Често, понякога, винаги? Преструваш ли се? И колко и с какво заплащаш за това? Да си това, което не си? Да се показваш това, което не си? За да не обидиш? За да не нараниш? За да не си помислят хората? За да не те изхвърлят от работа? За да те приемат в точно този приятелски кръг? За да си достоен за този клуб, мъж, жена, работа, среда?  За да не се откажат от теб? За да продължат да те обичат? Защото те е страх, че истинската ти същност не е толкова привлекателна и желана? Защото си мислиш в същност не струваш толкова много? Защото, ако разберат какъв си наистина ще ти се подиграят? Ще ти се надсмеят? Ше ти обърнат гръб? Защото всички се преструват?

Вярно е... преструват се... слагат си маски... подддържат форма... правят се на млади...на знаещи....на можещи...имащи. Хвалят се....фукат се... измислят си роли...истории...минало....бъдеще....и.....

забравят кои са в същност. От толкова много измилици и роли, от толкова често менящи се моди, от толкова много наслоени пластове се загубва истинското, ...първичното,... натуралното, ....природното, ...ценното.

Защото ние сме ценни точно такива каквито сме. Точно, както сме се родили – малки голи бебета. И точно такива сме успявали да направим толкова много хора около себе си щастливи. Без усилия. Лесно и просто. Да бъдем себе си... или по-точно да си спомним кои сме всъщност – малки голи весели бебета.

изцяло колко уникални и ценни сме такива, каквито сме - без маски и роли. И колко по-лесен ще бъде животът ни когато не пресмятаме кой театрален костюм да си облечем за конкретния случай, а след това да помним как сме се показали, за да не се разминем с ролята.

http://www.youtube.com/watch?v=I5ALIL7T764&feature=related

:)))

ни отнемат прекалено много енергия и по този начин ние съвсем не сме свободни да правим това, в което сме добри, за което имаме най-добри естествени способности. Много е уморително да си в някаква роля непрекъснато и са поддържаш някакъв чужд стандарт.

така ще бъде оценен навсякъде, когато човек е себе си той е индивидуалност, която буди интерес. Ако се опитваме да се придържаме към шаблона ставаме скучни и някак незабележими в общата маса. Младите хора някак по-инстинктивно усещат фалша, а по-възрастните така се вживяват от измислените от тях роли, че се срастват със своите маски и загубват и своята чувствителност към другите.

не се преструвам, не се правя пред хора, които са ми неприятни, предпочитам да си тръгна, не слагам маски, предпочитам да остана сам, оставам сам, защото болшинството от хората не търпят критики и истина, в резултат съм се отчуждил от доста хора, защото не мога да търпя това. Дали губя? Какво? Дали печеля - да - поне в моят свят на прямост и искреност няма място за недостойни хора, за интриганти, подлеци, маскаради, латино сериали. Това ми стига.

трябва да изминеш пътя на себепознанието, преминавайки през различни роли - не театрални обаче, а социални. Подражанията са неминуеми - дори и само за да разбереш, че това (във всеки отделен случай) не е твоята същност и да продължиш да се търсиш и себеоткриваш...
(Леле, чак не си вярвам, че написах това! Има ли някакъв смисъл?)
:)))
Поздрави!

най лесно е да си ти,просто няма вариант да си забравиш текста:)))

чудесно написано и аз така мисля. Страшното става като се сраснем с маските си и наистина забравим кои сме ние всъщност. тогава живеем някакъв двойствен живот и съвсем се объркваме

Пишеш - не слагам маски, предпочитам да остана сам, оставам сам, защото болшинството от хората не търпят критики и истина,
Аз смятам че няма ниждза д аси тръгнеш, защото това е компромис и дори бягство, криене. Въпросът е да останеш и да бъдеш такъв какъвто си. За тов асе изисква повече смелост.
А що се отнася до истината - аз смятам че всичко в което вярваш е истина и което не вярваш не е, т.е. тя е субикнивно нещо и е излишно да се бориш и да я доказваш.
А критиката - аз не вярвам в критиката. И определено не я обичам и най-вече имам смелостта да си го призная :)

Ти настина правиш впечатление на открит и откровен човек, който не познава преструвката. Но от друга страна като тръгнеш да се себеоткриваш става толкова интересно :))

точно така и понеже аз трудно помня на изуст и със сигурнто ще с изабравя репликите предпочитам да си ги измислям ;)

Ние сме многопластови и разнолики по природа. Във всеки от нас има един ангел и един дявол, едно дете, една жена и един мъж. Ние сме в най-различни роли в живота си: майка, баща, баба, сестра, брат, работник, шеф, потребител, създател, пътник, читател, зрител, автор и т.н. Ти отдавна вече разбра идеята ми, нали? Ситуацията и времето изискват от тебе проявата на една или друга твоя "страна" (от същността ти, която е същата, но толкова сложна). Ние познаваме богатство от емоции и когато проявяваме една или друга Изглеждаме различно и то не защото се преструваме, а защото на тази струна е засвирила душата ни в този момент. Именно, ако сме истински себе си, ние сме различни.

