Какво ни води при взимането на решения - Ограничените ни възможности или безграничните ни желания?   Дали да се ограничаваме според възможностите си или да се оставим да бъдем водени от безграничните си желания? Ние сме се поставили в някакъв ограден двор, в който са засадени, цъфтят и се развиват нашите възможности. А от другата страна на оградата се простира безкрайното поле на нашите желания – докъдето ни поглед стига, че и по нататък. Според някои нашите възможности са ограничени, според други безгранични. Кое ли е вярно? Често четем за "безграничните възможности на човешкото съзнание", за хора, които са надминали всякакви наши представи за човешките възможности – физически и умствени. Дали всъщност не сме ние тези, които се ограничаваме, защото не познаваме достатъчно себе си и това, което сме състояние да направим само защото не сме изпадали в подходящите условия за изява на едни или други наши възможности? Колко често се оказва, че "изненадваме и себе си" с някое ново постижение, че сме способни много повече отколкото сме очаквали? Дали това поле от желания не е всъщност средството да разширяваме и развиваме двора на нашите възможности? Защото, ако започнем "да се простираме според чергата си", да проявяваме своята прословута българска скромност и престанем да следваме желанията си, не значи ли, че се отказваме и стимула си за развитие? "Искаш, искаш, много искаш" – колко пъти са ви обвинявали в "лакомност", в "големи очи", в ненаситност, алчност. "Все искаш и искаш", "искаш, ама няма", "не е прилично да се иска, ще чакаш да те поканят". Да, ама докато умните (и възпитаните) се наумуват (или чакат най-вежливо да ги поканят) лудите (и "невъзпитаните" или амбициозните) се налудуват (получават своето). "Искаш, ама няма" е проява на бедно съзнание, защото сме чували и чели и още нещо "Искай и ще ти се даде".   Това, което всъщност искам да ви кажа е – Не се отказвайте от желанията си. Проявявайте ги, казвайте ги открито. Не отстъпвайте. Дерзайте. Бъдете "лакоми", "алчни", мотивирани, чертайте планове, стъпки, мечтайте, искайте, разширявайте собственото си съзнание, себеопознаването си. Защото, ако наистина използваме само малка част от мозъка си, какво ли ще стане, ако си го задействаме целия? Или накратко – вместо да се свивате под чергата си, прострете се на дълго и нашироко и тогава... и чергата ви ще започне да се удължава и разширява... все повече и повече.

Интересно ми е, как ли биха възприели посланието ти, ипотекарите надскочили възможностите си и набълбукали се с ипотечни кредити, докато частен съдия-изпълнител с полицай им чука на вратата, за да им опише вещите?

И както го има цитата "Искай и ще ти се даде", така е уместно и да се сложи "Лаком гъз - кръв сере".

Защото, пак всичко си опира до мярката.
Лакомията и манията за имане на всяка цена, обикновенно водят до плащането на цена, далеч надхвърляща очакванията.

Та, лично аз ти препоръчвам този ти постинг да го публикуваш в сайт с изгърмели ипотекари, много ми е интересно как ще възприемат оптимистичните внушения в него.

:)))

Най- лошото поръжение е отчаянието.Винаги прави това , което смяташ , че е правилно.Мечтай и вярвай в доброто.Рано или късно, ще има резултати.

ама ти наистина се ядоса. Ти, този, който излъчва толкова амбициозност при постигане на целите си. Ти говориш за пари и заеми, аз говоря за способности, възможности, качества, себеопознаваме.
Ако си "затънал" в дългове и ипотеки- тогава коментара ти трябва да бъде към другия ми постинг за Длъжника.
Да вземеш пари на заем, да харчиш повече от възможностите ти, не значи че се познаваш добре, а напротив.
Много ти се радвам. Благодаря че си тук.

Луиз Хей ще ти се зарадва, ако те прочете, тук не става въпрос да искаме да имаме нещо материално, а да искаме да постигнем нещо, което е от по-духовно естество, приаз така го разбирам. Например да добием някакви знания, които до този момент сме мислели, че са много сложни и няма да се справим, или да отидем на интервю за нова работа и да добием смелост да напуснем старата, ако тя вече не ни удоволетворява, да тръгнем по нов житейски път и пр. Дори да исками да имаме повече пари и нещо материално да имаме желание сами да го постигнем със своя труд и постижения в някаква област, да хареса ми, нашите желания се превръщат в реалност само ако се потрудим за това. Поздрави!

