нещо друго), това прави ли ви насилници (или нещо друго)?

 

 

 

 

Споделянето е много важно. Иначе - или агресия, от която страдат други хора, или самоунищожение (болести, депресия, самоубийства...)
Поздравления за постинга!

Споделянето е дар - да споделиш мислите си, пространството си, леглото си, тялото си, мечтите си, идейте си с някого, който е готов и достоен за това е висше блаженство.
Агресията може да бъде насочена на вътре и навън. обикновено е друпосочна- Благодаря ти, че си тук.

За необходимостта от зрелища – може би (чисто хипотетично, лаическо допускане) агресията е природно вграден механизъм за оцеляване: без агресия прачовекът не би бил добър ловец. Ако това е така, може би зяпачите, които се събират да зяпат някакъв инцидент, са подтикнати подсъзнателно от "мириса на кръв" и неосъзнатата вродена жажда за "парче от мръвката". Не зная доколко разни концерти, мачове и прочее спортни прояви свалят нивото агресия, защото по такива събития ходят обикновено хора в добро разположение на духа (разните беззъби агитки, които трошат по стадионите са друга работа), докато на натегнатия от напрежение човек обикновено не му е до забавление, така че този начин на разтоварване конкретно на агресията може би не е чак толкова ефективен.

А що се отнася до втората част на текста – че мъжете не трябва да се оплакват и да плачат, – да това е стереотип, на който всички сме подвластни – и мъже, и жени. Факт е, че немалко (да не кажа голямото мнозинство жени), колкото и да въздишат и да се оплакват от липсата на чувствителни, разбиращи ги и подкрепящи мъже, в действителност не могат да възприемат такъв тип мъже. Разбира се, никой не говори за един охкащ и подсмърчащ ревльо, но в по-голямата част от случаите, на мъж, който проявява човешки емоции, се гледа като на "лигав". Да не говорим, че съм виждал поне 3 случая сред познати и приятели, при които в един момент жената започва да изкарва повече от мъжа и постепенно започва да го мачка. Жената на братовчед ми стигна до там, че се разведе с него, защото "не се справял с живота" и "не можело да се разчита на него". Е, нищо че след това той отвори собствен малък бизнес с ремонт и поддръжка на компютри, и не след дълго започна да изкарва значително повече от нея, но... просто реална случка. Мога да ти разкажа и за други такива, но ще стане дълго.

"...мъжете да се сбогуват с тази си наперена стойка на непобедими покорители." Ако някой иска изобщо този стереотип да се промени, трябва да се замислят не само мъжете, а и жените.

Ето отговора ми:
1. агресията е природно вграден механизъм за оцеляване -точно така, като проявление на кода за оцеляване.
2. спортни прояви свалят нивото агресия - да, така е особено ако не сме зрители а и участници
3. докато на натегнатия от напрежение човек обикновено не му е до забавление, така че този начин на разтоварване конкретно на агресията може би не е чак толкова ефективен - това е скрита агресия насочена навътре към себе си - самообвинение, самонаказание, лишаване от забавление. От сорта, "ако не си си направил домашните, няма да излезеш за игреш на вън с другите деца." А каква е връзката всъщност? Ако ти е нисък дохода или са те уволнили от работа, или жена ти е недоволна от теб, може би ако потичаш в парка това ще подреди мислите ти, ако дори само се разходиш на чист въздух ще промени отношението ти към света?
4. липсата на чувствителни, разбиращи ги и подкрепящи мъже, в действителност не могат да възприемат такъв тип мъже- колкото хора, толкова истини и идеали. Аз мога да говоря за себе си, че когато един човек (независимо от пола си) е откровен, отворен, искрен, показва и казва това, което чувства и мисли ви харесва. Харесвам хората със здраво его, приемащи себе си, такива каквито са, пълни със себе си, откровени със себе си и със света. Виждала съм как се чувстват мъже, които си разрешават най-после да поплачат, прекрасна гледка. Да си чуствителен, не значи че си слаб, не значи че се засягаш често, а значи че приемаш чуствата си и си готов да ги покажеш открито, независимо какви са.
5. че мъжете не трябва да се оплакват и да плачат - аз не съм писала думата ОПЛАКВАТ, а споделят. Забележи разликата.
6. мъж, който проявява човешки емоции, се гледа като на "лигав"- кой гледа на него като на лигав? Ти от къде знаеш какво мислят всички хора по света? Не мислиш ли че това е вече отживелица? Беше, но точно това казвам - вече не е "на мода" - преминахме в новата епоха и не трябва един мъж да е гей за да говори и показва чувствата си, само защото не се смята за мъжествено.
7. един момент жената започва да изкарва повече от мъжа и постепенно започва да го мачка.
- това е друга тема - парите, за доверието, за разчитането, но и същата тема за агресията. Жените също са агресивни и го показват по друг начин. Но това, което знам от собствен опит-личен и професионален - ПРИЧИНАТА НИКОГА НЕ Е В ПАРИТЕ. Парите са отражение на отношенията, разултат но не причина. Ето ти сам казваш - не се справял с живота" и "не можело да се разчита на него", което изобщо не е въпрос на пари, а отношения и доверие. За да разчиташ на някого ти трябва да му се довериш.
8. Мога да ти разкажа и за други такива, но ще стане дълго.- ако ние вярваме в една теория, то естествено събираме доказателства за нея и Вселената, която е добра приятелка не обича да ни разочарова и ни предоставя изобилие от такива. Точно така работи тренинга. Имаме някакво твърдение (формула) в главата си например МНОГО ПАРИ = ДОБРИ ОТНОШЕНИЕ В СЕМЕЙСТВОТО и ако ти вярваш в това ще забелязваш сам отакива случаи в действителността около себе си. Но като всяко уравнение е вярно иобратното
ДОБРИ ОТНОШЕНИЯ В СЕМЕЙСТВОТО = МНОГО ПАРИ
тогава, просто обърни причината и следствието и ще видиш, че има много семейни двойки които са в добри отношения, са 24 часа заедно, работят заедно и бизнеса им процъфтява. Тогава просто си сменяш твърдението в главата и нещата се оправят. Не знам дали бях достатъчно ясна?

Съгласен съм с почти всичко, Виктория :)

2. Когато човек участва, това изразходва енергия и адреналин, но когато само гледа, не мога да кажа до каква степен агресията спада. Вероятно е така.
3. Да, една разходка например ще "проветри мислите" на човек, но когато той има някакъв проблем за решаване, е напълно възможно да не му се ходи на кино, на театър или на някакво забавление. Не мисля, че това е форма на самонаказание, или че поне не е задължително да бъде.
4. Да, вярно е, че "колкото хора, толкова и идеали", това са наблюденията ми от различни разговори и изказвания през времето. Иначе съм съгласен, че да е чувствителен човек не означава да е слаб.
5. Тук неточността е моя.
6. Разбира се, няма как да зная какво мислят всички хора по света. Така е, временат се променят, но все още сме в началото на тези промени и старият стереотип е все още много силен. Хехе... нека го кажем така: предполагам, че всички харесват Уди Алън, но повечето биха предпочели Вин Дизел :)
7. Може би причинта не е в парите, но в конкретния ми пример, той се оправяше с живота достатъчно добре за конкретните временни условия, но вероятно жена му е измервала успеха в парична величина и след като тя е започнала да печели повече автоматично е задействала своята своеобразна представа: "Печеля повече, значи съм по-добра (по-оправна, по-успешна) от него".
8. Тук не става въпрос за "вярване" или "неверие" в дадена теория. Зная, че когато човек има дадено схващане търси потвърждения около себе си и затова и именно затова се старая (надявам се успешно) да гледам на събитията от различен ъгъл. Казвам го по този начин, не защото е вярно, а защото съм наблюдавал подобно развитие в повечето двойки около мен. Естествено, че парите не са причина (камо ли основна) за добрите взаимоотношения, но са спомагащ фактор.

или в двора на другите, не винаги знаем какво точно се е случило, не винаги знаем подробности, изслушваме само едната страна и в повечето случаи дупките от незнание ги запълваме с наши предположения и така си рисуваме наша картина, която не винаги съотвества на реалността. За това, когато тренирам аз никога не говоря за трети и неприсъстващи лица и не разглеждаме "теоретични" модели, а само реални и контретни ситуации от живота на траниращия. Понеже с теб тук си говори на "теория" можем да си кажем, че свят широк - пътища много, хора - най-различни. Но ако има поне едно семейство, което живее добре, независимо от финансовите си средства - това доказва че това е възможно.
Аз лично съм ЗА парите в живота ни и то в количество, в което ни прави щастливи. Да идват на място и навреме и доколкова че да се чувстваме добре с тях и да си ги харчиме с усмивка и да благославяме нещата, които получаваме в замяна.

Никога не знаем какво се случва, защото нищо не можем да обхванем в пълнота :) "Но ако има поне едно семейство, което..." – тогава пак не знаем какво е положението там. А за последния абзац – подкрепям напълно :)