оставането не е ли равно на мазохизъм?И какво - ще остана да им слушам лицемерието и да им гледам театъра? Мерси.А да оставаш с лицемерите не е ли само по себе си лицемерие, след като си бориш да няма маски? Или мислиш, че ще ги промениш? Магарето си е магаре, кон не става.
Истината - да излъжеш добро ли е? Или да говориш зад гърба? Или да лицемерничиш? Или всички тези неща са субективни?
Критиката - обожавам я! Защото доста хора не са се усетили как се превръщат в себелюбиви глупаци, за които само тяхното мнение и виждане е вярно. Затова искам да ми се казват грешките. Затова обичам критиката.
"Всичко, в което вярваш е истина" - е тук паднах! Ако вярвам, че като лъжа, лицемернича или крада - то това е истина ли? Че ти ако наистина го вярваш това, можеш да достигнеш до много големи престъпления. И серийните престъпници сигурно вярват, че правят нещо добро...

Ти пишеш "ако сме истински себе си, ние сме различни", което няма нищо общо с това, което съм написала. Не виждам дори каква е връзката. Да си истински не значи да не си гъвкав и да бъдеш един и същ в различни ситуации. Да бъдеш истински във всяка една ситуация понякога предполага да бъдеш различен. И това според мен е естествено, защото различната сигуация изисква различни способностиу качества, способности. Така че няма противоречие в това, което съм казала и в това, което ти си писала.

оставането не е ли равно на мазохизъм?
- аз съм против страданието в каквато и да е форма. Въпросът е как да останеш сред хората, да имаш приятели и да ти е приятно, без да страдаш. Как мислиш има ли и такъв вариант?

И какво - ще остана да им слушам лицемерието и да им гледам театъра? Мерси.А да оставаш с лицемерите не е ли само по себе си лицемерие, след като си бориш да няма маски? Или мислиш, че ще ги промениш? Магарето си е магаре, кон не става.
- А защо смяташ че трябва да направиш от магарето кон. Нека ди бъде магаре. На този свят има нужда и от магарета и от коне.  Аз не искам да променям хората, а да придружавам по пътя им хора, които, сами са взели решение да се променят.
-Аз не те разбрах ти смяташ, че всички са лицемери или само определени хора? Ти избягнаш изобщо хората или само тези, които не ти харесват?
Истината - да излъжеш добро ли е? Или да говориш зад гърба? Или да лицемерничиш? Или всички тези неща са субективни?
- Това, което имах предвид за истината не е въпрос дали да излъжеш или да кажеш истината, а дали не се обръщаш в "борец за истина и правда". Защото има такива хора, които отиват в крайности и непрекъснато изтъкват тяхната истина, независимо дали някой ги пита или не.

Критиката - обожавам я! Защото доста хора не са се усетили как се превръщат в себелюбиви глупаци, за които само тяхното мнение и виждане е вярно. Затова искам да ми се казват грешките. Затова обичам критиката.
- Същото, което казах за истината важи и за критиката. Има разлика дали някой те пита за мнението ти и те моли да му показваш грешките си или ти сам решаваш, че си човек, който знае по-добре от другите кое е правилно и кое не и напрапваш мнението си.
Това е в основата на тренинга и един от неговите принципи – аз смятам, че всеки човек знае най-добре кое е правилно и добро за него и аз само му помагам да го открие. А тези, които се обичат не са глупаци. Според мен дори са доста умни. 

"Всичко, в което вярваш е истина" - е тук паднах! Ако вярвам, че като лъжа, лицемернича или крада - то това е истина ли? Че ти ако наистина го вярваш това, можеш да достигнеш до много големи престъпления. И серийните престъпници сигурно вярват, че правят нещо добро...
- Сега ще се опитам да ти обясна – ти вярваш в силата на критиката и за теб това е истина, аз вярвам в силата на поощрението и похвалите и за мен това е истина. Ако се съберем на спор ти ще ми донесеш цяла кошница с доказателства колко това е ефекасно, а и аз мога да направя същото. Всеки вярва в неговия си път. Ако някой вярва, че само ако лъже, критикува и лицемерничи може да бъде приет в обществото и да напредне, тогава това е неговата истина. Но няма нищо общо между истина и закон. Според закона е забранено да се краде, убива и т.н., но това няма нищо общо с житейски истини, принципи и философии.
Сега например е чудесен пример как моята и твоята истина се разминават, но това не значи че някой от нас преминава закона.

