2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
"Ако кажа истината ще се скараме. Не мога да кажа какво мисля, защото ще ме намразят, никой няма да ме разбера, никой не иска да чуе истината, ще се обидят, истината боли, ще започнат да ме отбягват, ще остана без приятели, никой не обича да му казват истината в очите, раната от удар зараства, но от обидата - никога" и т.н. в тази насока
ИЛИ
"Абе, мен не ме интересува какво си мислят за мен, аз си плямпам всичко, нямам цензура на устата, пляскам си ги направо, без да се съобразявам, каквото ми е на сърцето, това и на устата, хич не ми пука как ще реагират другите, дали ги засягам или не, на мен ми е важно на мен да ми е леко на сърцето, на съвестта, аз да си го кажа, пък другите да му мислят, дума дупка на прави" и т.н.
Кой е верния вариант? Или и двата по-горни са двете крайности? Как да постъпим? Как да кажем какво мислим, без да нараним и обидим другите? За предпочитане е да замълчим и да отминем или да си го тромнем – "право, куме в очите"?
Дълго и за живях с твърдението, че "Истината боли", но напроследък разбрах, че съвсем не е така. Какво открих:
- Моята истина си остава само моя.Ако не харесвам нещо, не значи че то не е хубаво, а че не отговаря на моя вкус. Ако смятам нещо, това е само мое мнение. За това без да го налагам, мога само да го споделя.
- Да попитам първо другата страна дали иска да чуе моето мнение. Когато съм получила това право, мога да кажа – "Според мен...моето мнение е..., аз смятам, че...., аз мисля, че...." или "аз бих направила това по друг начин". Тогава казвам истината, моят истина без да я натрапвам на другите.
- Приемам вероятността да получа отказ или несъгласие. И НЕ ГО ПРИЕМАМ ЛИЧНО И НЕ СЕ ОБИЖДАМ.
- Да се обидиш и въпрос на избор. Реших да напиша този постинг, защото открих колко приятен и дружелюбен може да бъде света, след като открих, че да се обидиш е въпрос на избор и аз естествено избирам..., да познахте – да не се обиждам. Това ми разреши огромни проблеми при общуването с хората, направи възможно да оставам при ситуации, при които преди избирах да се обиждам, нацупвам и напускам. Това ми даде огромна свобода на действие.
- Аз съм (или по-точно бях) лесно наранима и обидчива и за това си мислех, че и другите са такива и все ме беше страх да им кажа какво мисля за да не се обидят и да не ме изоставят.(аз не обичам да ме изоставят и за това плащах висока цена за да задържам хората в пространството си).
- Да си чувствителна и да си обидчива са различни понятия. Аз съм чуствителна – лесно и открито проявявам чувствата си, но дълго време ги криех, защото често ви се подиграваха за това. Много по-лесно плача, смея се, радвам се, скачам от радост, викам от радост или болка и т.н. Честно и открито проявавам чуствата си или ги "докладвам". Когато някой се държи по начин, който не ми е приятен и ме наранява му казвам, когато нещо ми е приятно и ме радва – също му казвам.
- Важно ми е да комуникирам (да изразя на вън от мен) това, което чувствам и да го споделя. Това е много полезно за здравето. Сдържани чувства водят до редица болести. Не изразеният на време и на малки порции гняв се натрупва и се превръща в агресия, която е опасна и за нас и за околните.
- Когато не ми е възможно да прокомуникирам пряко чувствата си с другата страна по редица причини, ги изваждам от мен чрез писане на писмо, например (което може дори да скъсам и да не изпратя), да изляза на широко и самотно пространство и да изкрещя всичко, което ми "тежи на душичката). Така енергията излиза от нас без да нарани някой друг.
- Предпочитам да говоря с човека, а не за него (с друг и зад гърба му). При този вариант нещата се разрешават много по-просто и бързо и не се получава ефекта на"счупения телефон", който само увеличава проблема, замесва още хора, които всъщност с нищо не могат да ни разрешат проблема, а само могат да го раздуват с още приказки. Ако има проблем и искам да го разреша, да си изчистя отношенията със приятелка(съпруг, родител, дете, колега) отивайки директно при него и разговаряйки (споделяйки спокойно и уверено как се чуствам) имам много по-големи шансове да се разберем от един път и да продължим с добрите си отношения, отколкото ако споделя случилото се 100 пъти с трети лица.
- Казвайте истината, изобщо говорете, споделяйте, директно, честно, но преди това се попитайте, с какво намерение го правите, дали наистина сте доброжелателни, с каква цел го правите.
- Истината и само истината, независимо каква цена ще платя за това? И защо смятаме, че истината е грозна, болезнена, жестока? Аз познавам красиви, нежни, обичащи, радващи истини – истински истини и ги казвам, и ги споделям. Точно както направих и сега. Моите истини.
Хубаво е да с еговорим истини, без да се страхуваме, че ще нараним някого. Аз имам на склад много прекрасни и радващи другите истини. Благодаря че си тук.
поздрави...
-това значи ли, че не можем да бъдем тактични с непознати?
- а може би тактичност е ние да запазим спокойния си дух, независимо от мнението или каквото и да е изказване на човека от среща. Защото, аз не мога да бъда отговорна за неговите реакции,но това, което мога да направя е да бъда: положителан, не осъждаща,т.е. безусловно приемаща, да не приемам лично думите му, да бъда добронамерена. Тогава, каквото и да ми поднесат в моето пространство аз ще реагирам по начин, който няма да засегне другия. Каквото и да стане да запазим ПРИСЪСТИЕ НА ДУХА СИ, т.е. да не дадем на душата ни да напусне тялото исъзнанието ни и да останем БЕЗДУШНИ. Какво ще кажеш?
Не съм убеден, че точната дума за това да запазим спокойния си дух, Виктория, е тактичност. Да, тогава не реагираме бурно, но е възможно и най-внимателното отношение към някого за него да съдържа проява на някаква нетактичност. Ако се случи, това не можем да го предотвратим. Затова, запазването на присъствието на духа, бих го определил като "трезвост,", "хладнокръвие", "неподвластност на чуждо влияние", но не и точно на "тактичност". Което означава, че не е задължително и да е така, разбира се :)
А и добронамереността не е синоним (или поне ндалеч не винаги) на тактичност и не е обвързана с ния. Човек може да е истински добронамерен към някого другиго, но да не е тактичен, а може и да не харесва някого, да няма добро отношение към него и въпреки това да каже това, което има да му казва по подходящ начин, стараейки се да не го засегне.
а след това ми казваш:
"Не съм убеден, че точната дума за това да запазим спокойния си дух, Виктория, е тактичност"
Как да оставим някого със спокоен дух, ако ние не сме такива?
аз съм на принципа, че ако искам да оставя нещо на човек, първо трябва аз да го занеса на срещата,т.е. ако искам някой да остане със спокоен дух след разговор с мен, първо аз самата трябва да бъда такава.Същото като с усмивката.
Много ме размисли с тази тактичност. Пак ми даде домашно :)))
01.12.2009 19:04
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно