Какво може да ни помогне в случая?

1.     Да бъдем честни към себе си и за си признаем пред себе си, че се страхуваме.

2.     Да си направим списък на нещата, от които се страхуваме. Да ги огледаме, да ги обмислим, да преценим дали всички наши страхове са наистина реални.

3.     Да извадим нещата на яве, т.е. да поговорим с някой за това – тук се изисква много смелост. Само смелите могат да говорят открито за страха си с други хора.

4.     Ако можеш да го промениш - промени го, ако не можеш - приеми го – има неизбежни неща, от които се страхуваме – например като смъртта на любими хора, раздели и др. Но ние започваме да се страхуваме много преди това да се случи, влачим този страх години на ред, той ни пречи да се наслаждаваме на отношенията ни с тези хора. Започваме да изоставяме, за да не бъдем изоставени, да тормозим, за да не бъдем тормозени, да казваме "не искам", за да не ни откажат, да сме първите, да сме ние тези които предприемат първата крачка към раздялата. Абсурдно е, че страхувайки се от раздяла, от изоставяне ние започваме да тормозим тези свои любими хора и по този начин сами предизвикваме тази раздяла. Т.е. ние материлизаме страха си.

5.     Да наричаме нещата с истинските имена – открито, отворено, честно.

6.     Да се сприятелим със страха си - да говорим със страха си, да се грижим за него, да не го изоставяме, да не бягаме от него, да не се крием от него. Да застанем открито и да го погледнем в очите – с любов и разбиране- Та той си е наш, личен, страх, който ни спасява от много неприятности.

7.     Страхът е движеща сила, точно както и любовта и ако го привлечем на наша страна, ако го превърнем от враг в съюзник, той много ще ни улесни в постигането на целите си.И дали ще постигнем най-голямата си мечта или най-големия си кошмар, това зависи само коя движеща сила сме задйства ли. Дали действаме от страх от нещо или от любов към нещо.

8.     Няма добър и лош страх има страх и той като всичко вътре в нас е наш добър приятел. Представете си го, визуализирайте го, вижте го като едно малко уплашено дете и го прегърнете, успокойте. Защото това сте вие самите, част от вас. И защото нищо, с което се отнасяме с любов не може да ни уплаши, дори и страха.

А страхът от любовта? А това ли? Това е друга тема...

Желая ли изобилие от любов – мощна, красива, чиста, щастлива.

 

 

понякога ме е страх, много ме е страх, но си права, че ме е страх и да открия своя страх. Аз не смятам, че трябва да го демонстрираме открито и да го афишираме.

*Не се страхува само - последният глупак.
Всеки се страхува, но важното е - как!*

А има ли разлика между страх и шубе?

Цитирах Борис Априлов

изпъжда всеки страх, т. е. където има любов, страхът отстъпва. Но наистина трябва да се научим на откритост и честност, поне пред себе си. А ние много често "играем роли" и пред себе си. Много ми хареса трилогията :) Поздрави :)