Споделяне му е "цаката" или "цаката" на споделянето?!

Незнам какво вие мислите за споделянето, но за това пък ще ви разкажа, това което аз мисля за него. Какво е споделяне? – форма на общуване, в която едната страна говори, другата изслушва или още по-общо и точно с-поделянето е подялба, разделяне и т.н. С-поделяме думи, легло, споделяме работно място или всяка друга територия, споделяме мнения, споделяме парите си, т.е. ние разделяме (поделяме)с някого това, които имаме .

Но нека вземем темата за словестното споделяне. Какво различава споделянето от друг вид разговор? Това, че тогава говорим за лични, вълнуващи ни въпроси, които не винаги са тайни, но ние решаваме с кого да ги разделим.

Как да споделят хората знаят или не знаят, правят го правилно или не, но не това е темата ми днес. Искам да си поговорим за това

КОИ СМЕ НИЕ КОГАТО НЯКОЙ СПОДЕЛЯ С НАС?

Как реагираме? Как изслушваме? Как правим споделянето възможно?

Защото ако вие сте родители (съпрузи, приятели), предполагам, че бихте искали децата (съпрузите, приятелите) ви да споделят с вас, да бъдете в "час", да сте информирани за това, които детето(съпруга, приятеля) ви преживявя. Тогава? Как да направим споделянето по-здравословно, приятно и полезно  и за нас и за околните:

1. Здрав интерес – чист от клюкарско любопитство
2. Изслушване чисто от осъждане
3. Изслушване до край, превръщате се само, както дъщеря ми казва, в "Огромно, мълчаливо ухо".Уточнявам - само ухо, без уста.
4. Спомнете си кое ви е важно – това да разбереге какво става в душата на човека срещу вас или да погалите егото си и да му натриете носа, за това, че не ви е послушал предишния път.
5. Няма нужда да доказвате правотата си с думите "казах ли ти", "видя ли колко съм прав/а" и т.н.
6. Да не "влизаме в положението" на споделящия – т.е. ако другия е попаднал в беда образно казано е потънал до гуша в проблеми (дългове, болести и т.н.) това, че и ние скачаме с него в ямата няма да му помогне изобщо.
7. Да не проявяваме съ-страдание, т.е. да не започваме да страдаме и ние заедно с него. (дете, които вижда страдащ своя любим родител, ще се старае с всички сили да му спести страданията, да го защити и съответно ще спре да споделя)
8. Да изслушваме без съжаление, а с милосърдие. Каква  е разликата? В равноправието – в едното ние се виждаме в ролята на нещо много повече от другия (по възраст, положение, материално състояние и др.) докато при милосърдието ние прояваваме – "мило сърце" – ние сме там за да поощрим, да помогнем,да протегнем ръка, защото това, които се е случило е човешко, на всеки може да се случи, ние не сме застраховани, че няма да изпаднем някой ден в такова положение.
9. Да бъдем дискретни – казаното остава там където е казано и само между хората, които е казано. Споделящият трябва да разчита на нас, да ни има доверие. Спомнете си, че доверие се гради цял живот, а се разрушава за миг.
10. Когато изслушвате някого, изслушвайте го за конкретната ситуация. Не му носете "от девет краденеца вода", не му "натривийте носа", не му припомняйте предишни грешки,не му примомняйте миналото му.
11. Не виждайте в това повод за отмъщение, а за проява на желанието ви да извършите добри дела, възможност да дарите нещо.
12. Бъдете чисти от завист и ревност.
13. Вижте в това, че някой ви е оказал внимание и е споделил, комплимент и благодарете. Не всеки е готов да ви даде доверието си и това не е нещо, което се подразбира.
14. Когато споделят радост с вас, научете се да се радвате с другия, защото щом един човек е успял, това значи, че успеха е реален и възможен, а не значи, че някой ви е грабнал успеха и не е остнало за вас.
15. Поощрявайте, подкрепяйте, бъдете съпричастни.
16. Това, че някой споделя с вас не ви прави "кошчета за душевни отпадъци". Това е само ваш избор. Вие решавате дали да вземете част от споделеното и да се "натоварвате" с чужди проблеми или не.
17. Повечето хора не споделят за да търсят съвет или за да им решите проблема, те просто имат нужда да се чуят на глас.
18. Не играйте ролята на спасители, въпреки, че това ни прави много важни в собствените ни очи – останете слушатели. Но доброжелателни слушатели.
19. Хората знаят какво искат и как да го постигнат. Но имат нужда от подкрепа и от това някой да вярва в тях.
20. И ако все пак искате да помогнете, спомнете си поговорката –"ако искаш да осигуриш на някой обяд –дай му риба, ако искаш да му осигуриш прехраната за цял живот – научи го на риболов."
21. Не забравяйте Споделена мъка – половин мъка, споделена радост – двойна радост"  и споделяйте, споделяйте, споделяйте...

 

... за мъдростта на споделеността!
Усмивка. Радостна.

Но и за това трябва да се помисли... Ако споделяш, а от другата страна ти отвърнат с недоверие или не ти отвърнат изобщо, чувстваш, че изливаш емоции, мисли, спомени в една засмукваща черна дупка... В крайна сметка изиграният си ти - споделящия... Другият получава информацията за тебе, складира си я някъде или не, но ти не получаваш нищо от душата му. В споделянето трябва да има взаимност. Не непременно ответно споделяне, а поне една продължителна съпричастност...

благодаря, радвам се ,че си тук, че споделяш таланта си с нас :))

"че изливаш емоции, мисли, спомени в една засмукваща черна дупка" случвало ми се е да се чувствам така, случвало ми се е да споделя радост и с това да видя, че предизвиквам мъка и т.н. И точно за това, защото аз обичам да споделям, смятам, че трябва да се развием като хора, които предразполагат другите да споделят с тях.

Хората са различни, но ако съумеят да надмогнат недоверието и себичността, бихме живяли в по-добър свят!
Поздрав!

ако успеем да разширим мирогледа си, тогава ще мотаг все повече хора да попаднат в него и споделим живота си с все повече хора, т.е. ще има място за всички ни.

21. най-много ми хареса:))

но за да стане възможно това, трябва да приемем и горните точки. Добре дошъл в блога ми.

Всичко е вярно. Може би трябва да кажем само, че и когато ние споделяме си има начини, като един от тях е все пак да си даваме сметка и да не прекаляваме с това да засипваме човекът, който ни изслушва, голямото ухо, с думи, думи и думи, само защото нещо ни тежи, или сме екзалтирани.

но това е от другата страна, която не исках да засегна в този постинг. Зададоха ми въпрос и аз предпочетох да отговоря тук за а може и други хора да го прочетат. Благодаря че си тук.

za hubavo ili ne ,no chovek e emocionalno sastestvo.ako ne spodeli toj zapochva da trupa loshoto v sebe si i tova go vodi kam razlichni zaboljavanija.slusatelja pri spodeljaneto e kato psihiatar,igrae spored men sastata rolja.tazi tema ima prjaka vrazka s temata za samotata.hora tarsete se,ne se zabravjajte.samotata ubiva choveka.pozdraw.

може би и защото си учителка според мен и пример и лидер бих те помолила да пишеш с кирилица. Благодаря за коментара. Споделянето според мен е като да пуснеш водата (енергията )в теб да се изтече. Защото когато се застои - се получава утайка и тиня. Поздрави.