Мисълта ми, че човек трябва да се стреми да гледа реалистично над животът си.
А реализма включва вяра в способностите, трезва преценка на настоящето и воля за промяната му, в диапазона на възможностите.

Всякакви крайни постулати, могат единствено да навредят.
Пример за това можеш да видиш в нарастващият брой дела по необслужваеми кредити.

Сега, през идните две години, мнозина надценили възможностите си и гледащи през розови очила на бъдещето си, ще трябва да ги свалят и да заплатят за глупостта си.
За наивитета си да считат за нормално, друг да мисли наместо тях и да им диктува кои са правилните решения.

Всяка глупост се заплаща - това е законът на еволюцията. :)))

аз лично незнам и не мога да нерека някой глупав, защото може би това ще значи, че аз се смятам за по-умна от него. Има грешки, има правилни и неправилни решения. Но въпросът е, че страхът да не напарвим някоя "глупост", да не сбъркаме ни спира да действаме и да искаме.
що се отнася до незапланетите кредити, ти отново се фокусираш само в финансовата сфера. А аз имам превид не ПОКУПКИ, а желания, прости човешки желания - да кажеш на някой че го харесваш, да кажеш че си гладен, да кажеш, че искаш да успееш, да те е срам от това че и на те ти се иска...каквото и да е. А ще се съгласиш ли с мен, че желанията са нещото, което ни тласка напред?

Имаше един готин пич на времето, който го проумя и се опита да го предаде в синтезиран вид на последователите си, те пък от своя страна го удариха на пълен аскетизъм и мазохизъм от погрешен прочит и липсващи страници.

Я ми кажи, дали едно желание, което не е съобразено с твоите възможности, дали то няма да донесе повече страдания, отколкото липсата му??!

Как мислиш, дали една тьотка хълцаща от умиление и кравешки възторг пред поредният сапунен сериал, ще може да изживее живота на героите й в него?

И дали нейното желание да е на тяхно място, няма да доведе до още по-големи разочарования в живота, придружени от нарастваща неувереност и нежелание за промяна?
Обвинявайки другите за собствената си ограниченост, искайки неща за които не е дорасла и надали ще дорасте дорде е жива.

Това ли искаш да приема, като позитивна нагласа към живота?
За мен, това е по-скоро бягство от сферата на мечтите в царството на илюзиите.

Да, аз следвам целите си.
По една много проста причина.
Те до една са много простички и напълно достижими.

Не включват име в алеята на славата, усмивки под светлините на рампата или имение в Майорка.

Напротив, нещата които ме правят щастлив са толкова незабелижими за околните, че повечето не могат да повярват в съществуването им :)

много съм съгласна, че НИЕ ИМАМЕ имаме всичко необходимо за да бъдем щастливи и не ни трябват огромни неща за да постигнем голямия си успех. Не за грандоманията ти говоря. Тук става въпрос за това да не спираме по пътя, да продължаваме, докато постигенм това, което искаме. Има нещо, което се нарича Изпита на страха - да отидеш точно там, където се страхуваш, да не дадеш на страха да те спре, да излезеш от "двора на възможностите си", да надминеш себе си...

Ей, с ченгел трябва да ти вадим думите една по една! :)

поне чети това, което пиша преди да го коментираш, а то само пари, пари, ипотеки, финанси, илюзии и т.н.
Точно това съм написала в постинга си:
"Колко често се оказва, че "изненадваме и себе си" с някое ново постижение, че сме способни много повече отколкото сме очаквали?"

"Колко често се оказва, че "изненадваме и себе си" с някое ново постижение, че сме способни много повече отколкото сме очаквали?" - изречение, което може да се тълкува в безкрайно много аспекти в т.ч. и в посочените от мене.

Ха сега, ти прочети аз какво съм ти отговорил! :)))

В центъра на океана трети ден се носи малка лодка, в която седи мъж заобиколен от десет красиви, ефирно облечени жени...Всички мрачно гледат във водата, мъжът за пореден път тъжно въздъхва:
- Само още веднъж да я хвана златната риба - главата ще й откъсна! Това ли ми беше желанието: секс с най-хубавите жени в тиха романтична обстановка...

а може би има и още нещо по света ;)

Все пак е добре, че Кук, Веспучи, Поло, Колумб, слабият ученик Айнщайн, Галилей и стотици други не са се простирали според реалностите на времето си... ;) :):):)

Трябва да се оставяме и на двете, но за постигане на големите мечти и желания, в повечето трябват доста усилия за тяхното реапизиране. Поздрави! :)))

точно това имах предвид. Добре е, че другите виждат, че нещо е възможно там където другите вдигат рамене и се отказват. Силата на желанието да успеят, да открият нещо ново, вярата или друго нещо, за което не се сещам в момента ги тласка да продължат и когато всички са против тях, когато им се подиграват,когато никой не ги поддържа и вярва. Това искам да открия - какво кара хората да продължат, въпреки че успеха не им е "в кърпа вързан", когато никой не им дава 100% гаранция и те са готови да поемат риска да се провалят.
Какво ли е това?

На времето имаше някакъв комунистически девиз "От всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите (желанията)", който се оказа утопия. Маркс и Енгелс предполагаха, че човека обича да работи и дори без да е стимулиран, че просто му е такава природата. Но както се установи и човека си е животно. Нито едно животно не се помръдва, като не е гладно, под опасност или не е в период на размножаване. Трябва стимул, желание, задвижваща сила. А коя е тя?

Така е! И аз това казвам, че тряба да имаш стимул и желание да постигнеш целите си, а не само въздушни мечти и желания.

за оградения (ограничения) двор на възможностите и безкрайното поле на желанията, аз мисля така:
Ако се отдадем да задоволим желанията си без да се съобразяваме съвсем с возможностите ще стигнем до положението, до което говори Валсодар - затънали в дългове, които не можем да изплатим. Защото Америка е "страната на неогранижените възможности" и казват, че имапо-големи шансове за успех. Но не се съобразяват с "оградите си" и се хвърлят напред без всякакви ограничения. Т.е. аз не съм за всякакви крайности.
Това, което намирам за по-умерен път на развитие е да разширяваме непрекъснато "двора" на възможнотите си и така можем да стигнем до ферма с огромни декари площ, но отново заградена, с много врати и прозорци, но и с граници. Да разширяваме границите си, но не и да ги премахваме.

а ти нясно ли си какво може да те задвижи и да поддължа "огъня" по пътя на целта ти?
Знаеш ли кой е стимул да постигнеш целите си?

Не знам точно, но има доста стимули за постигане на целите. :)))

пожелавам ти го. Но внимавай какво си пожелаваш, защото желанията ни се изпълнат по-бързо отколкото предполагаме ;)

да се съобразявам с желанията на другите хора повече отколкото със своите и винаги съм ги поставяла пред мен. Но установих, че когато аз съм доволна, когато моите желания са изпълнени, тогава и другите са по-доволни. Сега знам има ли за мен, пълна ли е моята чаша, ще има и за другите.

ако поставиш чуждите жилания преди твоите, според никога няма да стигнеш до своите, защото винаги има някой около теб, който ще иска нещо.

Дали да съобразяваме желанията според средствата си ( например парите) или да се амбицираме, да доставим средства за изпъление на желанията си? Дали да търсим златната среда? Ако имаме силно желания и искаме да го постигнем, това ни мотивира да намерим средства за това. Ако търсим първо средствата и според това желаем, мечтаем (според чергата си) тогава ще се откажем преди да сме започнали. От мястото, в което се намираме не виждаме, че това е възможно. А когато тръгнем към нещо и напредваме (правим крачки) тогава с всеки следващ етап (крачка)ние се намираме на ново място и това се променя и гледната ни точка.Ние виждаме нещата под друг ъгъл,различно. Т.е. като напредваме от новото си място виждаме че нещо, което преди ни се е виждало невъзможно и далечно вече не е толкова немъзможно и далечно от нас. Когато ние напредваме в посока на успеха, тогава и успеха се приближава към нас.