Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2009 09:59 - Моите истини за Истината
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 4112 Коментари: 14 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Истината боли? Дали?
image

"Ако кажа истината ще се скараме. Не мога да кажа какво мисля, защото ще ме намразят, никой няма да ме разбера, никой не иска да чуе истината, ще се обидят, истината боли, ще започнат да ме отбягват, ще остана без приятели, никой не обича да му казват истината в очите, раната от удар зараства, но от обидата - никога" и т.н. в тази насока

ИЛИ

"Абе, мен не ме интересува какво си мислят за мен, аз си плямпам всичко, нямам цензура на устата, пляскам си ги направо, без да се съобразявам, каквото ми е на сърцето, това и на устата, хич не ми пука как ще реагират другите, дали ги засягам или не, на мен ми е важно на мен да ми е леко на сърцето, на съвестта, аз да си го кажа, пък другите да му мислят, дума дупка на прави" и т.н.

 

Кой е верния вариант? Или и двата по-горни са двете крайности? Как да постъпим? Как да кажем какво мислим, без да нараним и обидим другите? За предпочитане е да замълчим и да отминем или да си го тромнем – "право, куме в очите"?

 

Дълго и за живях с твърдението, че "Истината боли", но напроследък разбрах, че съвсем не е така. Какво открих:

  1. Моята истина си остава само моя.Ако не харесвам нещо, не значи че то не е хубаво, а че не отговаря на моя вкус. Ако смятам нещо, това е само мое мнение. За това без да го налагам, мога само да го споделя.
  2. Да попитам първо другата страна дали иска да чуе моето мнение. Когато съм получила това право, мога да кажа – "Според мен...моето мнение е..., аз смятам, че...., аз мисля, че...." или "аз бих направила това по друг начин". Тогава казвам истината, моят истина без да я натрапвам на другите.
  3. Приемам вероятността да получа отказ или несъгласие. И НЕ ГО ПРИЕМАМ ЛИЧНО И НЕ СЕ ОБИЖДАМ.
  4. Да се обидиш и въпрос на избор. Реших да напиша този постинг, защото открих колко приятен и дружелюбен може да бъде света, след като открих, че да се обидиш е въпрос на избор и аз естествено избирам..., да познахте – да не се обиждам. Това ми разреши огромни проблеми при общуването с хората, направи възможно да оставам при ситуации, при които преди избирах да се обиждам, нацупвам и напускам. Това ми даде огромна свобода на действие.
  5. Аз съм (или по-точно бях) лесно наранима и обидчива и за това си мислех, че и другите са такива и все ме беше страх да им кажа какво мисля за да не се обидят и да не ме изоставят.(аз не обичам да ме изоставят и за това плащах висока цена за да задържам хората в пространството си).
  6. Да си чувствителна и да си обидчива са различни понятия. Аз съм чуствителна – лесно и открито проявявам чувствата си, но дълго време ги криех, защото често ви се подиграваха за това. Много по-лесно плача, смея се, радвам се, скачам от радост, викам от радост или болка и т.н. Честно и открито проявавам чуствата си или ги "докладвам". Когато някой се държи по начин, който не ми е приятен и ме наранява му казвам, когато нещо ми е приятно и ме радва – също му казвам.
  7. Важно ми е да комуникирам (да изразя на вън от мен) това, което чувствам и да го споделя. Това е много полезно за здравето. Сдържани чувства водят до редица болести. Не изразеният на време и на малки порции гняв се натрупва и се превръща в агресия, която е опасна и за нас и за околните.
  8. Когато не ми е възможно да прокомуникирам пряко чувствата си с другата страна по редица причини, ги изваждам от мен чрез писане на писмо, например (което може дори да скъсам и да не изпратя), да изляза на широко и самотно пространство и да изкрещя всичко, което ми "тежи на душичката). Така енергията излиза от нас без да нарани някой друг.
  9. Предпочитам да говоря с човека, а не за него (с друг и зад гърба му). При този вариант нещата се разрешават много по-просто и бързо и не се получава ефекта на"счупения телефон", който само увеличава проблема, замесва още хора, които всъщност с нищо не могат да ни разрешат проблема, а само могат да го раздуват с още приказки. Ако има проблем и искам да го разреша, да си изчистя отношенията със приятелка(съпруг, родител, дете, колега) отивайки директно при него и разговаряйки (споделяйки спокойно и уверено как се чуствам) имам много по-големи шансове да се разберем от един път и да продължим с добрите си отношения, отколкото ако споделя случилото се 100 пъти с трети лица.
  10. Казвайте истината, изобщо говорете, споделяйте, директно, честно, но преди това се попитайте, с какво намерение го правите, дали наистина сте доброжелателни, с каква цел го правите.
  11. Истината и само истината, независимо каква цена ще платя за това? И защо смятаме, че истината е грозна, болезнена, жестока? Аз познавам красиви, нежни, обичащи, радващи истини – истински истини и ги казвам, и ги споделям. Точно както направих и сега. Моите истини.

