Има едно нещо, което е общо за успелите хора, които са достигнали до високи постижения с живота си – те не се страхуват да получават критика. Това, може да изглежда като не толкова важно нещо, но тук има дълбок психологичен елемент – това е една от основите на психологията на успеха. Прекалено много хора се страхуват да напреднат в живота си, защото една такава крачка означава да примемат отговорност и при положение, че те се провалят ще бъдат подложени на критика. Ле-ле... Какъв страх!

Тук ще вмъкна, че страхът от критика е равен в определен аспект на страха от смъртта. До такава степен се страхуваме от критиката...

Според Морти Лепко, когато сме били деца, сме били подложени на критика от страна на родителите и това сме го разбирали като, че "щом ме критикуват, значи ме обичат по-малко или изобщо не ме обичат и тогава, аз като тяхното дете съм подложен на опасност". И в такъв случай се задейства вроденият ни код за оцеляване. Защото на тази възраст ние сме силно зависими от родителите си и от тяхната любов към нас (ако не ме обичат могат да ме изоставят и аз няма да оцелея сам).

Това е източникът на страхът от критика, от който всички страдаме по един или друг начин.

Страхът от критика е един от основните страхове, върху които трябва да работим и превъзмогнем за да можем да успеем.Страхът да поемем отговорност е производен от страха от получаване на критика, който от своя страна е производен от страха да останем живи и да оцелеем.

Но  да се върнем на темата – разликата да поемеш или да не поемеш отговорност се проявява в разликата да бъдеш водач или да бъдеш воден. Аз не говоря само за водач на ниво  да води и управлява другите хора, а и водач на ниво- управление на собствения си живот.

Този, който определя следващата стъпка в живота си според своя личен избор  и приема, че отговорността е неразделна част от взимането на решения и избори.

Всеки път, когато решаваш да направиш крачка и да излизеш от "областта на сигурността" и от "кръга на удобството", трябва да си готов да  поемеш отговорност, която неизменно идва заедно с промяната.

Отговорността те изважда от ролята на жертвата.

Да поемеш отговорност е първата крачка към изхода от "манталитета на жертвата".

"Манталитетът на жертвата" е такъв мироглед или начин на живот, който те изважда от позицията на отговорността -"те не ми дадоха шанс, те ми направиха това или онова т.н." Другите, другите и другите...

Всички са виновни освен теб. Теб само те нападат и не ти дават възможност да напреднеш в живота. Да си отговорен, това означава, че ти си единственият отговорен за всичко, което ти се случва в живота. Когато разбереш това, ти получаваш сила, която ти позволява да приемеш отново управлението на живота си.

Да поемеш отговорност е първата и най-значителна крачка към успеха.Прекалено много хора предават силата си на обстоятелствата  и в ръцете на другите хора в техния живот, защото се страхуват да поемат отговорност и да застанат срещу критика, която може да им бъде отправена заради това. Успелите хора не се страхуват от критика. Те са готови да се справят с нея. Защото цената да не поемеш отговорност и да не се справиш с критиката на другите е много по-висока. Успелите хора мислят обратно – те се страхуват много повече от това да не поемат отговорност, отколкото да поемат отговорност.Чърчел е казал "Отговорността е цената на израстването". Цената на страха от поемането на  отговорност е цената, която заплащаме с посредствен живот и не изпълнението на личните си цели. Това е да вървим срещу сърцето си ,защото сърцето на човека винаги се стреми към лично израстване, към осъществяване на мечтите. Но тези неща идват след приемането на отговорност върху живота си.Ницше е казал:"Свободата е готовността да бъдем отговорни за себе си". Бърнард Шоу е казал:"Същността на свободата е отговорността, това е причината, че повечето хора се страхуват от нея".

Това е големият парадокс, че пътят към успеха и свободата започва точно с поемането на отговорност. Това е една от големите тайни на успелите хора – поемането на отговорност.

 Алекс Зив

 

Мъдро пристъпване към ключа на успеха - не само фактически, а и в личностен план, като преодоляване на комплексите и вътрешното напрежение, породени от проявления на Его-то или липса на саморефлексия...Много добър повод да се замислим за това, как понасяме конструктивна критика и съумяваме да я впрегнем в позитивиране на потенциала и силите си!...

Чудесен постинг!
Колкото и странно да звучи, поякога и от недобронамерена критика може да има полза.

не се покрива с отговорността пред другите!
Кои от нашите успели люде са поели отговорност за каквото и да е в нашата държава? А някой да е понесъл?
Съгласна съм с тезата, че страхът от поемане на отговорност поражда робска, слугинска психика!
Стига отроворността, която имаме предвид да бъде относно почтени и коректни действия!

че споде мен отговорност е да вземаш осъзнати решения и избори и няма нищо общо с вината. Трябва да се разделят тези дви понятия. Понякога критиката или самокритиката (която е не по-малк опасна) след даден неуспех или провал ни кара да се чувстваме виновни. Но вината идва само когато ни се иска да променим наше решение или избор от миналото, което е невъзможно. Колкото и да се връщаме на "ако бях постъпил по друг начин" с това няма да променим фактите и ситуацията, а само се застопоряваме на място. За това вината само ни спира. При такъв случай трябва ад анализираме неуспеха, да напарвим изводи, да се поучим и да продължим напред. Тогава и критиката на другите или нашата собствена няма да е задържаща, а подпомагаща и подсилваща със съответните изводи за подобряване на техниката ни за взимане на решения.

Хубав текст, Виктория. Верен, но в известна степен – само при една идеална ситуцаия.

"Цената на страха от поемането на отговорност е цената, която заплащаме с посредствен живот и не изпълнението на личните си цели. Това е да вървим срещу сърцето си ,защото сърцето на човека винаги се стреми към лично израстване, към осъществяване на мечтите."

В целия текст се говори за отговорността към себе си, докато не се споменава за отговорността към другите.

Хипотетичен казус: получаваш работата, за която винаги, истински си мечтала, но тя е на другия край на земята. Искаш да заминеш, за да осъществиш голямата си мечта, но половинката ти не иска да се мести и да те последва, а и не допуска детето да замине с теб. Получава се така, че ако осъществиш мечтата си – изоставяш семейството си; останеш ли при семейството – ликвидираш мечтата си. Ха сега де? :)

Би ли изоставила детето си за да поемеш отговорността към себе си?

отговорността към себе си е да осъзнаеш, че ти и само ти си човекът, коъто взима решения в живота си. В горната примерна ситуация, аз и само аз ще преценя на този етап от живота ми кое ми е по-важно и ще се насоча на там. Но напоследък аз все повече се уверявам, че винаги има разрешение от типа "и вълкът сит и агнето цяло".
Благодаря, че си тук.

Съгласен съм, Виктория, но не трябва да забравяме, че нашите решения засягат и други хора. Разбира се, решенията ни не трябва да са подвластни на чувство за вина или на криворазбрана отговорност, но все пак трябва да го имаме предвид... може би златната среда, както винаги :)