Предупреждение: Написаното се отнася  само за хора, които искат нещо повече от оцеляване, които искат да живеят добре:

Както си знаем в самолетите (а може би и не само там)поставят една допълнителна памет, наречена "черна кутия", която запомня всичко, ама абсолютно всичко – точно и обективно. И ние човешките същества имаме една такава "черна кутия" в паметта си, но сме много по-изобретателни и "хитри" – ние слагаме и съхраняваме в нея само "лошите" неща. С годините тя толкова се напълва, че в същност в паметта ни не остава място за нищо друго. Всичко ни се струва от черно по-черно и ставаме едни такива черногледци. Превръщаме се в горчиви недоволни, пълни с черен опит, песимистични мърморковци. И защо? Защото си събираме само черни спомени по пътя. И защо по-лесно и по-трайно помним лошото и с такава лека ръка отминаваме и забравяме доброто? Защото така сме устроени. Защото нашите животински инстикти, нашия код за оцеляване ни принуждава да помним лошото за да не се връщаме там, за да избягваме клопките, за да можем да оцелеем. И това е чудесно. Ние някакси оцеляваме. Помнейки отрицателните събития от миналото, хората постъпили лошо с нас, ние оставаме живи. Живи, ама това живот ли е?

На мен да съм жива (да дишам и мърдам) вече не ми стига. Аз искам да живея добре. И как точно? Как ще знам какво значи добър живот?Като си спомня и запазя в паметта си всичките хубави моменти, събития, емоции, хора в живота си. Тези малки, дребни щастливи нещица, които съм отминала с лека ръка и съм запратила в дъното на паметта си, само защото животинското в мен е преценило, че тази информация не е достатъчна ценна за да ми запази живота. А г имаме тези прекрасни моменти. Имаме ги, но ги отминаваме като маловажни. "хайде сега, няма да  се лигавиме и разглезваме, имаме по-важни неща да решаваме – как са оцелеем в този жесток, лош,труден живот".

Колко пъти се връщаме в миналото си  само за да си напомним нечия лоша дума или постъпка, за да се надъхаме отново, за да се изпълним с желание за отмъщение, неприязън, омраза? Колко пъти сме се обещавали да не забравим лошото, да си обещаем, че следващия път няма да бъдем толкова наивни, такива балъци, че няма да им се дадем на тези, този път няма да им повярваме и т.н. И така страхувайки се да не попаднем отново в подобна клопка се хващаме здраво и с две ръце за лошите спомени, за горчивия опит, за желанието да не забравим. Държим с две ръце "черната си кутия", "черния си списък" или други черни и негативни спомени и не ги освобождаваме. Толкова сме заети и с двете си ръце и с цялото си внимание и съзнание, че когато към нас се приближи нещо хубаво, нещо приятно, положително, ние просто му разрешаване да отмине, защото не се решаваме да пуснем и освободим поне едната си ръка.

Долното важи само за хора, които искат нещо повече от оцеляване, които искат да живеят добре:

- да съхраниш горчилката не ти осигурява 100% оцеляване, но ти осигурява 100% горчив живот.

- да помниш лошото и отрицателното не те предпазва от грешки, но те предпазва от доброто и положителното.

- когато  държиш нещо с две ръце имаш повече шансове да го запазиш, но и имаш повече шансове да си изпуснеш шанса.

- черната кутия в самолета помни всичко и добро и зло и няма право на избор, ние човешките същества имаме право на избор било то за добро или за зло.

- за да хванеш нещо ново, понякога трябва да освободиш старото.

- новото не винаги  е положително, старото не винаги е отрицателно.

- когато решиш, че искаш нещо повече от оцеляване, трябва да знаеш, че ще имаш повече шансове, но и повече рискове. Както и обратното имаш повече рискове, но и повече шансове.

- когато пред теб се появи нова възможност не винаги можеш да прецениш дали е риск или шанс.

- когато съзнанието ти е толкова пълно с отрицателни спомени, трудно можеш да бъдеш оптимист.

- и съзнанието е като всяко друго пространносто, което се подлага на почистване.

- можете да избирате спомените си, както можете да си пренасочвате вниманието към неща, които вие сами избирате.