 



Тагове:   Моите,


Гласувай:
9



1. krotalka - Една споделена истина!
03.11.2009 10:07
Хареса ми, може би защото съвпада с моето виждане върху нещата!
цитирай
2. victoriavselena - до krotalka
03.11.2009 20:50
Така е, харесваме нещата, които ни напомнят нещо от себе си ;))
Хубаво е да с еговорим истини, без да се страхуваме, че ще нараним някого. Аз имам на склад много прекрасни и радващи другите истини. Благодаря че си тук.
цитирай
3. kass - victoriavselena
04.11.2009 09:10
дали ще заболи от истината зависи единствено от това как ще се каже... Да може и право "куме в очи", може и внимателно, може и да не я кажем никога. Въорс на избор. Аз лчно предпочитам да я знам и не се обиждам, но си изказвам мнението когато ми го поискат...
поздрави...
цитирай
4. victoriavselena - Здравей Касс
04.11.2009 09:19
аз лично на теб съм ти казвала истината, но истината е, че и с малко опасение как ще я приемеш. Защото не те познавам, защото въпросът е доколкото имам право да ти се меся в живота, как да го направя, че да бъде и правилно защото е и публично и лично. Какво това, което ще напиша в коментара си до теб ще допринесе и н адругите читатели и др. Въобще аз познавам силата на думата и за това се отнасям с отговорност към всяка моя дума. За това се радвам, че си тук, че обичаш истината, че ме коментираш. Благодаря :))
цитирай
5. fenris - Истината
04.11.2009 11:14
освобождава!
цитирай
6. victoriavselena - и свободата е истинска
04.11.2009 11:15
също. т.е се оказва, че има равенство между истина и свобода. Да живее истината :)))
цитирай
7. malkiatprintz - Така е, Виктория, всичко е въпрос на ...
04.11.2009 14:25
Така е, Виктория, всичко е въпрос на такт. Проблемът може да се появи само ако другата страна не мисли по този начин и дори когато поиска мнение, което ние на свой ред изказваме тактично, взима, че се засяга, но в крайна сметка, това е проблем на отсрещната страна. А за говоренето зад гърба изобщо няма какво да се коментира.
цитирай
8. victoriavselena - сега е момента да ми обясниш
04.11.2009 15:16
какво е такт и как да разбереш дали един човек е тактичен или не? Как се измерва тактичност?
цитирай
9. malkiatprintz - Вероятно са възможни десетки оп...
04.11.2009 23:47
Вероятно са възможни десетки определения, но, според мен, един добър критерий е "степента на запазване на спокойствието на духа у отсрещния човек, след като е чул истинското ти мнение", сиреч, да намериш верният тон, подход, думи, така че да приеме мнението ти, дори и да не е съгласен с него, дори и да не му е приятно, без да се почувства засегнат и обиден. За целта, разбира се, трябва много добре да познаваме човека отсреща и въпреки това не винаги се получава, но мисля, че това е едно добро определение.
цитирай
10. victoriavselena - Условност
05.11.2009 08:38
пишеш:За целта, разбира се, трябва много добре да познаваме човека отсреща и въпреки това не винаги се получава, но мисля, че това е едно добро определение.
-това значи ли, че не можем да бъдем тактични с непознати?
- а може би тактичност е ние да запазим спокойния си дух, независимо от мнението или каквото и да е изказване на човека от среща. Защото, аз не мога да бъда отговорна за неговите реакции,но това, което мога да направя е да бъда: положителан, не осъждаща,т.е. безусловно приемаща, да не приемам лично думите му, да бъда добронамерена. Тогава, каквото и да ми поднесат в моето пространство аз ще реагирам по начин, който няма да засегне другия. Каквото и да стане да запазим ПРИСЪСТИЕ НА ДУХА СИ, т.е. да не дадем на душата ни да напусне тялото исъзнанието ни и да останем БЕЗДУШНИ. Какво ще кажеш?
цитирай
11. malkiatprintz - -това значи ли, че не можем да бъдем ...
05.11.2009 14:07
-това значи ли, че не можем да бъдем тактични с непознати? – можем, разбира се, но тогава се ръководим от личната ни общат представа за това, кое е тактично (сиреч онова, което намираме за тактично спрямо себе си, на принципа не прави това, което не искаш да ти правят и обратното – прави това, което искаш и другите да ти правят), но това не е задължително да е тактично отношение за другия човек: хората са различни и не винаги реагират по един и същи начин на едно и също нещо.

Не съм убеден, че точната дума за това да запазим спокойния си дух, Виктория, е тактичност. Да, тогава не реагираме бурно, но е възможно и най-внимателното отношение към някого за него да съдържа проява на някаква нетактичност. Ако се случи, това не можем да го предотвратим. Затова, запазването на присъствието на духа, бих го определил като "трезвост,", "хладнокръвие", "неподвластност на чуждо влияние", но не и точно на "тактичност". Което означава, че не е задължително и да е така, разбира се :)
А и добронамереността не е синоним (или поне ндалеч не винаги) на тактичност и не е обвързана с ния. Човек може да е истински добронамерен към някого другиго, но да не е тактичен, а може и да не харесва някого, да няма добро отношение към него и въпреки това да каже това, което има да му казва по подходящ начин, стараейки се да не го засегне.
цитирай
12. victoriavselena - Дефиниция:
05.11.2009 15:10
Ти ми писа:"степента на запазване на спокойствието на духа у отсрещния човек, след като е чул истинското ти мнение"
а след това ми казваш:
"Не съм убеден, че точната дума за това да запазим спокойния си дух, Виктория, е тактичност"
Как да оставим някого със спокоен дух, ако ние не сме такива?
аз съм на принципа, че ако искам да оставя нещо на човек, първо трябва аз да го занеса на срещата,т.е. ако искам някой да остане със спокоен дух след разговор с мен, първо аз самата трябва да бъда такава.Същото като с усмивката.
Много ме размисли с тази тактичност. Пак ми даде домашно :)))
цитирай
13. анонимен - Истините
01.12.2009 19:04
на умрели хора ценни ли са?
цитирай
14. victoriavselena - не разбирам въпроса
01.12.2009 20:03
ако можеш да го формулираш по друг начин за да мога да го разбера
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545692
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697