Да разрушим стените и в себе си... да разчупим катинарите....да се освободим от веригите...

20 години след 10 ноември 1989г. 20 години от раздаването на задгранични паспорти, което ни даде възможност да опознаем още един различен свят и да решим къде искаме да живее. 20 години демокрация. 20 години от падане на берлинската стена и от още много важни събития, които се случиха преди 20 години.

А какво се случва със стените в нас? С тези ограничаващи ни понятия, твръдения, мисли, думи, норми. Какво става с нашата вътрешна свобода? Къде се загуби тя? Как да бъдем част от цялото величие на Вселената без ограничения, до край? Как да се върнем на своето място в мозайката, в пъзела на природата? Защото ние сме това – една малка, но необходима е незаменима  част от огромното цяло. Тогава вместо да се отделяме, да се свиваме, да се крием по ъглите, ние ще се присъединим към останалите части и ще носим с гордост и достойнство своята същност – да бъдем неразделна част от световното благо. Ще се влиеем в един цял, жив  и действащ организъм и ще се почустваме по-живи от всякога. Ще се влиеем в кръвоносната система на планетата и ще черпим от нейните енергии. Ще заживеем. Свободни. Живи. Пулсиращи. Дейни. Получаващи и даващи. Малка и велика клетка от общия организъм – Вселена.

Бъдете свободни. Бъдете щастливи. Бъдете жизнени. Бъдете дейни. Бъдете себе си.

Често съм близала рани от това, но продължавам да упорствам.

Много повече и по-трудно разрушими от видимите.
Но това не е причина да не опитваме!
Благодаря ти!

До г-жа Невена Босилкова - какво ароматно име :)))
Ако да "бъдеш себе си" ти носи рани, а не радости, значи не си на правилното място. Казват, че ако упорстваш и постоянстваш ще успееш, но да успееш какво? Да се нараняваш? Не е ли по -добре да свениш малко марширута, през който си вървяла толкова години и те е водил до рани страдание и да смениш посоката и да поемеш по друг път - и да бъдеш вярна на тази част от теб, която обича удоволствия, радости и веселие. Аз съм сигурна, че има и една такава Невена Босилкова в теб. Тази с огромното чувство за хумор, който умее да разсмива и себе си и околните. Успехи и постоянство в новата посока.

колко много стени съм открила и колко още много имам да премина. Понякога се уморявам, понякога се отчайвам, ама минава малко време и ето ме отново на път. такива като нас не се отказват посред път. Поздрави

Имаше една мисъл, Виктория: реката се разстъпва пред хвърления камък, пропуска го през себе си, оставя го на дъното и продължава нататък. Често пъти, когато се руши една стена, трябва да се научим паралелно да пропускаме камъните, които неминуемо ще бъдат хвърлени или ще падат вътре, иначе ще я изградим отново.

да, всяка преграда, която ни пречи (защото имаме и защитни стени, т.е. повечето стени ние сме изградили защото на някакъв етап сме имали нужда от защита, но растейки те са започнали да ни пречат и задушават) и която решаваме да премахнем от пътя си имаме избор да изберем начина - да я разрушим, за я подкопаем и да минем под нея, да я прескочим (защото вече пораснали) или както четох скоро "Да я прелетим". Ще пиша за това, защото много ми хареса идеята. Да прелетим над проблемите си.
Но по принцип си прав - разрушението започва с пропукване (това при мен стана на едно енергийно лечение през 2000 г. и след това на групово ниво на един семинар в 2004г.) и след това разчистване на камъни. Ккато виждаш толкова време чистя, подреждам и градя от ново(защото има камъни, които просто не бяха на мястотото си), но днешната Виктория ми е много по-близка и обичана от предишната.

Така е, разчистването е бавен процес, може би дори по-бавен от самото разрушаване, но по-важното е, че сред руините на старото, когато още не сме стигнали до момента на съграждане на новото, човек лесно може да се върне към старото, като гледа хаоса около себе си.