Някой път се хващам, че като ли съм дошла на този свят само като зрител, без право на участие, хей така само са малко, само да надникна, с обещанието да не пипам нищо, нищо да не променям. Точно като във филмите, в които героите се връщат назад във времето, но нямат право да променят нищо. Имат право само да наблюдават.Или като в научно-популярните филми за природата и по-точно за животните – виждаш как хищникът изяжда жертвата, но нямаш право да се намесваш. Стоиш, наблюдаваш, но без право на глас или действие. Безмълвен и безправен свидетел на случващото се около теб.

Често казано не обичам тези моменти от живота си. Чувствам се глупаво и безпомощно. Толкова бих искала за помогна на някой, да го разтърся за раменете и да му кажа – "Събуди се, не виждаш ли какво става около теб", но трябва да мълча и да наблюдавам, да го оставя да се самозалъгва, да се заблуждава, да не му откривам истината, да не се боря за справедливостта. Аз обичам да съм деен участник на сцената на живота. Обичам, когато много неща зависят от мен, обичам, когато аз съм властелина в пиесата, когато хората ми се подчиняват и ме славят, когато ме хвалят и галят егото ми. Тогава се чувствам значима, важна. Хората не могат без мен. Все повече хора зависят от мен. Аз съм владетеля тук. Аз решавам. Аз казвам какво да се прави. Толкова ми се иска да запретна ръкави и да подредя света по мой вкус и ред. Да крещя, да се разпореждам, да командвам, да се изявявам, да завладявам, да  покорявам ... И тогава...

И тогава един тих, кротък, смирен глас в мен ме пита:" А ти от къде знаеш така добре какво е доброто и какво е лошото, откъде знаеш кое е правилно и кое не, от къде знаеш какво е справедливост, правда..? Кой си ти че да решаваш и съдиш вместо другите кое е добро и кое не за тях?" И в такива моменти аз се спирам и си спомням, че аз съм един обикновен човек, който няма право да се меси в живота на другите и си замълчавам и се връщам в ролята си на безмълвен зрител.

Но аз продължавам да се питам – Коя е моята роля в живота на другите? Имам ли право да изказвам мнение, да давам съвети? Защото понякога пасивния зрител носи същата отговорност като престъпника, защото той е могъл да предотврати нещо срашно и непоправимо. Понякога изслушвайки някой, подавайки му ръка, усмихвайки му се можеш да спасиш живота му, без дори да си разбрал това. Помагаме хей така, без усилия, леко, спокойно, само защото сме там, само защото не сме го оставили сам.

Къде е границата между емпатията и безцеремонното вмесване в чужди животи?

Къде е границата между тактичност и безразличие?

Къде е границата между закон и справедливост?

Къде е границата между полезна активност и вмешателство?

Къде е границата, когато надникваме  в чужд живот и да го променяме?

До колко имаме право да даваме съвети?

Къде е границата в паричните помощи, защото може би възпитаваме зависимост и безпомощност?

Къде е границата и доколко можем да си позволим да бъдем само зрители в живота на другите, а дори и в своя?

Къде е границата и кога да спрем, когато решаваме, че ще променяме света и ще сме спасители, борци за правда или някакви други герои?

Къде е границата?

Днес получих и съм готова и на вас да раздам билети да право на участие в собствения си живот. Право на най-дейни участници, извършители, творци, създатели.

А що се отнася до живота на другите... аз вярвам, че личния пример е най-добрия съвет и най-яркия и лесно въприеман урок, който можем и искаме да предадем на другите.

Приятно, весело, забавно, плодотворно участие.

И не забравяйте ... бъдете щастливи.

 

"А що се отнася до живота на другите... аз вярвам, че личния пример е най-добрия съвет и най-яркия и лесно въприеман урок, който можем и искаме да предадем на другите."
Нямаме право на вмешателство, ако не ни поканят, но можем да покажем пътя и другия стандарт чрез своя живот. Ако обичаме, няма да нараняваме другите, когато се опитваме да им помогнем. Без чувство за себеправедност, самодоволство и високомерие - само искрена загриженост. Тогава и да сбъркаме, ще ни бъде простено. А само който не върши нищо, той не бърка.

че когато искаш живота ти да бъде съвсем спокоен и без рискове и неприятности, това можеш да с иго осигуриш само ако напуснеш "игрището" и седнеш на зрителската скамейка като зрител. Ако искаш да участваш ,то неизменно ще има и насочени срещу теб топки и в зависимост от спорта (правилата на играта която си си избрал) трябва или да ги избягваш, или да ги риташ, или да ги отбиваш, или да ги предаваш на съотборници. Но винаги ще има и шанс да получиш някоя и друга топка по главата. Който иска да е на съвсем сигурно и безопасно място - ГЛЕДА МАЧА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ОТ САЛОНА В КЪЩИ (безопасно е само ако не живее с тъща ;), защото тогава може ида не получи топка по главата, но за тигани.не гарантирам..) това беше на смях ...

Предпочитам да пиша сценария, да режисирам и да играя главната роля. А нямам нищо против да има повече "звезди" на сцената!

много по-интересно е да бъдеш съдзател, за твориш отколкото да си пасуваш в ъгъла. За това и на визитката ми има цитат от П.Куело "Най-сигурното място за корабите е пристанището, но не за там са създадени те". Поздрави.

Ето това е дилемата, която ме занимава, Виктория:

Според един от принципите на херметизма, на който стъпват и филмите като "Тайната", ние сами определяме не просто живота си, а цялата своя реалност, като предизвикваме Вселената да ни даде това, което искаме, а нея я поставяме в позицията на ням роб и изпълнител, който ни дава всичко, което поискаме.

Според източните концепции обаче, ние сме само сенки в съня на Брахма, които нямат никаква свобода на волята, всичко се развива според съня на бога и ние сме само фигуранти. Нашите желания и решения не са наши, а са били предопределени да се появят у нас.

Излиза, че от една страна сме цялостни творци, градящи светове, нещо повече, длъжни сме да ги градим, защото иначе пасуването почти автоматично предизвиква негативни (или поне нежалателни) проявления, от друга – точно обратното, дори не трябва да се намесваме в събитията на живота, защото те са предопределени и всяка намеса нарушава хармонията на предопределения ред, а това на свой ред води до "кармични нарушения", които ни се пишат на наш гръб.

Ха сега де? Кое е вярното, кое не е? Има ли карма или няма, има ли "ментална трансмутация" (въздействие над естеството с мисловна енергия) или не? Според едното колкото по-малко действаме, толкова по-малко нарушаваме божествения ред (затова и се прокламира аскетизмът и отшелничеството), според другото, ние сме творците на божествния ред? Поне не виждам как могат тези две коренно противоположни идеи да се съвместят и обединят, макар че през вековете са правени подобни опити. По същия начин едните съветват да избягваме желанията си, защто те са плод на егото и ни увличат към материалния свят, а другите призозвават да правим точно обратното – да искаме, да се стремим, да желаем. Да, винаги може да се каже: "Следвай това, което на теб ти допада повече", обаче все пак остава въпросът: действайки нарушаваме ли божествения ред или напротив – съграждаме го? Все още не съм постигнал някакъв приемлив отговор, ако изобщо има такъв.

първо искам да ти кажа, че ми липсваше със своите предизвикващи размисли коментари и ти благодаря че си тук.
Мисля, че доста време живяхме в разделение на "Или-или" и за това, което и аз съм писала, че за да бъдеш духовен трябва да си отшелник и да се откажеш от "благините" на цивилизацията. Духовното богатство е било предназначено за малка шепа избранници (същото като материалното богатство), което са живели далеч от простолюдието и се е проповядвало, че ние (обикновените хора) имаме нужда от посредници за да чуем божието слово. Така се раждат религиите. Има тълкователи на послания, сънища, библия, на видения и т.н. Богоизбраните. Но дойде Новата епоха и нещата се променят. Книгата Разговори с Бога разби тази представа за "страшния, отмъстителен, съдещ и наказващ ни Бог" и ни донесе една нова гл.т. за твореца, който е на наша страна, който ни обича безусловно и иска да ни е хубаво, да не страдаме, да имаме в изобилие.
Сега се намираме в преходен период и всяко следващо поколение ще е по-свързано с тази нова вяра - вярата че ние заслужаваме добро и можем да го постигнем. Разрешение е да ни е хубаво.
Великата "тайна" на всички религии, правителства и всеки, който е искал да управлява до сега дсруги хора е КАТО ВСЕЕ И ЗАСЕЕ В ТЯХ СТРАХА.
Страхът ни кара да се свиваме, (това е затваряща на вътре енергия), да се пречупваме, да се затваряме, ДА НЕ ИСКАМЕ, да се отказваме от желания, мечти, стремежи.
И Е МНОГО ПО-ЛЕСНО ДА СЕ МАНИПУЛИРА И УПРАВЛЯВА,ДА СЕ ВЛАСТВУВА НАД ЕДИН ТАКЪВ ЧОВЕК, НАД МАСА ОТ ТАКИВА ХОРА.
За това се поддържа и такава система да подтискане и промиване на мозъци, която ни пречи да се събудим и да поискаме,да постигнем.
Това е доста разрабонета система, за пречупване на егото ни.
Според мен Егото е = На свободно изявяване на желания, чувства ни, тогава ак мога да се съглася да се откажа от егото си, от желанията си.
Ако аз вярвам, че желанията на човечество са в основата на неговото развитие, защо трябва да се отказвам от тях.
Защото според мен, точно този, който ме учи да се отказвам от желанията ми е само с цел да изпълнявам неговите желания, за да ме завладее.
Защото и ти четеш за "Отърсване от егото..." там той цитира "Просто се отречи в Мое име. Отречи се в Мое име и аз ще се погрижа за теб. Аз ще те освободя от всичките ти грехове и ще те извигна към Освобождението.”
УЧИ ТЕ ДА СЕ ОТРЕЧЕШ ОТ СЕБЕ СИ?
Аз уча хората да се сетят, да си спомнят че съществуват.Вчера една моя клиентка, когато я попитах какво в нея направи възможно всички тези успехи, което е постигнала, тя ми каза"Аз просто се забелязах, бях забравила че и аз съм тук, в живота си".
Друг цитат "ако решите и ми позволите да премина във вас, ще подкастрям егото ви и ще го поддържам като дърво бонсай" - какво значи, аз да изляза от съзнанието си и да се дам в ръцете на някой да ме оформи по негов всук и модел? С това казва "Аз знам по-добре от теб какво е добре за теб, остави се, отдай се в мои ръце и аз ще ти показа пътя, правилния път" - това е мотото на всяка религия.
Аз смятам, че всеки знае най-добре какво е правилно за него, всеки има свой път, и аз не съм с нещо повече от него, за да го карам да следва моя път, а аз го насочвам да открие своя път, този, който е правилен за него, а не за мен или някой друг.
Това, което се е променило в последно време е че от слепи и пасивни наблюдатели и изпънители, отдаващи се ВСЕОДАЙНО И ДО КРАЙ НА НЕЧИЯ ЧУЖДА КАУЗА, ИНТЕРЕС И Т.Н.ние се превръщаме в съюзници,патньори, съ-творци на собствения си живот. Вече въпросът не е аз или Господ(Вселена) а заедно, съвместно - партньорство.
Който иска да повлияе на света, трябва да слезе на игрището, като действа съобразно своите интереси, желания и мечти, които колкото и невеорятно да звучи не се противопоставят на желанията и интересите на много други хора. Защото всички искаме да имаме въздух, вода, храна, планета, живот, климатични и за нашите деца. ВСИЧКИ ИСКАМЕ ДА ОБИЧАМЕ И ДА БЪДЕМ ОБИЧАНИ, ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ.
Аз вярвам, че има изобилие,т.е. досаттъчно да всеки един от нас и всеки може да намери своето място в общия път на планетата.
Защото ми беше страшно тъжно, когато дъщеря ми каза "Жалко, че аз никога няма да доживея да бъда баба, заради това затопляне на планета" като не бива да забравяме, че ние хората сме го причинили и ние можем да го спрем докато още не е късно.така че има място и работа за всичик за общата ни цел - да спасим живота на планетата. От този мащаб, всичко останало изглежда толкова малко и незначително.

Тук съм, Виктория, не коментирам често единствено защото темите и въпросите са интересни, а не си струва да пускам коментар без да съм го обмислил. Съгласен съм, че повечето идеи в света са създадени с цел да контролират и владеят хората, а може би са променени впоследствие с такава цел и не са верни на оригинала, както се казва. Въпросът е доколко можем да отхвърлим разбирания от векове, обявявайки ги за неверни, и да ги заменим с нови, без да изпаднем в самозаблуда; в крайна сметка, заменяме старите идеи с нови такива, които, също както старите, са били "лансирани" от някого. А и подменяйки стари схващания с нови, има известна вероятност всеки да започне да си измисля свои теории. Дали това няма да предизвика объркване?

владеят хората, а може би са променени впоследствие с такава цел и не са верни на оригинала, както се казва. Въпросът е доколко можем да отхвърлим разбирания от векове, обявявайки ги за неверни, и да ги заменим с нови, без да изпаднем в самозаблуда; в крайна сметка, заменяме старите идеи с нови такива, които, също както старите, са били "лансирани" от някого. А и подменяйки стари схващания с нови, има известна вероятност всеки да започне да си измисля свои теории. Дали това няма да предизвика объркване?
отговор:
Аз имам определена цел и част от парадигмите, твръденията с които са ме учили и са ми вкарали в съзнанието не ми подхождат за да постиган целта си. Тогава съответно ги сменям с други. Ако има твърдения и вярвания, които са ми "изгодни" и съотвестнат и ми спомагат да се справя по лесно по пътя към целтта - аз ги оставям и ги утвръждавам. Това е.

Всъщност, като се замислих, Виктория, ми дойде на ум, че едва ли човек мож да измисли теория, която да не е вярна. Какаво имам предвид: ако човекът е творение на Вселената, нещо в което и двамата сме съгласни, то човекът не може да надхвърли своя Създател. Следователно всяка една теория, която даден човек измисли, ще съответства на нещо, което е създадено от Вселената и съществува в нея. Разбира се, теорията няма да е пълна, нито ще е стопроцентово вярна (доколкото частта от истината е истина, но не и цялостната истина), но това няма да я направи невярна. Сещам се за притчата за тримата слепци, които опипвали слон и се опитвали да го опишат: за единия бил ствол на дърво, за другия бил дебела змия, за третия бил жилава пръчка. И тримата не са прави, но и не грешат.

че има факти, а има и истина. Истината е субективна. Фактът е обективен. Но до колко? Не мисля че има нещо, което е 100% обективно. невероятно е колко различни гл.т. има посвета. Със сигурност, повече от блоя на населенииието на планетата, защото всеки от нас има поне няколко гл.т. :)))