Колко пъти сме преглъщали, колко пъти сме се въздържали, колко пъти не сме отивали до край, колко пъти не сме казвали това, което мислим, това, което чувстваме, това, което искаме, това, което наистина ни е на душата? И да ни питат  защо? Е, добре аз ви питам . Защо? Предполагам, че всеки по своите причини, но най-вече ние се въздържаме за да не пострада някой – или ние самите, или някой друг. Или да не ни се присмеят, да не ни се подиграят, да не ни наранят, да не ни обидят, да не засегнем някой, да не нараним, да не обидим.

И ние предпочитаме да премълчим, да се откажем, да остъпим. Накратко – да преглътнем камъчето. Само, че като се натрупат толкова много камъчета започва да ни става тежко,започваме да се вкаменяваме самите ние, стигаме до там, че  да не можем да напреднем в живота (в отношенията си с някого, в кариерата, здравето си, развитието си и т.н.) и се получава задръсване.И така с натрупването на камъчета се стига или до окончателно спиране или до... избухване и пръскане на системата. Някъде, където бента от камъчета не е издържал на налягането се получава бум! И ето, че тялото ни, здравето ни, отношенията ни с другите се пропукват и ако не го забележим на време и не направим нужните промени може да стигнем до...някакъв съвсем нежелан и не планиран ефект.

В тялото ни се получават мастни натрупвания, холестерол, запушване на кръвните ни канали, това засяга сърцето, мозъка, другите ни органи и т.н.

И всичко това започва от вредния ни навик да премълчаваме, да крием чувствата си, да не споделяме, да не казваме истината, да се преструваме, да мислим едно, а да казваме или правим друго. Или казано на езика на тренинга – несъотвествие по веригата – мисли – намерения – думи – дела – резултати.

Как се "лекува" този вреден навик? Със споделяне или по точно ДОКЛАДВАНЕ НА ЧУВСТВАТА. Ежемесечено, ежеседмично, ежедневно,ежечасно, ежеминутно- постоянно. Веднага! Без никакво отлагане ! На момента! На място!

Как можем по най-чист и здравословен за нас и за другите начин за споделяме (докладваме) своите чувства?

 

Какви са стъпките?

1.     Решавате, че искате да промените положението и да подредите и изчистите живота, отношенията си, здравето си, тялото си, думите, мислите, делата си.

2.     Сключвате договор със себе си. Може да е писмен, устен, мисловен. Но важното е вие да си повярвате и  да сте категорични в решението си.

3.     Обявявате на близките си, че ще правите промени и ще започнете да комуникирате по друг начин – ще докладвате за това как се чувствате.(по-смелите могат да ги поканят да направят същото)

4.     Споделянето  не е нов за вас "мускул". Тази потребност съществува във вас, но може би в детството ви или по-късно сте престанали да го използвате (всеки по своите причини – не е имало кой да ви изслушва, не са ви вярвали, някой ви се е подигравал, разбирания като "мъжете не плачат", " ти вече си голям/а и не трябва да се оплакваш"," да не съм чул/а гък повече", "затвори си устата", "ела по-късно сега нямам време", "не сега, не тук" и други подобни).

5.     Трябва отново да се открие и развие този мускул и това може да стане чрез тренировки. Т.е. това е процес и не очаквайте, че резултатите ще се моментални. Все пак доста време сме го оставяли бездействащ и сега ще ни отнеме време да го разработим.

6.     Изяснете си целта – тя не е да започнете да си отмъщавате, да наранявате, да си връщате на всички и за всичко. Целта е да освободим погълнатите и натрупаните в нас "камъчета", да се погрижим за себе си, т.е. да го направим за наше добро, което неизменно ще бъде добро и полезно и за нас и за другите.

7.     Да усвоите техниката на споделянето – да говорите от първо лице единствено число АЗ и само АЗ. На пример:

- "Когато ти закъсняваш от работа и не ме предупреждаваш за това АЗ СЕ ЧУСТВАМ САМОТЕН/А, АЗ СЕ ТРЕВОЖА, АЗ ИМАМ ЧУВСТВОТО НЕ СЪМ ТИ ДОСТАТЪЧНО ВАЖН/А, ЧУВСТВАМ СЕ ЗАБРАВЕН/А, ПРЕНЕБРЕГНАТ/А"

- "когато говориш на висок глас това страшно не притеснява и аз не мога да се съсредоточа, да мисля правилно и за това правя повече грешки"

- "когато закъсняваш за срещи на мен ми е много неприятно"

- "когато отида на родителска среща и учителката се оплаква то теб на мен ми става мъчно, аз се притеснявам за теб",

- "когато те питам нещо и те не ми отговаяш аз чувствам че не съм част от твоя свят, а ти ме интересуваш и аз много бих искал/а да ми разказваш повече за себе си"

8. Да говорим без "насочен пръст", т.е. без обвинения, осъждане. Пръстът ни не е насочен нито към другия нито към нас (без обвинения и самообвинения). Проверете, че ръцете ви също не са свити в юмруци (не идваме да си оправяме сметките, да са чистим), а отворени в дланите ръце. Ръце готови да прегърнат, да получат.

9.  След като споделите това, коети ви тежи (изплюете камъчето) бъдете готови да изслушате и другата страна. Спомнете си, че и другите също са гълтали камъчета.

10. Ако вие или някой започне да ви обвинява напомнете си/му, че искате чисти от обвинения разговори – споделяне, чистене на отношения, но без вина и осъждане. Вие не сте на подсъдимата скамейка, а в прителски разговор.

11. Запомнете! Вие сте на една и съща страна, вие сте съдружници, партньори в един и същи процес, а не врагове и не един срещу друг.

12. Спомнете си защо поехте по този път, какво ви е важно всъщност:

-  вашето и на близките ви здраве и щастие

- добри отношения в семейството, работното място, дома ви, родителите, децата ви, приятелите ви и т.н.

13. Не забравайте, че вие сте смели, умни, способни, качествени хора, които са готови да поемат отговорност да живота си, за здравето си, за отношенията си с хората, за кариерата си, за тялото си, за щастието си...

14. От вас и само от вас зависи какви отношения ще имате с околните, защото ВСИЧКО И ВСИЧКИ ОКОЛО НАС СА САМО НАШЕ ОТРАЖЕНИЕ. И ако ние сме добри, спокойни, споделящи, усмихнати, радостни, щедри, изслушващи, обичащи, то и другите окло нас и цялата Велена ще бъдат точно такива. И обратното ако искаме хората около нас да се отнасят добре с нас – да ни изслушват, да ни обичат, да са нежни и внимателни, да ни уважават, да са точни, честни, то тогава.... познахте ние първо трябва да започнем да бъдем така с тях.

 

Още от сега си направете пробен опит – започнете да се усмихвате и да благославяте на ум всички и всичко, което срещнете по пътя си, изпращайте им любов и светлина от сърцето си. Очаквайте чудеса. Гарантирам ви, че отношенията ви ще се променят. Представете си, че поливате хората около себе си от шадравана на щастието, който блика от вашата "градинка на щастието" – резултатите ще надминат всякакви очаквания.

 

И накрай – когато свикнете да изплювате камъчета, които сте глътнали, като се тренирате да се отървавате от тях колкото се може по-бързо и още на самото място, тогава ще стигнете и до момента изобщо и да не ги поглъщате и дори да ги отбивате като топките в играта на тенис.

И ето, че след това идва най-желания етап – никой не насочва нищо срещу вас, никой вече не ви предлага камъчета вместо бонбони. А повярвайте ми, когато животът и хората около вас смятат че заслужавате бонбони, животът е много по- приятен.

А "поливането на хората от шадравана на щастието" е истинско попадение! Дано повече хора се докоснат до този шадраван! И нека има много шадравани и много градини на щастието!

Аз изплювам камъчетата лесно. Затруднява ме "шадравана на щастието" :)
Но когато съм успявала...хм, май действа :)

Представянето на несмлените емоции като преглътнати камъчета много ми хареса.
Хубав постинг, поздравления!

До болка ми е познато това, за което говориш. Поздравления за темата и благодаря!

посипването на камъчета по пътя към щастието. Някои дори могат да го "павират", такива големи са ги нагълтали :))
И на мен ми е познато. Това погрешно не нездравословно възпитание, тази погрешно разбрана учтивост много ми е повлияла и на мен.

Съгласен съм, но често се получава така, че се стига до т. 10 и отсрещната страна не може да надскочи навика си да обвинява и нещата нерядко си остават на това ниво. Разбира се, това е по-добре, отколкото да се премълчава.

че ако някой ни обвинява в нещо, това не ни превръща във виновен. В момента, в който отсрещната страна иска да ни прехвърли вина и ние не я поемем, вината остава във въздуха, пропада и изчезва. Няма я. Проблем се появява, само, ако някой ни обвинява (прихвъря ни вината) и ние я поемем. Точно като игра на топка. В момента, в който си поел топката значи че си се включил в играта. Изборът е твой.

Това сравнение ми хареса, Виктория, но неприемането на вината, която отсрещната страна се опитва да ни прехвърли, често пъти вбесява тази отсрещна страна. Това си е неин проблем, разбира се, но все пак е жалко, ако става въпрос за човек, на когото държим.