така е. Абе не е лесно да си жив :)

За това, когато говорят за страх от смъртта си мисля, че да живее понякога е много по страшно. Но това е само в моментите на слабост и песимизъм, които за моя радост отминават бързо :)))

никое бебе не се ражда на този свят изнервено или пък с комплекс за малоценност. Радостта, любовта и пълнотата във всичко са естественото ти състояние. Всичко останало е изкуствено и представлява заблуда.

И първият постинг-Аз вярвам
ме впечатли. Ще го принтна и ще си го чета у дома :))

и аз познамав тази книга - много е хубава. Препоръчвам я.

това, в което вярвам е основата на "къщата" която строя, на това, което мисля, говоря, правя. Моето верую :) добре че ми припомни да си го прочета пак

Най-смешното е, че при много маски, човек може да ги обърка коя за къде беше и се изпада в комични ситуации :)

За маските незнам, но например за определено качество, което ще ни помогне да постигнем поставанета цел - често го имаме но го използваме в нежеланата посока. Например - аз установих че имам силно развито чувство за вярност, но то е насочено към другите, а не към мен и семейството ми.
Друго - място - едно момиче, което бе плахо, затворено и стеснително реши да развие откритост, нахалство, отвореност. И стана такава, но в къщи, а сред другите си остана плаха и стеснителна. Което не й помогна много, докато не установихме, че трябва да смени посоката и мястото на проява на тези качества.
Ние сме си едни и същи в основата си, но при различни ситуации проявяваме различни свои способности и качества.

Малки, голи и весели бебета :)

Цитирам: "....и.....забравят кои са в същност".
Хората отдавана са забравили, кои са всъщност. Толкова отдавна, че вече не знаят кои са всъщност. Как тогава да си спомнят. Те са себе си. И да изпълняваш (да бъдеш принуден да изпълняваш) роля, е част от играта живот. Ако си слаб се приспособяваш, прикриваш, гравитираш около по-силните, наподобяваш. Ако си силен не си длъжен да се преструваш, но много често също се налага да се съобръзяваш. Ако някой е добре както е той не изпитва нужда да се променя. И ако се опиташ да му покажеш, че всъщност животът му не е истински и след 5, 10 или 20 години, или в следващ живот ще изпита последствията, той просто няма да ти повярва.
"Защото ние сме ценни точно такива каквито сме" - тоест, когато се преструваме и си слагаме маски не сме ли такива, каквито сме? Сме. Ценни сме с всички наши слабости и недостатъци. Казваш да не се страхуваме да се открием. Ти самата не се ли страхуваш? Всеки се страхува и страховете ни пазят. Ние оцеляваме, а едно бебе не може да оцелее без грижи. Затова децата са безгиржни. Ако живота беше лесен, но не е. Може би постингът ти е адресиран по-скоро към хората без самочувствие, смачканите от живота, тези с комплекси?! Не знам. Но да бъдеш такъв едва ли е "истинското, ...първичното,...натуралното, ....природното, ...ценното". От тази гледна точка съм съгласен с him. Живота е социален и ние се градим като личности именно в общуването, когато сме принудени да се сблъскваме с трудности и различия. В този смисъл възприемам апелът ти да бъдем себе си, по-скоро като позив да се стремим да отстояваме общочовешко- ценното, да откриваме непреходното и да се самовъзпитаваме в хуманизъм. Що се отнася до истината, то тя е там някъде. А вярата, само тя понякога стига да станем по-добри.

"И стана такава, но в къщи..." Извини ме, Виктория, вероятно не е редно да коментираш, бидейки твой случай, но ми стана интересно: дали това е било просто защото не е насочила придобитото качество в правилната посока, или защото не го е доразвила достатъчно, в следствие на което то се е проявило в най-удобното или безопасно място?

нашият дом, близките ни, са своеобразна учебна база, там проявяваме най-лесно, близко и удобно своите качества, изливаме чувства,споделяме неприятности. Учебно поле, което може да ни помогне да се развием в бъдеще. Там се пробваме и от това на къде ще тръгнем много зависи и от реакцията на близките ни. В този случай, ако всеки път, когато тя е открита и казва честно и смело какво иска я обвиняват в нахалство и инат, тогва това пречупва характера й, егото (свободното изявената воля) и естествено на нея не и стигат силите да се проявява и навън.

благодаря ти за коментара, няма различия в нашите мнения. Това е насочено към хората, които правят компромиси със себе си само за да бъдат приети в някаква група хора, както им се струва "за да бъдат обичани, желани, приети" и това е техния пропуск . Прочетох някои неща от твоя блог и се радвам, че не си съгласен с мен, че не познаваш това, за което говоря.
1. Ако някой е добре както е той не изпитва нужда да се променя. - така е за съжаление най-често трябва да се случи нещо, което да ни попречи да продължим по същия път за да се променим. Но и защо да сменим нещо, което работи добре и ни носи радост и удоволствие?
2.Казваш да не се страхуваме да се открием. Ти самата не се ли страхуваш? Всеки се страхува и страховете ни пазят - аз отдавна съм се сприятелила със своя страх. Често го използвам за пътеводител. Но истината е, че себеопознаването не ме плаши, преминах периода в който се стрехувах, че ще открия нещо, което ще ме разочарова от себе си.
3. Живота е социален и ние се градим като личности именно в общуването, когато сме принудени да се сблъскваме с трудности и различия. - ние сме се родили (поне според това, в което аз вярвам) да се учим( Живовтът е като една тренировъчна зала) и често избираме пътя на страданието,страха, болката за да си научим уроците. Аз вярвам, че има и друг път - пътя на удоволсвието, забавата, смеха, любовта, прегръдката, песента и т.н. Това е също начин да постигнем целите си.
4. Ценни сме с всички наши слабости и недостатъци - Н.Д.Уолш казва че ние нямаме недостатъци, имаме само качества, но някои от тях ни помагат да постигнем целите си, други ни пречат. За това можем да развием част от тях и да намалим влиянието на други.
5. Ако живота беше лесен, но не е.- а ти искаш ли твоят живот да е лесен?

Хубаво е и само дава, нищо не взема :)
Не те разбрах?

бяха ми подарили една книга, която не харесах по заглавие и отворих чак сега - "Врагът" на Е.Карер - истинската история на един убиец. Чак вчера я отворих и разбрах нещо важно -ново доказателство за това кой е нашият вътрешен враг - ние самите, естествено.
Книгата разказва за историята на едни обикновен младеж, който е бил готов да заплати трагично висока цена за да бъде приет от другите. В един момент се уплашва и не се явява на изпит, но не може да го признае и излъгва, че го е взел. Тази лъжа води до нови лъжи и когато стига до момента в който е щял да бъде разкрит убива всичките си близки и прави неуспешен опит да се самоубие.
Точно това е момента за когото говоря - двойния живот, който избираме, поръсен с лъжи, вместо да бъдем ние самите. Естествено не всички стигат до тази крайност, но много от нас са били там - на мястото на колебание - дали да се изложа, дали да приязная провала си или да измисля накаква лъжа и после друга и друга.
Толкова затъваме в лъжи, че самоте ние забравяме кога сме започнали и къде е истината.
Да си истински, да останеш верен на себе си изисква смелост, да погледнеш хората в очите и да си признаяш истината не винаги е лесно, но за това пък си струва - резултатите са страхотни.

не е нито труден, нито лесен. В него има само трудни за взимане решения, а останалото е търпение, воля и много работа. А и дори да беше "лесен" не бих могъл да го изживея по този начин. Моето щастие се простира до и свършва там, където започва нещастието и болката на другия. Живота на удоволствие, смеха, забавата, прегръдката е възможен в тесен кръг от обществото или семейството, но така или иначе не отива по-далеч от познати, приятели и съмишленици. Ами останалите? Чието съществуване откриваме по новините, или с които се разминаваме по улиците? Общества на насилие, болка и страдание, където болестите, недоимъка, глада, смъртта са ежедневие? Ако попаднеш в такова общество или забравяш за песните, прегръдките и всичко останало, или си мъртъв още същият ден. Може и да имаме право на избор и наистина да избираме условиятая си, но това става преди да се родим. После за някои започва мирното и тихо съществуване, а за други борба за оцеляване. Има и такива, които избират саможертвата. Отричат се доброволно от лесното, удобното, сигурното и споделят живота на борбата. За мен щастието не е синоним на удоволствие. Понякога щастието е болка. А болката за сега е единственният известен ми начин да учим...и да плащаме за грешките си.

