2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Да си представим, че светът е разделен на части и всеки един от нас е получил своята част от световното пространството, т.нар. лично пространство (ЛП). И ние си го носим навсякъде това лично пространство. Това навсякъде където сме ние. Част от това пространство е нашето Тяло. Всичко, което е от кожата навътре. Друга съществена част това са Душата ни и Съзнанието ни. Това са трите основни елемента на нашето Аз. Освен това в личното пространство се включват нашите лични вещи, мебели, жилищна площ, телефонни и лични разговори, информация, това което сме произвели, сътворили, казали, написали и помислили. Нашите думи и мисли.
Често в нашето пространство навлиза някой друг, със съответното негово лично пространство и всичко, което се съдържа в него. Или обратно ние, заедно с личното си пространство навлизаме в чуждото. В днешния свят на развита комуникация това се случва непрекъснато. В тези моменти на среща на две или повече пространства се оформя едно ново общо пространство, съвкупност на някаква относителна част на двете (или повече) лични пространства. Следва съответната обмяна на елементи от различните пространства.
Тук аз ще разгледам спецефичния случай, ако един или повече от участниците въвежда в общото пространство "НЕ" или отказ.
Кога в нашето пространство използваме НЕ-то? – при случай на несъгласие.
Ще разгледам следните случаи на въвеждане на НЕ-то във общото пространство:
- Когато ние НЕ искаме нещо и казваме НЕ
- Когато ние ДА искаме нещо, но казваме НЕ
- Когато ние ДА искаме нещо и другата страна казва НЕ
- Когато ние НЕ искаме нещо, но другата страна казва ДА.
В първия случай – няма проблем. Казваме Не на това, което не искаме. Има пълно съотвествие на мисли, желания, чувства и думи.
Въпросът, че често се въздържаме, защото като малки деца са ни "дресирали" да не казваме Не на родители, на учители, на по-възрастните. "На мама не се казва Не". В други случаи се въздръжаме, защото си мислим че така можем да нараним, засегнем другата страна "Той/тя много ще се обиди, ако му откажа". И ние се съгласяване, отказваме се да изразим мнението си, отстъпваме. Понякога това става толкова често, че загубваме истинската си природа, забравяме какво всъщност искаме и какво - не, какво ни харесва и какво – не, какво обичаме и какво – не.
Най-безопасно се оказва да премълчаваме, да покажем, че няма значение за нас, че ни е все едно, безразлично ни е.
Да, ама Не! Не ни е безразлично. Но се страхуваме. Страхуваме се да кажем какво искаме или не искаме, защото:
- и без това няма да ме чуят
- никой не се съобразява с мен
- другите ще се обидят
- и аз не знам какво искам
- никой не че чува, не ме разбира
- аз разчитам на другите, те трябва да знаят какво искам
- ако ме обича трябва да се досеща сам и т.н.
Вие познавате тези разговори не по-малко от мен.
Във втория случай – това е несъотвествие между това, което искаме или не искаме и това което казваме. Този, който ни управлява най-често в тези ситуации е Господин "Не ми е удобно".
- какво ще си помислят за мен
- не е прилично
- така не е прието
- какво ще кажат хората и т.н.
Много искаме нещо, ама как да го кажем на глас, някак си не е удобно. И се отказваме. Още по-фрапиращ е случая, когато искаме нещо, но не го казваме, защото "и без това няма да стане", няма да го получим. Тогава ние просто предварително си казваме Не, вместо другата страна. Дори и не питаме, дали е възможно, не опитваме – просто се "предаваме без война" без да зададем , никакъв въпрос. На срещата ние отиваме подготвени да получим Не. Това е което очакваме и за да не се разоароваме си носим "Не-то" в джоба. И в общото пространство образувано от срещата на двета лични пространства – ние сме тези, които внасят НЕ-то, въпреки, че толкова искаме да чуем Да-то. Познайте тогава какъв е най-вероятния отговор, който можем да получим?
