Спомняте ли си последния път, когато пламенно защитавахте идеята си, когато не усещахте нито умора, нито глад, колкото и усилено да работите върху даден проект? А спомняте ли си за онова неприятно чувство, че не ни разбират защо влагаме толкова енергия в нещо, което обикновено се прави без голямо желание? Замисляли ли сте се откъде идва недоверието ви към ентусиазираните хора и амбициозните проекти? Според философа Робърт Мизрахи, липсата на доверие в себе си, в другия, в обществото и в самото ни съществуване, ни запречва достъпа до жизнените ни сили. Възприели сме философия на трагизма, според която нищо не е възможно. И си имаме всякакви извинения, за да не положим нужните усилия за един по-богат и по-отговорен живот. Пасивността и страхът от провал са сред основните пречки пред ентусиазма.

Не трябва да бъркаме обаче ентусиазма с безплодната еуфория. Ентусиазмът е радостта и енергията, която чувстваме, преследвайки целта си, защото смятаме, че е възможна и осъществима. Той ни дава непоклатимо доверие и творческа мощ, за да задействаме амбициозни и отблагородяващи се проекти. Преди това обаче, трябва да можем да повярваме в щастието. Да се научим да се радваме на сегашния момент, за да мобилизираме енергията, която ще ни е необходима за бъдещето.

Ентусиазмът е свързан с истината. Когато ни осени идея, която резонира с дълбока истина в нас, ние оставаме с убеждението, че трябва да я осъществим и ентусиазмът ни подтиква да го сторим. Той действа като ориентир – пътят, който ни вдъхновява, е истинният път за нас. Когато се докоснем до дълбоката истина вътре в нас, до дълбокото ни вътрешно желание, истинското, освободено от всякаква зависимост, ентусиазмът избликва и ни осветява пътя. Времето вече няма значение, защото сме концентрирани върху осъществяването на целта си. Чувстваме се инструмент за изпълнение на определена мисия. Носени на крилете на желанието, животът ни придобива съвсем нов смисъл. Фундаментът тук обаче е да открием какво дълбоко желаем да правим в живота си. Изключително важно за отключването на енергията вътре в нас е да намерим призванието си, мисията си, дълбокото ни желание и да направим първата крачка към осъществяването му. В противен случай, рискуваме да се почувстваме притиснати от ежедневни задължения, от хиляди трябва, от следване на очакванията на тесния кръг от хора, с които общуваме и в крайна сметка да се обречем на живот, който не е по-различен от техния, живот, в който ентусиазмът е погребан някъде в младежките години, а понякога и още в детството.

Загубата на мотивация е основното, което ни кара да пропадаме в мислите си от време на време и да нямаме ентусиазъм да водим обичайния ход на живота си. Понякога резултатите от действията ни се бави, друг път не сме оценени на ниво, трети път ни се струва, че сме дали повече, отколкото получаваме, а четвърти – ни е просто тъпо, без да има причина за това. Ако следваме обаче дълго време този ред на мисли, е възможно с времето да спрем да забелязваме начините, по които можем да се измъкнем; възможно е самооценката ни да спадне и станем несигурни в себе си; да обвиним живота, че е несправедлив, а най-близките ни – че са виновни за ситуацията, в която сме. Можем ли да влияем сами на настроението си и да бъдем сами източник на собствената си мотивация? Ще кажете, че не е толкова важно да си мотивиран, колкото да разрешиш основния си финансов проблем, но специалистите твърдят, че е по-здравословно и приятно да разполагаш с по-малко пари, но да си мотивиран, отколкото да разполагаш с повече, но да нямаш мотивация (често срещано явление при свръхзадоволените). Когато си мотивиран имаш повече шанс да ти се случат неща, различни от тези, които постоянно провокират в теб липсата на мотивация.

Загубата на мотивация е пряко следствие от спада на увереността в себе си. Увереността пък, от своя страна, спада, когато човек излезе от центъра си и се свърже с външна причина за своята увереност. Лечението е просто - да се свържеш отново със своята истинска същност, с твоя висш Аз. Някой успяват с медитация, други - просто оставайки насаме със себе си, а повечето хора разчитат "да им мине" или "да им се случи нещо хубаво". Със сигурност има и други начини (или методи) за съзнателно подобряване на увереността, мотивацията или себеоценката (избери си
сам/а подходящата думичка).