Има много спортове, първото в което обучават начинаещите е как да падат правилно. Така е и в бойните изкуства, ски, езда и др. Важно е да знаем как да паднем правилно. Какво значи това?

- Това е да приемем, че падането е част от играта, че когато играем имаме големи шансове да паднем.

- Друго, което е важно, че падането е само част от играта.

- Че ти не падаш за да останеш паднал. Всяко падане е последвано от ставане и продължаване на играта.

- След всяко падане можем да изберем да останем "паднали" и да бъдем ниско до земята, но можем да изберем и да станем и напуснем играта или да станем и да продължим да играем. Т.е. да си "паднал" и да останеш паднал е въпрос само на избор.

- Всяко падане е урок –всяка наша грешка, падане, проваляне, неуспех, загуба е само един от начините да се научим и да съберем повече опит и знания.

- Животът е игра, в която също падаме, ставаме и продължаваме и след като  сме се съгласили да я играем, то  сме взели под внимание и това, че има и паданици

- Ние сме специалисти в падането и ставането. На това сме се учили още от едногодишна възраст и сме се тренирали ежедневно и постоянно, като след всяко падане сме ставали и опитвали отново. Хиляди пъти сме падали и ставали докато направим първата крачка.

- Всяко поредно падане боли по-малко и с течение на времето ставаме все по-умело.

- Когато знаете, че в играта на живота има неминуемо падане се пригответе предварително колкото може по-добре. Осигурете си предпазни колани, парашути, приятелска ръка, група за поддръжка, наколенки и др.

 

Когато се страхуваме да паднем, ние  се стараем да вървим по сигурния широк и утъпкан път, без рискове,бавно и стабилно, но заедно с това ние пропускаме и шансовете си да открием нещо ново и да постигнем по-големи успехи. Който се струва от неуспеха се страхува и от успеха, защото който успява и се издига трябва да поема и риска, че може да падне и от по-високо.

В края на живота си хиляди повече съжаляваме не за нещата, които сме направили, не за грешките, които сме допуснали, а най-вече съжаляваме да нещата, които сме пропуснали да направим.

За това, когато ви се струва, че сте паднали ниско по лице и носът ви е забит дълбоко в калта и всичко ви се струва огромно и трудно постижимо, си помислете, че то изглежда голямо и високо, само защото вие го гледате от долу-нагоре. И в такива случаи е хубаво да се сетите, че когато сте били само на една годинка вече сте знаели, че след всяко падане е трябвало да станете и да опитате пак. Изправете се, изтупайте се, пооправете малко "смачкания си фасон" и...хайде отново на път, хайде отново на терена...

И когато сте прави, високите неща не изглеждат чак  толкова далечни и недосегаеми. Колкото "по-изправен" мироглед имате, колкото по-нависоко се стремите, толкова по-възможни и близки ще ви се струват предстощите ви успехи. Защото след всяко изправяне вие не започване никога от "нулата", винаги с вас идва вашият предишен опит.

 

Между 14 и 16 г. тренирах конен спорт и там първото нещо беше да ни покажат как се пада, защото ако се изтърсиш върху раменната си става например няма сглобяване. След една година тренировки започнахме прескоците, обаче толкова често падахме, че треньора ни се изнерви и спря тренировката. До слеващият дъжд - тогава просто каза: "Днес сме на прескоци, манежа е изровен и има 30 см кал, ако ви стиска - падайте". И никой не падна, просто не е за вярване. Още си го спомням това като днес, с една мисъл: "Ако не ти се пада - концентрирай се."

Благодаря за този постинг! Да, животът е игра и падането е част от нея. Децата трябва да го приемат като аксиома!

Снощи синът ми се прибра от кънки, каза ми, че е паднал 3 пъти и вметна: "Да, те са по-добри, но аз, ако ходя често като тях, ще бъда по-добър!" Мисля, че дотук май се справих : )...

и аз май вече се нападах. Усвоих началото на играта, сега май е време да продължа нататък - да стана, да си изтупам дрехите от калта и праха и ... с пълен на пред до... следващото падане

"В края на живота си хиляди повече съжаляваме не за нещата, които сме направили, не за грешките, които сме допуснали, а най-вече съжаляваме да нещата, които сме пропуснали да направим"

кагато се настроим на положителна вълна, тогава ще имаме много по-малко пропуснати положителни мигове и красиви шансове. Защото и самият живот си е един голям шанс да преживееш нещо ново и прекрасно. Добре дошла в моя блог. :))

това е един цитат от С.Рипонче:
1) Вървя по улицата.

На тротоара има дълбока дупка.

Падам в нея.

Загубена съм... нямам надежда.

Не е моя вината.

Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Правя се, че не я виждам.

Падам отново.

Не мога да повярвам, че съм на същото място!

Но не е моя вината.

Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Виждам, че е там.

И пак падам в нея... това е навик.

Очите ми са отворени, зная къде съм.

Аз съм виновна.

Измъквам се незабавно:

4) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка. Заобикалям я.

5) Вървя по друга улица.

да не се спъваме всеки път на едни и същи препъникамъни, а да вървим напред. Поздрави за хубавия пост....

да важно е да не допускаме едни и същи грешки, да не продължаваме с вредни навици, да не се връщаме там, където ни е било лошо, да не повтаряме действия, които ни водят в грешна посока.
Всяка грешка, падане, не успех е своеобразен урок и е хубаво да и направим изводи и съотвените промени. Защото в играта на живота има елемент на падане, но е не само падане :)))

особено ако си сложил мрежа от долу или ни на ластици. Хората на спорт са го превълнали.

М..да . Досега съм падал , само защото са ме спъвали . За да имаш , трябва да си от отбора на СПЪВАЩИТЕ , а не на ПАДАЩИТЕ.

обикновено хората се страхуват да падат, защото го смятат за излагация. Ти добре че не се страхуваш да се изложиш и си падаш и публично (спортуваш) :))

някак си не мога да се съглася с теб. Наистина има и спъващи, но когато се тренираш да оставаш верен на себе си, на посоката си, на желанията си, на целите си, тогава и да те спънат, пак ще станеш и продължиш. Ако живееш за да спъваш другите, в старанието си да им подложиш крак,ти всъщност ги следваш по техния път и пак губиш своята посока. Помисли си, дали точно това искаш всъщност?

Нещо по темата:

http://www.vbox7.com/play:a30229f0

:):):)

да живее сантиметъра, мига, частицата от мига и отбора. Благодаря ти, изгледах си го няколко пъти и започвам да го прехвърлям и на други. Не забравай да ме посещаваш, защото всички печелят от твоите коментари. Бъди щастлив.

Наистина силна сцена. Знаех, че ще ти хареса :)