Друг случай не неработеща конуникация е "то се подразбира". Не казваме какво искаме, защото "то си е ясно", другата страна трябва да се досети, а максимума, който ние сме готови да направим е някакъв не ясен намек и да оставим нещата на досещане. Ясно ви е, че това не винаги сработва.
Трети случай – ние искаме нещо, но другата страна казва Не. Как ще го приемем? Какво значи това за нас?
Ако си го представим чрез общото пространство, съставено от части от двете лични пространства – сега другата страна внася Не-то в общото пространството. Ние от наша страна можем да го приемем, можем да не го приемем, но да го оставим в пространството между нас. Но това, коет очесто правим е да го вкараме в нашето лично пространство. Т.е. – да го приемем лично. Ако някой ми каже НЕ, това е защото аз не съм наред, причината е в мен, аз съм отговорен, виновен за това. А така ли е наистина? Незнаем. Но дори и не питаме, каква е причината да получим НЕ. Приемаме го лично, (вкарваме го собственоръчно в личното си пространсто),засягаме се, обиждаме се и си тръгваме без да искаме никакво обяснение.
Започнете в нашето лично пространство САМО НИЕ ИМАМЕ ДОСТЪП. Само ние решаваме какво ще влезе, излезе от там. Ние сме отговорин за него, ние сме ключарите, пазачите, пориерите.
И ако някой каже, направи нещо, то ние сме тези, които решават дали да го приемат лично или не. Ние сме Господарите на собствената си територия. Абсолютна монархия.
В такъв случай, ако някой ни откаже нещо, поискаме нещо и получим Не-тоу какво можем да направим? Просто да останем, да продължим разговора от общото пространство и да попитаме каква е причината?
Ще се очудите колко пъти това изобщо не е свързано с вас. Че вие получавате Не-то по причини, които нямат нищо общо с вас.
Четвърти случай – Ние казваме НЕ, но другата страна не ни чува, не се съобразява с нашето НЕ и продължава с неговото си. Това са случаите на насилие, на нахлуване в нашата територия.Агресия. Какво правим в такива случаи. Първо – нашето НЕ! Трябва да звучи като НЕ!, а не като незнам, може би, не съм сигурен и др.подобни. Цялото ни излъчване, поглед, език на тялото трябва да казват НЕ! Така че другата страна да чуе НЕ! Категорично, мощно НЕ! Когато вие сте сигурни във вашето НЕ!, 100% учедени в него – то се предава и на другата страна и тогава тя ви чува и това я спира. До тук! Не можеш да напреднеш повече – НЕ! И тогава се чувствате наистина господар на своято пространство, никой няма да може да навлезе в него без ваше разрешение и това ще ви позволи пълна свобода на действие. Просто право да кажеш ДА или НЕ в случаите когато искаш или не искаш нещо. Независимо на кого, кога, за какво, по каква причина. НЕ!
И най-важното е, че когато се научим да казваме НЕ без чувство за вина и угризения на съвестта и то така, че нашето НЕ да звучи като НЕ, тогава се научаваме да чуем и уважим и чуждото НЕ и да се съобразим се него. Научаваме се да приемем НЕ без драми и страдания. Защото НЕ не е нищо друго освен едно просто НЕ. И както една умна жена каза –"В моето НЕ се съдържа цялото изречение от началото до край и то съвсем не е само начало на преговори." И това е една велика жена, която знае и кога да казва ДА.
Израел призна за тежка криза в отношения...
* Начало * Клюки * Любовни игри ...