"Живота на удоволствие, смеха, забавата, прегръдката е възможен в тесен кръг от обществото или семейството, но така или иначе не отива по-далеч от познати, приятели и съмишленици." и колкото повече стават такива кръгове толкова повече влиянието им ще става и на вън от тях. Съвсем различно е с какво настроение излизаш от къщи сутрин и това естествено се отразява и на другите хора. Отначало това са малки самотни островчета, но колкото са повече толкова е по-голяма вероятността им да се слеят.
Но от това, което пишеш изборите са:
- тихо съществуване
- борба за оцеляване
- саможертва
- изживяване на болката
а къде отиде хубавия живот и с какво ще помогне саможертвата и"Отричат се доброволно от лесното, удобното, сигурното и споделят живота на борбата" на тези които страдат.
Чула съм някъде, че най-голямото добро, което можеш да направиш на бедните е да не се присъединиш към тях. С присъединяване си и саможертвата ти само увеличаваш статистиката и какво от това? Къде е твоята помощ? Ако някой потъва и ти си солидарен с него, на кого помагаш? Не е ли по-разумно да останеш на брега ида му подадеш ръка?

Някой ден, това неминумо ще се случи. И аз ще бъда много щастлив. За това, къде отиде хубавият живот, можем да попитаме тези, които се стремят да ни го отнемат, за да има повече за тях. Нали именно за това е борбата. Колко от тези, които имат предостатъчно споделят? Стана твърде сложно, защото става въпрос за идеали. Има лоши хора Вики и съм сигурен, че си имат предостатъчно прегръдки, усмивки и животът им е приказка. Едно е психология на позитивизъм, съвсем друго е обществен строй и псевдо икономическа система. Иска ми се нещата да бяха толкова прости, но не би. Така или иначе, посланието ти е хубаво. Надявам се много хора да се замислят все пак. Успех!

Ти пишеш - Има лоши хора Виктория и съм сигурен, че си имат предостатъчно прегръдки, усмивки и животът им е приказка.
Да разбирам ли, че това което ми казваш е, че трябва да бъдеш лош за да се превърне живота ти в приказка?
Какво общо има лошотия с прегръдки, усмивки и хубав живот?
Важна е целта, важен и пътя към нея. Не можеш да бъдеш наистина щастлив, като по пътя ти има "трупове", жертви и стрададние. Поне аз вярвам в това.

просто почувствах постинга ти малко по-лично, а не му беше нито мястото, нито времето да започваме такава дискусия. Грешно си ме разбрала. Разбира се, че не трябва да бъдеш лош. И аз вярвам в същото като теб. В крайна сметка постингът ти е за хората, които биха те разбрали, биха се замислили и биха пожелали да опитат да се променят към по-добро. Аз също не спирам да опитвам. Само дето съм мъж и гледам на света под малко по-друг ъгъл. А може и да говорим за едни и същи неща с различни думи? Сигурен съм, че и двамата искаме светът да стане едно по-добро място за живеене и полагаме усилия за това. Още един път ти желая успех.

това, което си писал тук:
http://belier.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/15/interpretaciia.380440
е чудесно и с го четох с огромно удоволствие. Благодаря ти за откритата дискусията, защото това дава възможност и на още хора да се замислят. И е хубаво че не приемаш нещата лично. Поздрави и успехи. Бъди щастлив.

до Белер - ти ми написа "Понякога щастието е болка. А болката за сега е единственният известен ми начин да учим...и да плащаме за грешките си." и това изречение не ми даваше мира вече няколко дни и да това реших да реагирам дори и по-късно, дори и само заради тези, които ще го четят след това.
хич, ама хим не ми се побира в сазнанието тази максима. Болката, като единствен начин да се учим? Та това ми звучи като мото на садо-мазо секцията. Съвсем, ама съвсем не съм съгласна. Дори и животните разбират от дума и можеш да им обясниш много неща без шамари, ритници и шамари, та камо ли ние хората. Това е точно метода на пръчката (болката) , а аз действам през похвали, подкрепа, пощрения, позитивно, метода на бонбона и стигаме до чудесни резултати. ЗАЩОТО АЗВЯРВАМ В ДОБРОТО В ХОРАТА И В ТОВА, ЧЕ ТЕ КЪЩО ЗАСЛУЖАВАТ ДОБРО, И ТО НЕ САМО КАТО КРАЙНА ЦЕЛ А И КАТО МЕТОД НА ОБУЧЕНИЕ.
Сега разбирам защо състоянието на училищата е такова. Дали те също вярвам в обучение чрез болка?