- ние и само ние решаваме какво са съхраняване в своята "чарна кутия" и какво не.

- само ние имам ключа и отговрността по попълването, поддръжката, почистването, проверяването на черната кутия.

- има много техники, които могат да ви помогнат да не забравите хубавото.

- колкото и да се стараете да го забравите хубавото е там вътре във вас и от него не можете да избягате.

 

 

аз и без това навсякъде се излагам, че мога и на още едно място. Не е имало нещо, с което да съм се разделила по-трудно от това на лошите спомени. Така се бях вкопчила в тях, че черно ми беше пред очите. Нищо друго не виждах, само това, което лошите хора ми бяха направили. И с очакване пак да ми го направят. Леле, докато се отърва от тази лошомания, много зор видях. Ама като успях - вижте ме сега весела и спокойна си се излагам публично. Поздрави за темата.

за да бъде кутията в съзнанието ни бяла, светла.
Благодаря ти!
Хубав ден!

Много хубаво си го обяснила!
Лошото най-често не се изживява докрай, а се преглъща и остава неизразена негативност, а оттам и всички беди!
Поздрави за чудесния постинг!

до Излагация - парадоса е че ние наистина трудо се разделяме с лошото минало, защото това е страх, че следващия път няма да оцелеем. Заредено ни е, че трябва да сме готови, ако ни се случи нещо лошо. А ако ни се случи нещо хубаво - готови ли сме?

все повече бели и позрачни кутии.

според мен трябва да се върнем до "челните си кутии" да се разровим в тях, да ги почистим и да пордължим по-готови за хубавото и чистото

Понякога, обаче, в по-късна възраст вече постъпваме по инерция по един и същи начин - все едно се пазим от огъня. Това е още една крачка към изолацията, която си самоналагаме.
Ясно и точно обяснено!

Здравей, и ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН . ( Днес е Св. Мина и разбрах че Виктория празнува)

Какво по хубаво от това да имаш още един празничен ден в календара - само за Теб.
Честит Имен Ден. Подарявам ти Златна кутия пълна с много, много любов и с пожелание да я напълниш с всички блага от които имаш нужда. Обичам те
Златина

в една човешка "черна кутия"... не е възможно да има само лоши или само хубави спомени. Все пак, човек е това, което е и заради преживяното в двете противоположности. Важно е да умееш да балансираш в живота си с тях, заради себе си... ако искаш да се усещаш щастлив :)

Поздрави от един оптимист с пъстри спомени в своята "черна кутия" :)

ПП. Сега прочетох в предишния коментар, че си именичка! Честит имен ден и от мен :) Хубав празник да е твоят ден за теб! :)

хайде идвай, че ми липсваш. :)) Благодаря ти че си тук и за пожеланията. Повече празници, повече кеф.

благодаря за пожеланията не е възможно да бъде само бяло или само черно - светът е шарен, а шареното е весело. Прегръдка.

Честит имен ден мила Виктория!!! Деси

Бъди жива и здрава, за да бъдеш пълноценна. Понякога е много сложно черната кутия да стане бяла

kolkoe hubavo da se glezim, da badem glezinizi na sadbata. Da vidim togava kakav zvyt ste e kutiyata v glavata mi- klientka

ето че се оказах именничка. Приятно е да си отвориш кутията - ето че и няко йпразник може да изкочи от там.

радвам се, че си тук. Прегръщам те и незабравай че те обичам - признавам си на всеуслошание ;))

изречението - "хайде сега, няма да се лигавиме и разглезваме, имаме по-важни неща да решаваме – как са оцелеем в този жесток, лош,труден живот" се разтопи някъде при последното почиставне на съзнанието. Защото няма по-подходящо време за разглезване от сегашното. Благодаря че си тук и успяваш да се поглезиш в моя блог.

аз сигурно съм дефектна (ако наистина това е правилото). Помня хубави неща и винаги идеализирам миналото. Прощавам за обидите, защото разбирам, че общуването е двустранен процес и ако е имало конфликт, вина за него имат и двамата. Човек сам не може да се скара, ако другият не иска това. Черна кутия просто нямам.