Защото им казваш истини, които и сами знаят. Защото проблема им не е да научат истината, а да ПОИСКАТ и да ОСЪЩЕСТВЯТ на практика промяната, от която се нуждаят. Разбра ме веднага, нали? Работила съм по въпроса за change management както за физически, така и за юридически лица (наистина не знам как в България се гледа на тези неща). Убедена съм като теб, че трябва да се започне с промяна на начина на мислене, но виждам колко силно хората се противопоставят на промяната (ти също споменаваш по-горе някои от причините). Да, така е, ние сами правим избора си (и аз непрекъснато го повтарям), но не всеки индивид има силата да извърви сам пътя на промяната. Затова като социални същества ние се обединяваме в групи на различни нива и заедно ставаме по-силни и смели. Мисля, че това е основния проблем на българите: успявали сме във времената, когато сме били обединени, а в повечето случай ние се разделяме, завиждаме си, подозрителни сме, не вярваме, страхуваме се, гневим се, даже мразим. Е, от този „коктейл” всяка нация би изчезнала от лицето на земята. Затова ме боли за българите и искам да им помогна. Радвам се, че си в избрани точно с този постинг (покрай изобилието от секс кълчения си като голям самороден диамант). Дано като те четат да разберат колко си приличат, как в един тиган се пържат, да поискат да си подадат ръка и да намерят кураж да кажат „НЕ!” на споменатия „коктейл”. Тогава ще се освободят от собствения си затвор и ще бъдат по-щастливи като индивиди и като нация.
Натъртваш за тази ВЕЛИКА ЖЕНА, поне кажи какво имаш предвид. Няма нужда да дразниш. И защо е анонимна, като е велика.
Аз не казвам като нея, но мога и да казвам не и да казвам да. И много зависи, как ще кажеш не. Защото ако е, както казваш, без чувство за вина и угризения, най-вероятно ще е грубичко не. Обикновено има поне мънички угризения, че някой може би иска да чуе да. И чувство за вина, че не можем да помогнем, например. Защо не?
Аз работя и с жени, които са претърпяли насилия от всякакъв вид. Някои от тях са го търпяли години, само защото не им е минало през ума, че имат правото да кажат НЕ. Доброволни робини, без вериги и окови. Този постинг посветих на тях, но съм удбедена, че тази тема засяга и мъжете, а и всички нас. Благодаря за разбирането и подкрепата.
След като се тренирах по въпроса (а всичко е въпрос на тренировка и упражнения) ето ти удобен случай. Качвам се в автобуса и поредния мераклия ми се отърква в задните ми части. Реших
че си въоблазявам, автобусът беше досаттчно пълен, т.е. отново потърсих вината в себе си. Но не. човека продължи да се кефи за моя сметка. Тогава смело се обърнах към него и му казах тихичко "Извинете, топло ми е, много ми е топло и когато вие се отърквате в мен ни става още по-топло и това много ми пречи." И той се бърна и слезе на първата спирка
Оправи себе си. Не знам кога ще дойде промяната. Абе, не е за всеки това.
Иначе коментар 1 е прав. Основният въпрос е в МОТИВА. Все едно е, дали си постнала тук разсъждания за видовете не и да. ПРомяната идва след като се появи мотивът. Т.е. да поискаш да не си такъв, след като си осъзнал недоволството си от действителното. А после е дълъг процес на промяна. Над 5 години.
Аз се научих да казвам не. Точно по тази причина моята дъщеря може да казва не. Ако й бях водила теории, как трябва да умее да казва не, нищо нямаше да постигна. Важно е да я мотивираш навреме.
Колкото до несигурността да кажем "да", несигурността да кажем "не"... актуални са ми. И ми е все едно. Лошото е,че като се сблъскаш с такъв човек, вместо да осъзнава грешките си, той се опитва теб да накаже с "не"-тата си или с нещо друго. А иначе аз и преди него съм разбрала, какво иска. Знам, преди той да знае. А което той трябва да ми каже, мълчи. Проблемите в общуването са сериозно нещо за българина. И в неправилното възпитание на децата. И непретенциозното им възпитание.
Не се говори така на насилник. Той се е скрил от тези около теб да не го бият. Ако ги няма , ще те обара яко и няма да си за съжаление, защото с вежливите си думички не можеш да предизвикаш ничие съжаление.
На насилник се говори високо, за да чуе целия автобус. Какво точно? Зависи. За моите възможности е подходящо да му кажа, че ако още малко се доближи ще му отрежа ташаците. Действа безотказно и е много справедливо. А справедливостта е едно от любимите ми неща.
Моля те, не учи другите. Все още някой трябва да учи теб. Сериозно говоря. Не учи другите. Не можеш. Това твоето не е никакво справяне с проблема. Не ща да се завирам в тия л..., та цял живот да спасявам някого. Но... трябва да е човек, който би помогнал да извлече смисления мотериал и да изхвърли криворазбраното мило отношение с насилници и грубо с тези, които обичаме.
2. "Моля те, не учи другите. Все още някой трябва да учи теб". Благодаря, че ме учиш ти. Наистина все решавам да се изчистя то цинизма си, но тук ти наистина ме размя. Ти дойде в моя блог ДА МЕ УЧИШ ДА НЕ УЧА ДРУГИТЕ.
3. Аз наистина се уча и ще продължавам да се уча още доста прераждания напред. Между двете ни, май ти си тазиь която смята че знае кое е правилно и кое - не.
4. Между нас двете ти си знаещата "А иначе аз и преди него съм разбрала, какво иска. Знам, преди той да знае" и знаеш за хората повече отколкото те знаят за себе си. Аз нямам такива претенции. Аз питам и смятам че хората най-добре занят какво искат и какво е най-добро за тях.
5. Тазе неща се учат в детството - да в добрия вариант, но ако не са ни научили, какво ще правим ще се тюхкаме и ще обвиняваме родителите си и ... какво след това?
6. Пишеш - "Ох, ако беше човек, който се стреми да промени себе си, иди-дойди, приемам. Но да си някой, който наставлява другите?!! Горките.
Оправи себе си. Не знам кога ще дойде промяната. Абе, не е за всеки това."
Това не го разбирам въобще - за мен ли пишеш? Ти откъде ме познаваш или и за мен знаеш по-добре от мен коя съм и какво правя в живота си?
7. Благодаря ти Вики 11, че ме посети, отдели от времето и енергията си за да ми разясниш що за човек съм, къде греша и да ме насочиш и повъзпиташ малко. Но ще ти кажа че не ми беше приятно да разговарям с теб и с твоя надменен стил на обвинител. Благодаря ти. Успехи.
Да-то и Не-то нямат нищо общо с ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО. Това е простотия.
Да и Не са сварзани с авторитета. Авторитета на БАЩАТА, който трябва да Ви научи на Не! и Да и доверието Ви към него. Но той си е "развявал байрака" или тъщата е казвала "Не се карай на детето" и Вие не сте научени когато Ви се каже Не, че това е Не и не трябва да го правите. Не бъркай в контакта, Не пипай печката, Не давай на момчетата да ти бъркат под полата, и ако го правиш, прави го с презерватив! Пресен пример е госпожицата, която не признава Не-то и три пъти се явява на изпит по кормуване. Третият път на изпита удари полицейска кола на петте кюшета. Но не се предаде. Купи си книжка и за петнадесет минути, само докато направи едно кръгче в квартала , направи две катастрофи.
Пример за това са и моите Принцеси, с които ходя в Планината и пиша в разказчетата за тях. И те не признаваха Не-то и ходеха сами в планината. Те са "духали", "чукали" са ги и са имали късмет, че изродите на които са попаднали са ги оставили живи. Сега ходим заедно в Планината, грижа се за тях и ги глезя, но раните зарастват бавно.
И накрая за Личното пространство. Когато Го вкарате в леглото си, освободете му малко място не само в леглото , но и в гардероба, банята и кухнята. За да не се чудите после защо си е тръгнал.
Обичам ви и ви съчувствам. И се моля за вас! Да сте обичани и щастливи.!
Ти говориш за забрани, че някой друг трябва да ни каже НЕ, ама ако го няма? Не можем ли сами да си сложим границите? Можем и за да се чувстваме защитени сме длъжни да се научим да казваме НЕ и то да звучи като НЕ.
Моли се за мен. А аз те прегръщам и ти се възхищавам искрено за всичко, което правиш за другите.
03.11.2008 18:46
" В такъв случай, ако някой ни откаже нещо, поискаме нещо и получим Не-то какво можем да направим? Просто да останем, да продължим разговора от общото пространство и да попитаме каква е причината?"- а какво правим, ако другата страна не е узряла за идеята, че дължи отговор за отказа???
За общото пространство е добре да се грижим и да го приемаме като лично-общо, в смисъл когато си решил да го споделяш, ти се доверяваш, че другия няма да ЗЛОУПОТРЕБИ с това. Но, уви, българите са свине! :)
СЕБЕ СИ НЕ МОЖЕШ ДА ИЗЛЪЖЕШ...
Това е - кратко и ясно. В светото евангелие пише, че и "космите на главите ни са преброени" (цитирам по памет)....
С две думи всеки знае поговрката, че на лъжата краката са къси, но СТРАШНОТО Е, ЧЕ МНОГО ХОРА ИСКАТ ДА ИЗЛЪЖАТ СЕБЕ СИ - ТОВА НЕ МОГА ДА ГО РАЗБЕРА...
Поздрави за постинга - все по-малко хора се замислят за истинските неща...
Разбира се имам и критика - това за преражданията в коментарите ти ВикторияВселена са пълни глупости... Извинявай, но имам право да си кажа мнението :)
По повод на това,че себе си не можеш да излъжеш, можеш и то много по лесно от другите. Но е много важно да бъдеш честен първо към себе си, да разбереш в какво вярваш, какво ти е най-важно, какви са ти ценностите в живота, и да го съхраняваш, да го отстояваш. Ето ти обяваваш това, в което вярваш и си готов да го устояваш, гордееш се с това. Това е достойно за уважение. Поздравявам те. Имаш красива дъщеря.
Именно за НАШЕТО ДА, когато трябва да кажем НЕ се има впредвид в молитвата. Необходимо е да поддържаме СЪВЕСТТА си чиста, както поддържаме тялото си чисто - в противен случай просто се вмирисваме :(
Простете ми, ако съм обидил някой - аз също съм грешник...
За тези, които не знаят притчата - когато и давамата си отишли от този свят, богатия помолил Аврам да прати Лазар при братята му, да разберат, ЧЕ БЪРКАТ. ОТГОВОРЪТ Е, ЧЕ ЩОМ ДОСЕГА НЕ СА ПОВЯРВАЛИ - НЯМА И ДА ПОВЯРВАТ - ДОРИ И МЪРТВИЯ ЛАЗАР ДА ВЪЗКРЪСНЕ ОТ МЪРТВИТЕ И ДА СВИДЕТЕЛСТВА - ВСЕ ТАЯ... Аналогично е и за Тома НЕВЕРНИ...
Ние хората сме слаби и ХАРЕСВАМЕ НАШАТА ИСТИНА, БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМЕ НА КАКВО НИ УЧАТ ДРУГИТЕ...
Кажи на едно дете, че печката пари. Докато не се изгори - няма да повярва...
ТРЯБВА ЛИ ВЕЧНО ДА СЕ ПАРИМ???
Ето ти един цитат, който много обичам:
ЧЕТИРИТЕ НЕДОСТАТЪКА
Защо е толкова трудно хората дори да си представят дълбочината и величието на природата на ума? Защо на мнозина това им се струва неземна и невероятна идея?
Ученията говорят за четири недостатъка, които ни пречат да осъзнаем природата на ума веднага:
1. Природата на ума е твърде близо, за да бъде разпозната. Както не можем да видим собственото си лице, за ума е трудно да се взре в собствената си природа.
2. Тя е твърде дълбока, за да можем да я обхванем. Нямаме представа колко дълбока може да бъде. Ако имаме, това означава, че до някаква степен сме я осъзнали.
3. Твърде лесно е, за да повярваме. В действителност всичко, което трябва да направим, е просто да се отпуснем в непомраченото, чисто осъзнаване на природата на ума, която винаги присъства.
4. Твърде чудна е, за да можем да й намерим място. Необхватността й е такава, че не може да се побере в тесните рамки на мисълта ни. Просто не можем да повярваме. Нито пък можем да допуснем, че просветлението е истинската природа на ума ни.
ЕЙ философки има една приказка за нищото и нещото ....прочетете я ..... за разум!!!
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно