Колко от вас ги е страх? А колко от вас се страхуват да проявят своя страх? Колко от вас се страхуват от страха си? От това някой да не разбере, че ви е страх? Колко от вас говорят за страха си, споделят поне с близките си за това?

Убедена съм, че не много. И защо? Защо толкова се страхуваме околните да не забележат страха ни, да не разберат, че има нещо което ни тревожи? Да не разберат, че какво ни тревожи. Стоим, усамотяваме се, затваряме се, мълчим, а през това време страховете ни ... растят, тревогите ни набъбват, а ние блокираме все повече и повече.

Основата на всички агресии, насилие, тревоги, съмнения, гняв, яд и т. н. е страхът. Нашият най-голяма враг или приятел (въпрос на избор) г-н Страх.

Ние се раждаме с развити инстинкти за самосъхранение. След това започват да ни учат да се страхуваме – от топлото, от студеното, от настинки, от болести, от наказания, от височина, от хората, от ... хиляди неща. И след като сме си научили ху-у-у-у-баво урока и сме станали отличници в страха си идва поредния удар "Ти се страхуваш? Глупости! Не трябва да се страхуваш. Момчетата (големите, малките, батковците, каките, мъжете и т.н.) НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАТ." И следва поредната лъжа "Само бебетата се страхуват, а ти вече не ти бебе". Грешка? Бебетата и малките не се страхуват – родителите, големите се страхуват и ги е страх най-вече от страха. Не знам от къде е дошло и клишето "Мъжете са безстрашни и не се страхуват" и колко от тях се стремят да докажат, че това е вярно и плащат прекалено висока цена за това – със  здравето си, щастието си,безсънните си нощи, бягства, мълчания, несподеляне, счупено его.

Представете си картината – детето идва разплакано в къщи и споделя болката си, страха си от нещо, което му се е случило навън от семейството, от дома. И вместо разбиране какво получава? Сгълчаване, мърморене, отблъскване, подхрълена реплика от сорта "нищо ти няма, ще ти мине, вече си голям и не трябва да се страхуваш, я не се лигали, стига си се глезил и т.н." Т.е. някой (в случая дете) идва да сподели нещо с вас родители, учители, съпрузи, приятели и вие от страх да не ви прехвърлят проблема и от страх че няма да  можете да намерите разрешение на този проблем, просто му затваряте вратата пред носа – НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАШ, СРАМОТА Е!

И какво се получава на практика, че към вече съществуващия проблем се прибавя и вината, срама, страха от Г-н Страх. Ние започваме да го крием с всички средства и сили и той се превлъща в наша тайна. Великата тайна – мен ме е страх.

Наистина се изисква много смелост да си признаеш, че те е страх!

Изисква се много сила да кажеш, че вече нямаш сили!

Смелостта не е състояние на без-страшие, а да не дадем на страха да ни спре, да осъзнаем страха си и да се сприятелим с него, да не се срамуваме от него, да не го крием като най-големия си враг. Защото г-н Страх съществува, той е част от нас, той е в клетките ни, в тялото ни, в мозъка ни и да го отречем, това значи да се САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ. Защото най-смешното е, че страха, тревогите, съмненията не могат да се скрият, те излизат, изплуват. И колкото и да се стараем да ги контролираме и да ги държим "под ключ" и те като всички други чувства "изригват" и понякога в най-непоходящия и неочакван момент.

следва

Поздрави за постинга!
Според мен да признаеш ,че те естрах от нещто е признак на сила.Защо?Защото няма човек на тая земя които да не го е страх от нещо.Дори и най-страшните и величествени хора ги е страх от нещо или от някого.
Какво е смелостта???
Смелостта е преодоляния страх!Нищо повече!
Следователно ,човек неможе да е смел ако не е осъзнал страха си! - Факт!!!

точно така, ако си затворим очите или се отречем от страха, това не значи, че той не съществува. Ако си признаем поне пред нас че се страхуваме, дадем н астраха полагаемото му се място в живота ни, тогава можем да решим и какво да правим с него.Аз обичам своя страх, обичам всичко мое. А един страх, който е обичан, може ли да бъде опасен?

Не ,не е опасно нещо което е осъзнато и контролирано.Напротив, осъзнатия страх е полезен,защото ти дава педимството да опознаеш обективната реалност,което от своя страна ти увеличава многократно шанса да взимаш правилни решения.А ние много добре знаем,че просперитета се гради върху правилните решения.

защото това, което сме ние е резултат от нашите решения и избори.
Въпросът е от неосъзнато ниво да изнесем нещата на осъзнато и тогава вече можем да ги променим и да си изберем това, което е най-ефективно за нас.

Понякога проблемът може да е и там ,че ние не винаги можем да определим със сигурност какво е най-добро за нас.Избора е лесен само тогава когато знаеш какво искаш.И точно това е една от причините за объркването и несигурността в това кое е правилно и кое не.Липсата на осъзнатия страх или страхове ти пречи да осъзнаеш кое най-добро за теб и оттам изборът който правиш (когато го имаш) почти винаги е грешен.

какво искаш трябва да знаеш да искаш. А често това е един атрофиран мускул. Много от нас не занем да искаме изобщо

Да, така е.И мисля,че да се научиш да искаш е непрекъснато да развиваш в себе си интелектуалната сила и жажда за усъвършенстване.Целта ,разбира се, е един пълноценен и достоен живот.

изборите и решенията, това също е своебразен мускул, който понякога сме занемарили и сме оставили други да решават и избират вместо нас. Но вече видях колко ти е важна независимостта :)), това е според мен сам за решаваш и избираш. За това съм разработила техники за изграждане на лична ефективна система за избори и решения.
Харесах думата достойнство. Скоро писах за това. Ние сме достойни за хубав и пълноценен живот.Но за целта и ние трябва да сме пълноценни и достойни и със себе си.

Абсолютно вярно,няма как недостоен човек да върши достойни неща.Имам чувството,че нещо не ти хареса в мен,но да е живот и здраве - това е добър знак.
Не искам да съм нескромен, но и Христос едно време доста хора не са го харесвали.Относно независимостта - браво- ти си наистина професионалист!

В момента, в който ти казвам че харесвам нещо, ти решаваш, че не те харесвам???
А тогава защо ти отговарям?

Възможно е да греша, а иначе защо ми отговаряш - не е задължително да ми отговаряш защото ме харесваш.

няма връзка между отговорите ми и това дали те харасвам или не, но все пак по тях ти отсъди, че "нещо не ти хареса в мен,но да е живот и здраве - това е добър знак." Пък и какво значиение има нали? :))) Важното е, че и двамата се страхуваме смело ;)))

И двама та имаме смелостта да си признаем ,че се страхуваме от определени неща. - малка корекция на последния твой коментар.;-))))

върху споделянето - да е се научим на това още от най-ранна възраст, а ако сме родители - да се научим да изслушваме и да протегнем ръка с любов и мъдрост. Наистина отхвърлянето засилва страха. Сега ще прочета и другите части :)