Страхът, който е държан заключен дълго време започва да "плесенясва", загнива и около нас започва да "мирише" на страх, ние започваме да го излъчваме. Колкото повече се стараем да го натъпчем в себе си, толкова той се учеличава и нарасва. В един момент ролите ни се сменят и вместо ние да го владеем се оказва че без да сме забележили сме попаднали в негова власт. Ставаме негови роби.

Страхът има много лица. Някой път ни се умилква и започваме да чуваме неговия мазен глас– "остави това, ти няма да се справиш, за какво ти е в същност, та ти можеш да си живееш още много години без него, остъпи, живей си живота, гледай си кефа, за твое добро ти го казвам." Някой го наричат Мързел, но в същност и в неговия корен стои Г-н Страх. Страх то провал, от грешка, от подигравка, от скандал, от неразбиране, от неприемане, от излагане, и др.

Има и друг спиращ и властен глас, който дава нареждания и ни заповядва да спрем. Той е строг, осъдителен, пълен с цинизъм и унижение.Той предизвиква в нас Срам, Вина и др. Но в основата му стои същия Г-н Страх.

Страхът има блокираща (парализираща) сила и колкото повече се стремим да го скрием, толкова повече блокираме, бягаме, "затваряме си очите" пред фактите, измисляме си приказки (самозалъгваме се) и естествено по този начин вероятността да намерим разрешение става все по-малка.

Следва...