2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Нещо за политиката
Но хайде преминем на нещо по-весело в центъра, на което аз да съм героя. Например днес станах бързо, и както съм си по пижама започнах да описвам моята драма. Нима не е е смешно и интересно, как пижама се римува с драма. Какво драматично има в една пижама. Е, може да е малко романтично, ако е прозрачна и с хубави дантели, ако вънка славей къдри трели. Ето, че отново се отплеснах, с тази моя жажда за романтика и красота ще я вкарам скоро и в най-абсурдните места като в сиромашията, глада, като в политиката на нашата страна. Политика ли казахте? Какво по-весело от нея. Гледаш, смееш се и ти е малко жалко, че участваш на арената на този цирк. Трик смешен, сменя трик. И как всичките палячовци повтарят древни номера, въобразявайки си, че са новатори, ама триковете им са евтини и по-стари от света.
Ето, някой се изправя на публиката по средата, сладки приказки ни реди с много думи, обещания и любовни излияния. Всички гледат го в захлас и мъдро решават:
– Няма как, за него ще гласуваме.
- А като той дойде на власт?
- После ще умуваме! Все ще се справим с тези обещания.
- Но в тях няма и капчица истина, някакво намерение, просто красиви думи наредени в изречение.
- Няма как, виж как говори. Има сила да прави промени, да събори всички стобори и да разшири земята.
- Но, не на държавата (боже опази), а на своята вила, на участъка малък, който наследил е, когато е бил малък. Но сега е пораснал и в тези пропорции расте също и на големи порци дажбата държавна, която му се полага.
И ако не искате цирк, ето ви театър - драма. По-точно само тъжна комедия – в чарличаплински стил, в нови виртуозни изпълнения.
Тук герои са Тя-Държавата и Той-Вождът. Вечно заедно и вечно разделени. Той от нея взима, тя от него - няма нищо. Той се храни на нейната трапеза, тя го възвеличава, нали е поетеса. Той расте и дебелее, тя - нали е дама - все линее. Тя за поколение младо си мечтае, а той въобще не знае и нехае. Вижте сами и разберете - той от приеми и копони няма време в къщи да се прибере, а как от растояние поколение да се създаде. Още научно и официално не са решили този проблем дистанционно, но ще минат година-две и ще стане конститационно да се жениш от растояние, да имаш права, без задължения. Тя Държавата защо е – за него да се грижи.
А ние?...Къде сме в тази пиеса, гротеска? Аз още от началото на пиесата все не мога да разбера коя е Тя-Държавата и кои сме Ние-народа, хората? Кой на кого дава? Тази малка-голяма Държава кого по-напред да нахрани, като има толкова за женитби и стопани. Всички с уста голяма са зейнали – давайте, давайте да успеем. Какво? За какво? За кого? Все не става ясно.
Но, господа, сънародници или просто хора, ако решим , че във всеки от нас има нещо общо и открием какво е то и се обединим в един общ интерес, то ще ни изведе от държавния стрес. Зная, че звучи въздухарско това послание, по детски наивно, по живковски общо. Не ми казвайте, че е невъзможно съседа да обичаш, да приемеш бездомник, да нахраниш детенце, да даряваш усмивки, да не замърсяваш спирки, да чувстваш близки и свои обществени изоставени места. Да се чувстваш част от планетата, да си син на тази Земя, да се радваш на приятеля и на неговите успехи, да свалиш тези стари дебели доспехи, с които сърцето си самотно си оградил и да ги замениш с обикновени дрехи.
Защото, човече мили, без значение на какъв стол седиш или на черджето просиш насред площада едно нещо запомни:
И ТИ СИ ТОЛКОВА ЧОВЕК, КОЛКОТО ТОЗИ ДО ТЕБ! КОЛКОТО ТЕЗИ ПРЕД ТЕБ, КОЛКОТО ТЕЗИ НА ОПАШКАТА ЗА ХЛЯБ, КОЛКОТО ТЕЗИ СЪС СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ, КОЛКОТО ТЕЗИ НА НОЩНИ ПРИЕМИ, КОЛКОТО ТЕЗИ С ЛУКЗОЗНИ КОЛИ – ВСИЧКИ ЕДНАКВО ОБИЧАМЕ И ЕДНАКВО НИ БОЛИ.
Върнах се в началото, наистина весело се получи. Пак задълбах в нечии чувства. Но аз пиша каквото ми дойде, днес стих, а утре римувана проза, просто старая се да бъде в правилната доза и на никой да не доскучее, от малкия артист до пенсионера мрачен и посланието е едно и също – обичайте се хора, с любов се дарете, любов без прегради, без низка условност, любов от сърцата, директно от душата и дори да е без никакво слово, без жест и без поза - просто любов - една голяма доза.
20.01.2008
© Виктория
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно