Ако животът ви е сцена, каква роля играете вие в него?

Там ли сте изобщо или се криете някъде зад кулисите?

Ако не вие, то кой играе главната роля във вашата пиеса?

Кой е режисьора, който решава и казва какво и как да се играе?

Кои са изпълнителите?

Ако вие сте режисьора, а другите са изпълнителите, смятате ли че наистина имате някаква власт над тях?

Кой е отговорен пиесата да се изпълни точно както вие искате?

Каква е вашата роля в пиесата на хората около вас?
Ако си представите живота на близките ви като сцена, къде сте вие там?

Не смятате ли, че понякога заемате по-важна роля в живота на другите, от колкото във вашия собствен живот?

Ако е така, какво бихте променили?

Бихте ли искали да заемете полагащото ви се място под прожекторите в своя живот?

Ако нещо ви плаши, какво точно е то?

Ако имате сценична треска, как смятате да се справите с нея?

Какво бихте предприели да промените нещата?

Ще се радвам да споделите отговорите си. Това ще бъда полезно и за вас и за другите.

Прекрасни дни и ... незабравяйте да бъдете щастливи J

 

За всекиго, неговият живот си е негова сцена и винаги игрем основната роля искаме или не искаме; всеки има периоди, в които трябва да си почине и дори и без да го осъзнава, отива някъде зад кулисите. По-интересен е въпросът за властта над останалите актьори – моментът в който нашата собствена сцена е и тяхна собствена сцена. Те също са режисьори на пиесата си и на една сцена започват да се играят множество пиеси паралелно. Не можем да очакваме пиесата да се изпълни точно както ние искаме, стъпка по стъпка, реплика по реплика, но можем да имаме общия сценарий на пиесата си и ако не притискаме останалите да играят точно това, коет искаме, ще установим, че репликите започват да се напасват, ролите да си подхождат, а събитията от различните пиеси, които се играят на това общо, припокриващо се поле от сцената ни, – да са логични и да са свързани в съзвучие едно с друго.

"Каква е вашата роля в пиесата на хората около вас? Ако си представите живота на близките ви като сцена, къде сте вие там?" – нямам представа. Мога да зная само за собствената си пиеса, за другите, предполагам, че ако никой не настоява за изпълнение на точни реплики, ще заемам мястото, което трябва; а кое е то, само авторът на съответната пиеса, в която участвам по стечение на обстоятелствата може да каже. "Не смятате ли, че понякога заемате по-важна роля в живота на другите, от колкото във вашия собствен живот?" Всеки е преживявал такива моменти и това е част от живота. Не зная доколко е възможно пълното, тотално излизане от сцената на живота на другите защото дори когато напуснем нечия сцена, ролята, която сме изиграли, остава в пиесата му и в нйното по-нататъшно развитие. "Ако нещо ви плаши, какво точно е то?" – не винаги е въпрос на страх, често пъти е само въпрос на криворазбрана дискретност, толерантност и деликатност от това да не вдигнем прахоляка от декорите в другите пиеси и да изцапаме чуждата сцена. "Ако имате сценична треска, как смятате да се справите с нея?" – няма такава треска, просто играем. Отваряме се към другите, ако приемат – добре, не приемат ли, тогава – Ницсше: "Благословена е всяка война, защото разчиства място за новото": почти винаги така се получава, защото хората не обичат актьорите в техните пиеси да импровизират. Хубаво е, че не винаги е така :)
Хубав ден, Виктория :)

интересно, че пишеш в мн.ч. първо лице -от името на ние. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че отговорите на тези въпроси са различни и многообразни.
Пишеш за ВСЕКИ, ВСЕКИГО, ВИНАГИ и т.н., но искам да ти напомня, че нито ти, нито някой друг могат да знаят какво мислят всекиго. Хората са много-о-о-о-о различни. И това е хубавото и лошото. Ще бъде интересно да си отговориш на въпросите от твое име - АЗ. Дори и това да не бъде в блог-пространството. Поздрави.

Za dobro ili losho az pravia subitiata. Poniakoga mi se iska da spra ,no ili sum prekaleno glupava ili prekaleno silna i javno ne mi e pisano :( No nikoga ne mi se e sluchvalo da gledam kak zivota preminava pokrai men bez da uchastvam aktivno vuv vseki edin den...Predpolagam che da nabljudavash e mnogo po-spokoino ,no nikoi ne moze da izbiaga ot sebe si . Ili ako triabva da formuliram s edno izrechenie " lud umora niama" :)