Колко е хубаво, че има различни хора, колко е хубаво, че не всички си отглеждат "черни кутии", а що се отнася до "дефектност", едва ли има понятие правилно или неправилно, когато се отнася до човешкото съзнание. Ти като психоналитик сигурно добре знаеш това. Благодаря за коментара.

твърдеше, че с времето лошите спомени избледняват. Бях учудена, но с времето си спомнях думите му с усмивка, защото беше прав! Лошата новина /нали знаеш вече, че при мен е задлжителна:)/ е, че като сгафя, се сещам, дето ми се е случвало вече!:))
Но чуждата лошотия забравям, честно казано. Не веднага, но по-късно ми е смешно, като се сетя как "посмъртно няма да простя!". По-скоро ми тежи, когато на мен не ми прощават , ма избягах много в лево!:))
Поздрави!:)

"По-скоро ми тежи, когато на мен не ми прощават" - ние не можем да бъдем отговорни за прошките на другите, но можем да бъдем отговорни да поднесем извиненята си, а другата страна трябва сама да реши дали иска да ни прости или не. Интересното е, че колкото по-лесно ние прощаваме, толкова по-лесно ни прощават и на нас. Нали всичко около нас е наше отражение. Харесва ми как пишеш и те чета с удоволствие. Прегръдка.

Страхотно!

До известна степен трудността се сътои в това, че лошите спомени наистина избледняват в съзнанието ни, Виктория, но остават в подсъзнанието като смътно усещане. То може да ни тормози, но само ако седим на място, вкопчени в това усещане. Животът е движение и продължим ли движението си, то неминуемо отмива старото, за да отвори място на новото.

Пишеш -То може да ни тормози, но само ако седим на място, вкопчени в това усещане. Животът е движение и продължим ли движението си, то неминуемо отмива старото, за да отвори място на новото.
Да, но понякога, точно пълните "черни кутии" ни пречат да тръгнем на път, да се отдадем на движението. Защото когато няколко пъти ти се е случвало нещо "черно", ти си пробвал, но си се разочаровал, тогава някъде в подсъзнанието ти губиш вяра че ще ти се случи нещо хубаво и за това се "забиваш" на едно място.
Ти пишеш, че ние се вкопчваме в кутиите си, вместо са продължим движението си. И това е вярно. Но аз мисля, че за да продължи движението си трябва не да оставим кутиите си в миналото и да с енадявам еда ги забравим и времето да отмие случилото се, а се ги отворим и да ги изчистим. За това трябва да с евърнем на зад, да изчистим "задръстванията" и тогава да провължим вече олекнали. Защото иначе ще стигаме винаги до същите задръствания и разочарования и неуспехи. Благодаря ти, че си тук.

Според мен, искаме или не искаме, продължаваме движението си, защото самият живот е движение. Или се движим с него (в избраната от нас посока), или той ще ни задвижи насила (в избрана от него посока), или, ако много сме се запънали, ще ни отхвърли от себе си. Дървено трупче с размер 30х30х30 см. ще спре бавно движеща се по инерция железопътна цистерна, но връхлитащ със 120 км./ч влак ще го направи на трески. При движението е важна както скоростта, така и масата; същото е и при хората: ако скоростта е действието, то масата е увереността. Както не можем да имаме скорост без маса, така и не можем да имаме действие без увереност. Не зная кутиите могат ли да се чистят, или може да се променя само процентното съдържание на преживяванията в тях, но така или иначе трябва да се движим, защото иначе и ние, и коловозът ръждясваме, докто не дойде някой и не предаде всичко за скрап. Въпросът е че има и гари, на които се почива, но има и насрещни влакове, които трябва да изчакаме да отминат, за да продължим. Може би ще попиташ какво ще стане, ако насрещният влак не отмине? Е, не може да не отмине, защото животът е движение. Но може да е много късно за нас? Да, затова трябва да проверим дали отсрещният влак нещо е объркал линиите, или ние сме тези, които се движим в "насрещното". Както и да е – стана сложно. Дано кутите да могат да се чистят. Поздрави, Виктория.

http://victoriavselena.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/02/07/poslanieto-na-edin-lokomotiv.160847
Успехи, Господин Локомотив :)