Често сънувам един и същи сън –Аз съм застанала на огромна скала, а пред мен пропаст. От другата страна на пропастта – група хора. Аз стоя сама, при мен е сиво,самотно и студено, а там при тях е весело, заедно, слънчево. Тази картина е с мен вече години. Може би това е моделът на моя живот? Незнам, май и в мен има нещо от рода – "хубаво е там където не сме". Дълго време исках да премина пропастта и да отида при другите. Търсих всякакви пътища и преки (строях мостове) и заобиколни(прокарвах пътечки), но при следващия сън все се виждах на същото място. Най-после реших да сменя гледната си точка- вместо с лице към пропастта и да се страхувам да не падна (а аз страдам и от страх от височина) да се обърна към скалата и да се заискачвам- нагоре по моя си път, в моята си посока.

 

                                     /

                                   /    

                                 /       

                               /           

                             /

______               /

                      /

                      /

                    /

                  /

 

Започнах да успявам. Но си оставах все така самотна, сива и студена (безобична). Стигах до върха на своите възможности (или по-точно на това, което в момента съм смятала за връх, защото нашите човешки възможности са безгранични) и после отново се спусках(или падах) до долу и ...хайде от начало.Зациклях. Това се повтаряше непрекъснато и в живота ми – успех и веднага след него или провал или застой. Отчаях се. Приличаше ми на сизифов труд. Не се сещах, че в същност не всеки път започвах от дъното на пропастта, а от по-висока и висока точка. Може би дори и да не съм се връщала  назад, а да съм продължавала да се  изкачвам, само че по различни скали и в различни посоки.Спомням си, какво споделих с тогаващия си треньор. Казах му "Аз съм един вечен провал – аз винаги успявам да се проваля" А той ми отвърна – "Виктория, ти си една винаги успяваща жена – ти винаги успяваш да постигнеш това, в което вярваш. Ако вярваш че се проваляш – ти винаги успяваш да стигнеш до провал". Просто, а? Потресаващо просто. Ако се стремя да падам, успявам да падна.  Тогава се устремих към върховете и започнах да успявам да си изкача и покоря. Всеки път все по-високи и широки (за да има място и за още хора)

 

                                                 ____       /

                                                /            /

                                              /            /

                                     / /

                                   /        /

                                 /        /

                               /

                             /

______                       
                      /

                    /

                  /

 

Следващата ми скала са моите съмнения. Съмненията, че ще се справя. Това е една огромна спираща ме скала. Тежка и понякога непреодолима. Натрупана от малките камъчета от съмнения, които съм събирала по пътя си. Толкова искам хората да повярват в мен и в моето Училище по щастие, но как ще стане, ако аз продължавам да се съмнявам в своите способности и възможности?

Спиращата ме скала от съмнения? Преодолима ли е тя? Да. Особено сега, когато най-открито си признах на всеослушание....че ме е страх. Страх от успеха. А него го има. Той е факт.

Колко освобождаващо се чувствам сега. Вече мога да си позволя да успея. Рецептата за успех е ясна - повече вяра и по-малко съмнения и движение. Винаги напред.Пълен напред.

Благодаря ви че ви има, че сте с мен по моите върхове на успеха.

                                    

                                                     

                                    

 

компютъра ми измества връхчетата. Цяла сутрин се мъчих на ди нагодя, но успях. Иначе не са толкова грапави, а може би са?

Остава да се справим със съмнениятя!:))))

werojatno sa tezi provali,zastoto sme prekaleno ambiciozni ,perfekcionisti i iskame vsichko da ni e mnogo dobre.moje bi ne trjabwa da se vglabjavame tolkowa v ,,loshoto,,,a da mislim za silnite si strani. uspeh.

не случайно казват "червея на съмнението" - влиза лекичко и ни яде ли, яде и вярата ни ослабва. Да засилваме вярата си в себе си и в другите е ежедневна работа.Като трениране на мускул - с ежедневна гимнастика.

Префекционизма е също съмнение, че сме достатъчно добри. Това е един вид оправдение за отлагане. А казват, че няма момент по-подходящ за действие от настоящия. Прекрасен ден.

Да, напълно вярно, че перфекционизмът също може да ни блокира, Виктория. Тази мисъл ми хареса и ме накара да се замисля. Съмнението, че ще се справим и затова се стремим да изпипваме всяка една частичка до съвършенство, като с това отлагаме завършването на това, с което сме се захванали. А връхчетата може би е добре, че са грапави? Иначе, ако скалата беше напълно гладка, нито щеше да има за какво да се хванем, за да се издърпаме нагоре, нито щеше да има какво да ни спира, в моментите, когато се подхлъзваме и се спускаме надолу. Ще успееш, Виктория :)

"Ако имам нещата, които желая, мога да правя нещата, които харесвам и съответно да бъда този, който искам", докато при тренинга се казва "Ако бъдеш този, който избираш да бъдеш можеш да имаш нещата, които желаеш и да правиш нещата, които харесваш."