Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2008 13:26 - Послание в пижама
Автор: victoriavselena Категория: Политика   
Прочетен: 1899 Коментари: 0 Гласове:
0



Нещо за политиката

Но хайде преминем на нещо по-весело в центъра, на което аз да съм героя. Например днес станах бързо, и както съм си по пижама започнах да описвам моята драма. Нима не е е смешно и интересно, как пижама се римува с драма. Какво драматично има в една пижама. Е, може да е малко романтично, ако е прозрачна и с хубави дантели, ако вънка славей къдри трели. Ето, че отново се отплеснах, с тази моя жажда за романтика и красота ще я вкарам скоро и в най-абсурдните места като в сиромашията, глада, като в политиката на нашата страна. Политика ли казахте? Какво по-весело от нея. Гледаш, смееш се и ти е малко жалко, че участваш на арената на този цирк. Трик смешен, сменя трик. И как всичките палячовци повтарят древни  номера, въобразявайки си, че са новатори, ама триковете им са евтини и по-стари от света.

Ето, някой се изправя на публиката  по средата, сладки приказки ни реди с много думи, обещания и любовни излияния. Всички гледат го в захлас и мъдро решават:

   Няма как, за него ще гласуваме.

-         А като той дойде на власт?

-         После ще умуваме! Все ще се справим с тези обещания.

-         Но в тях няма и капчица истина, някакво намерение, просто красиви думи наредени в изречение.

-         Няма как, виж как говори. Има сила да прави промени, да събори всички стобори и да разшири земята.

-         Но, не на държавата (боже опази), а на своята вила, на участъка малък, който наследил е, когато  е бил малък. Но сега е пораснал и в тези пропорции расте също и на големи порци дажбата държавна, която му се полага.

И ако не искате цирк, ето ви театър - драма. По-точно само тъжна комедия – в чарличаплински стил, в нови виртуозни изпълнения.

Тук герои са Тя-Държавата и Той-Вождът. Вечно заедно и вечно разделени. Той от нея взима, тя от него - няма нищо. Той се храни на нейната трапеза, тя го възвеличава, нали е поетеса. Той расте и дебелее, тя - нали е дама - все линее. Тя за поколение младо си мечтае, а той въобще не знае и нехае. Вижте сами и разберете - той от приеми и копони няма време в къщи да се прибере, а как от растояние поколение да се създаде. Още научно и официално не са решили този проблем дистанционно, но ще минат година-две и ще стане конститационно да се жениш от растояние, да имаш права, без задължения. Тя Държавата защо е – за него да се грижи.

А ние?...Къде сме в тази пиеса, гротеска? Аз още от  началото на   пиесата все не мога да разбера коя е Тя-Държавата и кои сме Ние-народа, хората? Кой на кого дава? Тази малка-голяма Държава кого по-напред да нахрани, като има толкова за женитби и стопани. Всички с уста голяма са зейнали – давайте, давайте да успеем. Какво? За какво? За кого? Все не става ясно.

Но, господа, сънародници или просто хора, ако решим , че във всеки от нас има нещо общо и открием какво е то и се обединим в един общ интерес, то ще ни изведе от държавния стрес. Зная, че звучи въздухарско това послание, по детски наивно, по живковски общо. Не ми казвайте, че е невъзможно съседа да обичаш, да приемеш бездомник, да нахраниш детенце, да даряваш усмивки, да не замърсяваш спирки, да чувстваш близки и свои обществени изоставени места. Да се чувстваш част от планетата, да си син на тази Земя, да се радваш на приятеля и на неговите успехи, да свалиш тези стари дебели доспехи, с които сърцето си самотно си оградил и да ги замениш с обикновени дрехи.

Защото, човече мили, без значение  на какъв стол седиш или на черджето просиш насред площада едно нещо запомни:

 И ТИ СИ ТОЛКОВА ЧОВЕК, КОЛКОТО ТОЗИ ДО ТЕБ! КОЛКОТО ТЕЗИ ПРЕД ТЕБ, КОЛКОТО ТЕЗИ НА ОПАШКАТА ЗА ХЛЯБ, КОЛКОТО ТЕЗИ СЪС СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ, КОЛКОТО ТЕЗИ НА НОЩНИ ПРИЕМИ, КОЛКОТО ТЕЗИ С ЛУКЗОЗНИ КОЛИ – ВСИЧКИ ЕДНАКВО ОБИЧАМЕ И ЕДНАКВО НИ БОЛИ.

 

Върнах се в началото, наистина весело се получи. Пак задълбах в нечии чувства. Но аз пиша каквото ми дойде, днес стих, а утре римувана проза, просто старая се да бъде в правилната доза и на никой да не доскучее, от малкия артист до пенсионера мрачен и посланието е едно и също – обичайте се хора, с любов се дарете, любов без прегради, без низка условност, любов от сърцата, директно от душата и дори да е без никакво  слово, без жест и без поза  - просто любов - една голяма доза.

20.01.2008

© Виктория

 



Тагове:   пижама,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545502
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697