Подхвърлени и прочетени изречение тук-там ме доведоха до размисъл и съотвено до това да споделя моето мнение. Моето мнение за жертвата, манипулациите, за религиите, интересите, висшите инстанции, хора които са над нас и др.

Аз обикновено взимам за пример семейството, защото там се ражат всички наши модели на поведение, но това важи и за всички области на живота ни – работно място, спорт, живот, пари, време и др.

В живота ни съществуват НИЕ и ДРУГИТЕ и точно в този ред. И единствения въпрос, който ни интересува е КОЙ РЕШАВА? Кой ни управлява, ръководи, командва? Ние или другите? И няма значение кои са тези другите – това просто не сме ние. И няма значение дали това се прави в името на Бог, Съдба, Карма, Светата майка, народа ни, правителството, Родината, религията, гуру, началник, жена ми, съпругът ми, родителите ми, децата ми, приятелите, допрожелателите – ТОВА ПРОСТО НЕ СМЕ НИЕ!

Всъщност и това твърдение не е точно вярно, защото точно ние сме решили да дадем ръководството на някой друг. Решението да не решаваме е наше!

Което показва, че искаме или не, съзнателно или не – винаги и на всякъде решаваме ние. Тогава? След като вече ние го правим, не и ли по добре д аго направим по правилния за себе си начин – като спазваме нашите ценносит, в съотвествие с нашите интереси и пр.

Колко ние сме свободни да решаваме самостоятелно от гл. т. на кармата, съдбата, душевната ни програма, мисията ни в този живот, Бога, Религията, правилата, законите  и др?

Вече от нас се изисква да бъдем Съ-автори на живота си, да бъдем Съ-творци, Съ-здатели, Съ-дружнищи, Съ-отборници, Съ-ратници, Съ-екипници, Съ-участници и т.н.Да бъдем заедно, партньори, обединени в общо дело, в обща цел, която се оказва по-голяма от нашата лична цел, но не и в разрез нея.

Ние сме се родили с внедрен в нас Код за оцеляване и Код за продължаване на живота, т.е. Природата, Създателя, Творца,Вселената са напарвили  всичко възможно да ни ставят живи и да продължим живота на планетата чрез следващите поколение, а ние работихме и творихме против първия и основен закон – Живота! Единственото същество на планетата, което полага толкова много усилия да се самоунищожи. И масовите самоубийства на китове  и делфини искаше да ни покаже това, да ни предаде посланието – Хора обърнете внимание – вие се самоубивате.

И ние, родителите скърбим и се сърдим на нашите деца, че избират алкохола, наркотиците, самоубийствата като бягство от живота. А кой ги учи на това – на бягство от живота? Кой им предава поколение след поколение посланието – унищожавайте всичко около себе си, вкрючително и себе си? Ние – родителите. И може би сега е дошло време да се замислим – как аз като родител, учител, съсед, познат, непознат служа за пример на поколението след мен за това как трябва да се живее, как да изживеем живота си по-добре, как да запазим и продължим живота на планетата и след себе си, за доброто на поколенията след нас.

ЗАЩОТО СПОРЕД МЕН, ЧОВЕКЪТ Е ТОВА,

 КОЕТО ОСТАВЯ СЛЕД СЕБЕ СИ.

А ВИЕ КАКВО ОСТАВЯТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ? КАК ОСТАВЯНЕ ХОРАТА СЛЕД СРЕЩАТА СИ С ВАС? КАК ОСТАВЯТЕ ПЛОЩТА, МЯСТОТО КЪДЕТЕ СТЕ БИЛИ ДО СЕГА? С КАКВО ДОПРИНАСЯТЕ ЗА ЖИВОТА И СЛЕД ВАС?

 

 Защото добрият ръководител, добрият стопанин пази, това, което има, цени го и го съхранява. А вие какъв стопанин сте на вашия собствен живот? Как стопанисвате планета,дори  тези няколко сантиметра земя на която сте стъпили в момента? Как стопанисвате деца, които са ви поверени? Как стопанисвате тялото си, душата си, живота си?

 

Отново си в тон с моите размисли. Мен също ме вълнува как да направим така, че всички да бъдат по-добри стопани. Възможно ли е?

от някое ъгълче и по-малко да разширяваме зоната си на стопанистване. До като стигнем до Вселената :)

не занми само да оставиш нещата така, както си ги намерил, но е хубаво и да получиш, намериш, вземеш нещо хубаво, но е и важно да го запазиш, да го съхраниш, да го развиеш, да му дадеш възможност да расте и се увеличава. И няма значение дали става въпрос за децата ни, за парите ни, за щастието ни,бизнеса ни, за красивите ни мигове. Това е според мен добър стопанин.

" Защото добрият ръководител, добрият стопанин пази, това, което има, цени го и го съхранява. А вие какъв стопанин сте на вашия собствен живот? Как стопанисвате планета,дори тези няколко сантиметра земя на която сте стъпили в момента? Как стопанисвате деца, които са ви поверени? Как стопанисвате тялото си, душата си, живота си?"
Всички трябва се запитаме!
И как да улесним стопанисването на всичко поверено?
:)

А сега де? какъв въпрос. Как наистина? Като първо поемен отговорност за себе си, за своя живот, да го променим и построим, подредим както ние искаме, и след това да разширяваме съзнанието си, както и цялото пространство около себе си.
Според мен човекът е това, което оставя след себе си - ти какво оставяш след себе си?