2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 8446 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2009 15:12
Във всеки от нас съществува цялата начална същност – приказката за Господ,Адам, Ева и Райската градина.Хайде да погледнем нещата от друга гледна точка .Какво има там?
Действащи лица:
Адам – нашата първична мъжка същност
Ева – нашата първична женска същност
Господ – Любовта -твореца, всепрощаващ, обичащ, приемащ, създаващ, сътворяващ, освобождаващ (по разбиряеми причини с цел манипулация и завладяване на съзнанието ни, превърнат в съдник, наказващ ни за извършени и неизвършени провинения, грехове, вини, грешки)
Дявола ( змията) – Страха под формата на съмненията(с всичките им чевейчета),недоволството, алчност, завист, ревност, гняв и т.н.
Дървото на знанията, живота, мъдростта- имаме ги, всички отговори са вътре в нас, заедно с всичко останало, което ни е необходимо за да живеем добре.
Райската градина – благоденствие, благополучие, изобилие (на която по гореизброените причини са сложили ограда и порта, и пазач за да могат само "богоизбраните" да влизат в нея)
Според това, което можем да прочетем в най-четената книга на света, цялата история е представена така, че Господ изгонва Адам и Ева от Райската градина като наказание, за това че са откъснали и опитали от плодовете на дървото на живота и знанията, в следствие на което са разбрали че са голи. Не числите ли, че те и преди са знаели че са голи, но не са знаели че това е неприлично и срамно? След като Адам ял от дървото на знанията разбрал кой е той всъщност, ЗАСРАМИЛ се от това и се скрил от Господ, с което го ядосал и той го наказал с изгонване. Кое всъщност е ядосало Господ – това че е ял от забранения плод или това че се срамува от себе си и голотата си(същността си)? Значи, че не знанията, а тяхното тълкуване според някакви си норми за благоприличие са го накарали да се отрече от това, което е в същност и да се засрами. Като съответно бива наказан за това с лишаване от благоденствие и благополучие. Адам е трябвало да изкарва прехраната си с тежък труд, пот на челото и мъки, а Ева да дава живот с болка и страдание (добре, че има учени, които не са повярвали в това и са създали Епидорал за безболезнено раждане).
Ако приемем, че в нашето съзнание съществуват всичките тези роли, т.е. ние сме всичко това. В нас имаме и мъжкото и женското начало, имаме и съдника и всеопрощаващия, имаме и мъдростта, и знанията, и благоденствието, имаме и любовта и страха. Тогава защо се отричаме от себе си, от нашата истинска гола същност и се самонаказваме със самоизгонване от Райските градини? Защо сами си хлопваме вратата под носа? А струва ли си, след като имаме в себе си такова прекрасно неизползвано изобилие от истинска прекрасна същност. Бъдете себе си, бъдете и Ева, и Адам, и Бога, и Градина, и Дявола. Бъдете цялата приказка. Но не забравяйте, че имате избор. Вие можете да изберете и пиесата и ролята си в нея.
11.12.09 г.
Хубав и успешен ден от мен :)
Ако човек носи любовта към живота в себе си, ще бъде щастлив навсякъде?
И всяко място ще бъде райска градина!:)
Ролите са за ... артистите.
Хората живеят!:))))
Всеки един от нас влага различно значение и в думата любов, и в живот, и в роля, и в щастие Така че, ти как мислиш - ако си пълна с любов и жизнерадост - ще бъдеш ли щастлива навсякъде?
Хората живея - не всички, болшинството оцеляват.
Дори като оцелявам.
"Ролята" на майка?
Когато човек балансира доброто и злото в себе си - логично стига до извода, че райската градина може да бъде навсякъде. Ти имаш различни отговорности като майка и като дъщеря! Но би трябвало да си себе си и в двата случея.
Имам усещането, че се въртим покрай едно и също.:)
Не свързвам осъзнатата отговорност с роля...
Ако я чувствам така - отговорността ще ми тежи!
И вероятността да изпитам щастие ще е нищожна.
Аз съм избирам да се съглася с ролята (естеството), която Господ ми е дал - мъж, на една жена (съпругата ми), която също се е съгласила и е благословена с това, че Бог я е създал жена, и ние заедно да сме в семейство, където сме родили нашите деца и където ги възпитаваме във вечните житейски и божествени принципи от Книгата на книгите.
Ние не, но Бог сам си е изпрал ролята, която Е и никой не може да му а отнеме - Той Е Началото и Края, Алфа и Омега, Вечният, Всемогъщият, Пътят, Истината и Живота, Възкръсналия Господ, Чийто рожден ден целият свят ще празнува съвсем скоро.
Само един (ангел) се опита да му отнеме ролята и видяхме какво се случи (пише също в Книгата на книгите) - херувима Луцифер беше изхвърлен поради бунта си и стана Сатана (Дявола). И неговата роля е определена и непроменима - за вечността.
А по повод голотата, която усетиха Адам и Ева - това е поради грехът, който влезе в тях след като не се покориха на Бога, а решиха да послушат Сатана. Но малко след това Бог предрече какво ще се случи - и така и стана: Преди 2000 години беше завинаги решен въпроса с греха и дявола. И обърнете внимание, Бог извърши това възстановяване, а не човек, понеже човека, поради греха на Адам и Ева е неспособен сам да се справи с греха. Има нужда от по-силен и съвършен помощник.
Днес, ние хората решаваме дали тази победа ще е наше притежание или ще останем да служим на греха (поради грехопадението на Адам и Ева).
Лично за мен този дебат приключи преди около 20-ина години, приемайки кръстната жертва и възкресение на Господ, като така и пътят за мен за вечността е определен - нещо повече от райската градина, в самото присъствие на Всемогъщия и Любящ Господ (Троицата - Отец, Син и Св.Дух).
И всичко това е самата истина и реалност, разкрита ми от Книгата на книгите, която реалност преживявам всеки ден с благодарност към Този, Който ме е спасил и освободил от греха и смъртта (която е нечист дух) и ми е дал ВЕЧЕН ЖИВОТ!
Моля, тези от вас, за които споделеното от мен, не значи нищо, да не ми се сърдят или осъждат. Аз не ви се сърдя и не ви осъждам за това, което вие сте избрали да вярвате и следвате. Понеже един е Съдията и всички ние ще застанем един ден пред Белия Му престол, където Той ще отсъди за всеки по отделно - за вечен живот или за вечна погибел, според това, което всеки поотделно е направил сам за себе си като решение и избор - да приеме или не, кръстната жертва и възкресението на Господ Исус Христос! (и това е 100% по Книгата на книгите – Библията. Ако нямате тази книга, купете си я. Има я вече навсякъде.).
С респект към всички и пожелание за весели коледни/рождествени празници - и нека Божията любов стопли сърцата ви през зимните и мрачни дни (в живота ви) и да ви даде мир, радост и благоденствие. :-)
Ти използваш думата отговорност, аз използвам роля. Може би имаме предвид едно и също?
Да балансираш в себе си доброто и злото е нещо върху, което трябва да се замисля. Аз съм за баланса, хармонията, но някакси ми се струва да приема злото като необходимост? Може би аз пък имам предвид Любовта и Страха и говоря за същото? Размисли ме, благодаря.
Наистина доста размисли. Отново ме върна към това, което писах в 10-ти коментар към "Камъни" – че доброто и злото (така, както ние ги разбираме с относителните ни възможности) са просто различни проявления на Бога, на Вселената, и следователно това, което ние определяме като "зло" може би не е зло, а е само неприятно и неразбираемо за нас събитие, изживяване, усещане. Напълно вярно – ние се срамуваме от това, което ние сме определили като срамно.
Замислих се и над следното: дали Адам и Ева са били наистина изгонени от Рая, или са били изпратени от него? Свикнали сме с представата, че те са били изгонени за наказание. Но дали, веднъж усвоили знанието, не са били изпратени да опознаят света, в различните му естества, в различните му нива и постепенно да овладяват познанието в пълнота? Иначе може да приемем, че ние винаги сме "гонени" отнякъде – бебето е "изгонено" от утробата на майка си, след това детето е "изгонено" на детска градина, после е "изгонено" от детската градина в училище, след което е "изгонено" от училището... Дали творецът не е знаел, че докато Адам и Ева не посегнат към ябълката, значи не са готови бъдат "изгонени" да поемат по пътя на своето обучение?... Може би преди ябълката, двамата са знаели какво са – просто божии създания, но после са осъзнали кои са, предназначението си, разбрали са колко малко знаят и са се засрамили от своето невежество, след което е било необходимо да им бъде предоставено необходимото обучение в познанието за света, част от което е преминаването през материалния свят, после преминаване през по-висши нива (пак се връщаме на Селестинските пророчества) и така, докато овладеят цялото познание, за да се върнат обратно в Рая (ако изобщо са го напускали) препълнени с мъдрост и да живеят не просто знаещи единствено какво са... Доста размисли. Ведър и лъчезарен ден, Виктория.
Вместо изгонени като недостойни може би - освободени да започнат самостоятелен и независим живот? Не правим ние същото с децата си - освобождаваме ги да поемат своя по-нататъшен път.
Това е още една гредна точка. Защото и Библията е всъщност пълна само метафори, които всеки може да тълукава по своему или...да приеме тълкуването на някой друг. Добре, че те има ...
Какво точно си искала да кажеш аз лично не разбрах.А може би това е и целта - никой нищо да не разбере конкретнто ,но да седне и да се замисли.Незнам ,може би.
Аз дори се страхувах, че ще ме обвинят в безбожност, но това още не е станало. Целта му е да "разбута духовете" да погледнем в себе си и да открием там нов списъм на стари символи. Ако не съм ясна съм готова да ти обясня.
В Библията, а и в други божия послания няма еднозначност, има символика и всеки има свободата да си я тълкува. Това е моето тълкуване. А ти, какво е твоето тълкуване на същия разказ?
Трябва да се научим да си отговаряме на въпроса ЗАЩО а не на КАК ,КАКВО или КОЛКО.
15.12.2009 07:52
Що се отнася до здравия разум също не мога да разбрера какво имаш предвид.
За прагматичност - целта на тренинга на съзнанието е точно това да променим начина си на мислене,а от там и начина си на говорене и действие, което естествено ще н идоведе до различни резултати. Това не само философии, "празни приказки", а промяна в начина на мислене, на смяна на гледната точка, промяна на възгледите ни и т.н.
А що се отнася до написаното в постинга - това е резултат на това, което вярвам - че всичко е вътре в нас, всчико се ражда първо в нашето съзнание, то е първично и след това ние чрез различни изразни средства го проявяваме на вън.
Харевам твоите коментари. Те ме предизвикват.
Относно промяната на мисленето,мирогледа и т.н. съм съгласен с теб,НО какво от това ,че мирогледа ни е правилен когато ние сме оковани в собствените си заблуди и не достатъчно добре обезпечени материално.Бедния човек много трудно може да е свободен.Не говоря за оная свобода на отшелника,говоря за свобода на индивида в обществото.Имаме много хора с перфектен мироглед от гледна точка на обществото ,но неспособни на достойно съществуване защото мутренската действителност ги погребва като хуманоиди.
Та, да не се отплесвам,ако ние се абстрахираме от някои хуманни ценности и наблегнем върху борбата, войната ако щеш с всичко и с всекиго който ни прави зависими и безправни консуматори(бройлери).Но както ние много добре знаем във една воина има и жертви,както и че няма свабода без борба.
-не съм, защото ти използваш други и не познати от мен термини. Както казвам – четем различни книги )
Критичност към доброжелателите е перефразиране на една стара поговорка - Бъди изключително внимателен с хора които те хвалят и те потупват по гърба.
- това, което казваш е може би – остани верен на себе си и на това, което искаш, защото когато някой те хвали (или критикува) може би гони свои интереси.
В книгата "Четирите споразумения", която аз често цитирам пише и за това.
Незнаем кои са ни доброжелатели защото само по делата ще ги познаем.Но понякога ние си правим генерални изводи само въз основа на думи.
- точно това важи и за нас самите – еднопосочност на веригата ни – мисли-думи-дела (първо споразумение от цитираната книга)
Относно промяната на мисленето,мирогледа и т.н. съм съгласен с теб,НО какво от това ,че мирогледа ни е правилен когато ние сме оковани в собствените си заблуди и не достатъчно добре обезпечени материално.
-точно това е целтта на тренинга – съзнателно да приведеш своя мироглед в ежедневието си. Защото така или иначе то се влияе от твоите мисли, твърдения и вярвания, поне ако го правиш съзнателно, тогава ще можеш да го овладееш.
Бедния човек много трудно може да е свободен.
- значи си мислиш, че свободата се купува с пари?
Не говоря за оная свобода на отшелника,говоря за свобода на индивида в обществото.Имаме много хора с перфектен мироглед от гледна точка на обществото ,но неспособни на достойно съществуване
- да има такива хора, които просто не са работили достатъчно върху отношенията си с парите. Има много прекрасни творци, интелектуалци, учени, които имам гениални идеи и творби, но не могат да се реализират финансово. Така че между двете неща няма нищо общо.
защото мутренската действителност ги погребва като хуманоиди.
- днешната " мутренската действителност" е резултат и от възпитанието, което съм получила и аз. Мен ме учиха на времето "Той е простак – остави го", "Убий простака в мълчание","отнасяй се с мълчаливо презрение" и т.н. Това даде възможност на този вид хора да напредне, защото прекрасни хора които аз познавам, а и аз също не знам как можем да се отнасяме с тях. Признавам си, че аз все още се сресирам и занемявам пред нахалството, насилието, агресията и др. Т.е. аз все още реагирам по най-пасивния начин.
Но и това разбрах, че времето на пасивните наблюдатели отмина – трябва да се действа.Всеки според възможностите си, но в една посока – един по-добър свят.
Та, да не се отплесвам,ако ние се абстрахираме от някои хуманни ценности и наблегнем върху борбата, войната ако щеш с всичко и с всекиго който ни прави зависими и безправни консуматори(бройлери).Но както ние много добре знаем във една воина има и жертви,както и че няма свобода без борба.
- аз не вярвам в борбата, защото тя е насилие. А ако отговаряш на насилието с насилие, това значи, че и ти ставаш част от него.Има и други методи. Но един от тях е за поемем отговорност за живота си, за себе си. Ти например, вместо да търсиш причините, поради които не можеш лично ти да живееш според своите морални ценности, потърси начин как са ги вкараш в ежедневието си. С малки крачки, стъпка по стъпка. Тогава процесът ще бъде евелюционен и няма да има нужда от войни, борби, революции и жертви.
Ами армията!?!?Дисциплината!?Навсякъде е насилието.
Въпросът според мен не е неговото изкореняване а привеждането му в нормални поносими граници ,където насилието е градивно.Също така и ние самите да можем да даваме адекватен отпор на насилието извън границата на поносимост.
Как например ти би възпряла злодея който примерно насилва дъщеря ти, или души синът ти??!!Може би ще употребиш божествени думи или заклинанние и изведнъж злодея ще спре и ще те моли за прошка- смешно и жалко!Наистина ли вярваш в тези глупости!
Аз съм твърдо зад принципа - всеки да си носи последствията за своите действия независимо колко жестоки могат да са те ако са адекватни на нанесената вреда.Или накратко - око за око ,зъб за зъб.
Няма и неможе да има прошка за убийци,изнасилвачи,обирджии и прочие.КРУМ ни трябва на нас и ние трябва просто да го пожелаем.
А не да прикриваме нашата слабост и мижетурски страх зад пацифистки теорий.
А относно разочароването - не бери грижа.Това което казах е хипотетично не го приемай буквално.Разбира се ,че е най-важно за един чове да не се разочарова от себе си.И все пак това да не се разочароваш от себе си не означава ,че си права.
Ако аз съм намерила Райската градина в себе си, то какво значение има дали съм права?
Рой, аз отдавна съм се отказала да "бъда права", това няма значение за мен. Аз съм вече далеч над тези неща. Знаеш ли колко е леко да се живее така. Това е, защото излекувах "пречупеното си его". Писала съм за това - свободно изяване на волята си и себереализация. А освен това и се обичам, а ти? Това че си прав какво ти дава?
Пишеш да не прикриваме страха си зад пацифистки теории. А дали не е точно страха това, което ни води до борба, война, насилие? Защото, който се страхува, той и воюва....
За последното си права, - но нали се разбрахме(имаше едни постинги за страха...) ,че страхът е нещо естествено за всеки човек, включително и за мен.
Що се отнася до това, че говорим за едно и също, може би, въпреки, че според мен има още неща за изясняване. Спорде мен е важно щастието ни, но е важен и пътят ни към него. Аз не мога да съм щастлива, ако пътят ми до него е осеян с "трупове", от насилие и войни.
Не мога да се съглася, че насилието е необходим и задължителен елемент в човешките отношения, както пишеш тук:"Самите човешки взаимоотношения се основават на насилието.Баща-син,съпруг -съпруга,майка - дете,брат-брата и т.н. всичко това са отношения в които винаги можем да открием известна доза носилие."
А що се отнася, че "пацифизъм до нищо добро няма да стигнеш,единствено до лудост и отчаяние." познавам луди и отчаяни, които и не са пацифисти, така че....? ;)))
Може би ще се повторя но за мен е еднакво важно и принципа и действителността т.е. принципа се следва но съобразявайки се с действителността.Ако даден човек заживее само в принципа и нищо друго не съществува за него то за такива хора се казва ,че им хлопа дъската,че са меко казано странни,че ....и т.н.
Това не го прави необходимост. И изобщо не мога да разбера защо си се наел да защитаваш насилието пред мен? Каква твоя необходимост запълва това?
Има насилие. Това е. Независимо от видовете, на които го разделяш. Това че насилито съществува в нашата действителност не значи че аз трябва да се съглася с него и да го приема. АЗ КАТЕГОРИЧНО СЪМ ПРОТИВ НЕГО.
23.12.2009 02:09
Що се отнася до лудостта ми - просто ме зарадвахте. Сега ще обясня.
Да си луд = да си ненормален = да си извън общоприетите норми.
Ако всички вървим по утъпкания път на нормите, законите, традициите, т.е. по стъпките на тези преди нас, то тогава човечеството няма да се развива и напредва, а ще се въртим в кръг. Някой от "стадото", който е малко по-смел или бунтар, или по-свободолюбив и новатор си казва "Чакай бе, а не може ли по друг начин?!" И започва да го търси, а който търси намира. Новият начин е обикновено различен и предизвиква промени. Съотвено любителите на старото и утвърденото не им допада да правят промени и започват да се противопоставят. Обиждат, обвиняват, дърпат назад, пророкуват провали, критикуват, заплашват.
Но новото си идва и си пробива път.
Така е и този път. Аз посявам семена. Където почвата е благоприятна - никнат.
А що се отнася до вас лично - прекрасното в случая е че не сте длъжен да ме четете, да ме разбирате и следвате.Не забравяйте - имате избор.
Желая ви прекрасни и щастливи дни.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно