"Всичко, което ни носи удоволствие или е грешно, или скъпо, или от него се дебелее" – познавате ли тази шега? Шега, шега, ама така са ни промивали мозъците поколения наред. Да се отнасяме сериозно към живота и да изгоним удоволствията си вън от живота си. Първо работата, после кефа и то....ако остане време. А на кого му оставя време от работа и зъдължения? Като стана сутрин и ме завърти мелачката –кой ли мисли за кеф и удоволствия? А забавления? Какво беше това? Яде ли се, пие ли се? Кой му мисли за забавления в тази криза? Виж какво е навън времето. На кой му е сега до заблавления? 100 години не съм ходила на ресторант, театър, цирк (а има ли още цирк в България?).

А чух, че имало хора, които се забавлявали по време на работа. Имало и такива, на които забавлението им е работа. Има и такива, които имат хобита, участват в някакви самодейни групи и това им носи удоволствие. Забавляват се хората. Всичко Мара втасала, само за забавления не довтасала. Ще я видим ние тази работа. Съмнително някакси. От къде пари за забавления? Пък и всеки ден със усмивка се събуждат. Съмнително. Много съмнително. Голям хора, а пък се забавляват като децата. Те достойнство нямат ли? Какво си се разхилили? Ще ги помислят за луди? Да не им е захлопала някоя дъска. Смеят се и се забавляват по цял ден. Кой на тази възраст прави така?

Виж съседа - сериозен човек.Като се върне от работа и седне пред телевизията – дума не промълва. Пази си тежката дума на глава на семейство. Човек с респект. Ако някой прекали в лудостите, той ще стане тежко, ще му залепи един възпитателен шамар и без дума да каже ще се върне пред телевизора и ще продължи да мълчи. Мъж на място.

Такъв живот ли искате? Работа и работа от сутрин до мрак? Намръщени физиономи, мрачно, сиво, бедно ежедневие? Или…?

Или живот пълен с удоволствия?

Възвърнете удоволствията в живота си. Отворете затворената и запечатана врата на забавленията. Влезте пред главния вход.Влезте тържествено и празнично. Като най-желани и чакани гости. Удоволствията ви чакат. Те са ваши. Обърнете им внимание. Отделете им време. Само за тях и вас. И ги сложете на първо място при планиране на времето си. И няма значение какво е удолоствието, дали е скъпо или не, дали отнема минута или часове, просто почнете от някъде – от една пълна с удоволствие и наслада минута. Само за вас. Само за себе си. Насладете се на тази минута. Тя е ваша. Една минута пълна с наслада. Да ви е сладко. И нека да е "грешно"….

 

Само така! Веднъж се живее! :-))

Напълно съгласен, Виктория: животът без удоволствия е излишен. Все едно да ти бъде подарен подарък, който отказваш да използваш, защото е красив, хубав, полезен. Евентуално може да се породи недоволство, когато условията не позволяват за момента човек да се радва и да прави точно това, което иска (макар че и това е времено), но едно е за определен момент да не може да го прави, друго е сам да се отказва да го прави.

а бе и няколко пъти да живеем (аз вярвам в преражданията) можем да ги изживеем кефски.

искам да си призная, че всъщност ти ми напомни за това- да се забавляваме.
Ако в момента условията не позволяват д ас езабавляваме по един начин - намираме друг и продължаваме да се забавляваме. :)))

Всеки миг може да е забавление, но трябва психиката да си изработи съответната нагласа, не е ли така?

Всеки ден трябва да търсим и да изживяваме удоволствията в живота! Всички ние трябва да ги ценим и да им се наслаждаваме!

По моите съвсем не е. :)))

И има още пътуващи из България циркове, да знаеш. :)

точно така, трябва да си разрешим, защото ние сами се наказваме без забавления и без радости. Няма по-големи и строги съдници отколкото ние за самите себе си. разреши си, ако ти е трудно мога да ти издам официално разрешително от Висшия съд на Вселената, аз имам връзки във Веселнското министерство на разрешенията. Прегръщам те.

Днес, след като написах и изпратих теорията за удоволствия, отидох да я приложа на практика. Беше чудесен ден.

точно за това става въпрос- по чии критерии е грешно?

и после предавани през времето и станали норми.
Някой се е взел за богопомазан да определя грешно и правилно, морално и аморално, красиво и грозно, добро и лошо ...
Всичко опира до прага ти на търпимост и границите, които си поставяш. Не до постулати с неясен произход.

съгласна съм. това е един лесен и ефективен начин да се манипуливат хората и да ми с енасажда виновност и страх. А страхливия човек е слаб човек и лесно се поддава на упревление. Така че ... забавлявайте си.

вътрешния морален кодекс на човека. Да се забавляваш без да пречиш на някой друг. Мъча се до убедя някои хора, че въздържанието е наложено като морален кодекс от църквата точно за да се насади чувство на вина и страх пред Всевишния и обществото и това по инерция върви през хилядолетията. Страшно е да си помислиш колко осакатени поколения има и към какво тласка неосъзнатото ни освобождаване сега от тези догми.

Радвам се, че – макар и косвено – съм имал участие в припомнянето на тази истина. :)Не винаги е лесно да се спазва, но пък не трябва и да се изоставя :)

Радвам се, че те открих. Разгледах блога ти и ми хареса. Имаме общи насоки.
Що се отнася до абсурдите - първото, което получаваме е тялото ни и веднага след това се оказва, че то не е наше, че трябва да с есрамуваме от него, да не го докосваме, да го крием. Нещо, което е толкова лично и наше, само наше се оказва и толкова далече от нас и че има толкова други хора, които могат да разполагат с него и имат повече права над тялото ни от нас самите. Не е ли абсурд? Още от раждането ни учат да се отричаме от нас самите.

имах период от живота си, в който бях забравила как звучи смехът ми. Една прекрасна жена, която е первърнала смехът в нещо сериозно и в своя професия ми го върна. Бях забравила за игрите, насладите, забавленията. Защото всеки път когато ми беше хубаво и се забавлявах някой се сърдеше. Майка ми ми се караше - "Ти как си я подкарала така, до никъде няма да стигнеш. Ти си живееш като на курорт". Днес си помислих, че ако живееш през целия си живот като "на курорт" съвсем не е лошо. Защо ли със се стягала тогава? Аз все повече и повече се връщам към детството си, към нещата, които обичах да правя тогава - да играя, да се забавлявам, да се смея и разсмивам, но.. имам още път до там. Хубаво е да си живеем като на курорт, а и кой е казал, че е не е възможно?

Цели институции са били създавани, за да унищожават човешкото в човека. Сега на пръсти се броят хората, които активно работят, за да освободят съзнанието му. Но аз съм потресена от друго - доста видимо интелигентни хора избират робството на духа, защото се чувстват защитени, а и защото е много по-лесно друг да мисли вместо теб. Другата опасност е несъзнателното освобождаване на духа - когато няма морална ценност, която да замести религиозната догма. Резултатът - чалга-културата, престъпността, безконтролното сексуално поведение, нелоялните бизнес-отношения - всичко това, в което Ближният е забравен, не съществува... Проблемът е поставен преди около 50 години от Айн Ранд, ще напиша нещичко и за нея...

ако си чела нещо от написаното тук, ще разбереш, че аз тренирам хората да постигат своите цели съобразно моралните си ценности. Само така не плащаме висока цена и не правим жертви.
Жертвата, страданието, примирението са понятия вмъквани хиладолетия в съзнанието ни. Има много какво да се чисти.

Познато, Виктория. Доста са хората, които са влязли в навъсената си роля и сякаш не могат да понесат, когато някой се весели или просто е на друго мнение. Нямам нищо против, само да не вървят по мен и да ми налагат своите разбирания.



Напълно е възможно, само не трябва съвсем да късаме и с реалноста.

то курортите са си съвсем реални ;)) Гледах филм за семайство, което обичали за почиват в 5-звездни хотели, но не на всякъде имало такива. Така, че те решили да си построят караван-автобус с лукса на 5-зведен хотел. Страхотно. Също и тези, които живея на брега на морето - та те са си целогодишно на курорт. Реално, нали?

Голямо удоволствие е в края на работната седмица да се отпусна в ръцете на опитна масажистка. На два месеца веднъж поне си го позволявам :)

колко обичам и аз. Когато съм била бебе, баба ми ме е приспивала с масажи, така че мно-о-о-о-о обичам.

Извини ме, Виктория, никога не вземам отношение по въпрос, който не познавам. Моралният кодекс на която и да е чалга-певица е различен от моя. Моят е формиран под влияние на религиозни принципи, изповядвани в семейството ми. Не мисля, че саможертвата в името на някой близък ще наруши душевния ми комфорт. Последният ще се наруши, ако не я извърша. Думата ми беше за съвсем друго нещо - че отсъства ЕДИНЕН ОБЩОЧОВЕШКИ МОРАЛЕН КОДЕКС, различен от религиозните предписания. Колкото до вътрешния - ясно е, че всеки човек си го има, но как е формиран, какво се съдържа в него и как се изпълнява, е енигма... Изповядването на определени общочовешки ценности е част от духовността, а когато духовността е в криза, ясно е че нещо не е в ред с морала - него или го няма или просто за да оцелее, човек постъпва в разрез с моралните си принципи. Не си ли съгласна?

Пишеш :нещо не е в ред с морала - него или го няма или просто за да оцелее, човек постъпва в разрез с моралните си принципи. Не си ли съгласна?"
Съгласна съм. За това със се заела да припомняма на хората, че могат да постъпват според морала си и да са щастливи.Да подстигат това, което искат и да останат в съгласие с ценностите си.
Както обичам за казвам - и вълка цял и агнето сито. :)))

Благодаря ти и ти пожелавам успех, защото имам чувството, че излишните задръжки вече са в гените ни : ). Наскоро прочетох една великолепна книга " Добродетелта на егоизма", не вярвам да не си проследила излизането и, щом се занимаваш активно с това. Горещо я препоръчвам на всички хора, които усещат, че имат останки от колективистично мислене в главите си. Хубави празнични дни!

1. Право на живот –да се родя и да изживея живота си до смъртта си с радост, удоволствие и удовлетворение..
2. Право да създам живот.
3. Право да дишам чист въздух, да пия чиста вода и да се храня с чиста и здравословна храна.
4. Право на любов – да обичам и да бъда обичан/а.
5. Право на свободен личен избор и решения.
6. Право на комуникация с всичко съществуващо на Вселената.
7. Право на връзка с моят вътрешен глас
8. Право на мечти и право да ги осъществя.
9. Право да искам и получавам блага в изобилие.
10. Право на връзка с Дома /Бога/Вселената/
Висша сила, Висшето ми Аз.

kak da nqma tsitk v balgariq priqteliu ina4e za drygoto si prav

tsirk

съжалявам не те разбирам. Говориш за цирк? Добре. Но аз съм жена, интересно защо ми пишеш в мъжки род?

я виж колко хора са накацали. Голяма излагация.

http://www.circus-balkanski.com/
Това е официалната страница на Цирк Балкански - на въпроса има ли още циркове в България. Да, има, прекрасен цирк, гледахме го това лято с Лия, наистина изключително майсторство, много настроение, смях и светлини, радости, захарен памук, пуканки... и снимка с тюленче. Не знам как да добавя тук снимката, но ако искаш мога да ти я пратя по е-мейла. Поздрави за постинга! Хели