По време на празници, които са символ на веселие, подаръци, заедност, много често при нас се връща с пълна сила усещанието за самота, което някакси сме успявали да покрием със служебни и други ежедневни заетости. Но точно по време на празниците, когато тези заетости отпадат, ние изведнъж се оголваме пред истината – ние сме сами! Толкова сами, че чак ни боли! Толкова ни боли, че се свиваме от болка! Толкова се свиваме, че дори изчезваме в собствените си очи. Няма ни! Не съществуваме. Някакво безкрайно чувство са ненужност, неполезност, излишност ни обзема и изълва целите. То обезценява нашето съществувание и ние се чувстваме безкрайто големи нули.

И няма значение дали наистина сме сами, дали сме сред много хора, дали сме дори след тълпи от близки и далечни – ние сме самотни. Нещастни! Излишни! Неприети! Неразбрани! И това ни изолира и изтласква настрани от другите.

Тази изолатори се проявяват в различни форми, но всички те са достатъчно ефекасни щом постигат нужния ни ефект – да ни отстранят  и отдалечат от хората.Тогава имаме всички причини да страдаме и да се свиваме от душевна и дори физическа болка. Ненужни, забравени, не искани...не търсени...не обичани...

Тази изолация, която представете си чудото, ние сами си създаваме, ни съхранява и предпазва от допълнителна болка и страдание. Защото там някъде по пътя сме загубили доверието си в хората, в другите, в семействата си, в близките си, в приятелите си, в любимите си, в целия свят. Защото сме били наранени или наранявани многократно и това е разрушило нашата естествена имунна система. Нашия естествен защитник и закрилник. Нещо остро и болезнено е пробило защитата ни. То се е  оказало по-силно от нея и преодолявайки нашите защитни стени и нахлувайки в пространството ни, ни е причинило болка, която е била над силите ни да я възприемем и преживеем. След всеки удар сме намирали сили са се изправим на крака и да продължим, но … до следващия пробив. Тогава нашата защитна система и кода ни за оцеляване започват да действат и да търсят подръжници. Те се насочват съм заместителите на сигурност и защита. Започваме да изграждаме изолатори.

Такива изкуствено създавани изолатори ни спомагат да отдалечим всички причинители на болки – а обикновено това са другите хора. Ние започваме да гледаме на другите като опасност, изпадаме в стрес при контакт с тях и естествено предаваме сигнали на нашата вътрешна система за активизиране на защитата ни.

Има доста начини за изолация. Тя действа точно като бинта и гипса при телестото нараняване. Обвива ни и ни подпомага да се възтановим. Защото нашата природа е насочена към продължаване на живота и се самолекува.

Някои от нас избират напълняването. Започваме да трупаме телесни мазнини, които и физически и душевно ни отдалечават и предпазват от другите. Създаваме телесен "спасителен пояс", която ни отдалечава от останалите и ни "спасява" от нови нахлувания и нападения.

Друг вид са бягствата в пристрастяването към алкохол, цигари, наркотици, секс, работа. Това са също защитни изолатори, които ни отдалечават от реалността и хората в нея (близки и далечни).

Има хора, които избират болестите. Има и такива които избират прекомерната заетост. Друга възможност е и бедността. Тя също ни изолира добре.

Накратко – "Нямам време, нямам сили, нямам пари"

Колко пъти сте чували или произнасяли тази думи. Страхотно оправдание за изолация. НЯМАМ! ЛИПСВА МИ! НЕ МИ ДОСТИГА! НЕ МИ Е ДОСТАТЪЧНО! АЗ НЕ СЪМ! АЗ НЕ МОГА! НЯМАМ ВЪЗМОЖНОСТ!

Това са просто изолатори, които ние си създаваме сами, които ни предпазват, но и ни обричат на самота. Те ще съществуват докато ние имаме нужда от тях. Докато на нас ние необходима тази изкуствено създадена от нас защита.

Как можем да се излекуваме от тази пристрастреност към изолация и самота? Защото и като всяка друга престрастеност тя може да бъде лекувана.

Основния и най-лесен начин са премахване на корените на причините създали това състояние на беззащитност и несигурност. Да се върнем в детството и да поровим малко в него.Да намерим посаденото там семе и да го излекуваме.

Да си обещаем да сме на своя страна и да се стремим при всяка ситуация да го изпълняваме.

Да разгледаме факторите, които биха ни дали тази необходима ни сигурност и защитеност. Това не са външни фактори като повече пари, къща, семейство, съпруг/а. Това са вътрешни наши състояние.

След като ги намерим и развием до такава степен, че да ги приемем като част от себе си, да проверим кои нови навици биха ни подпомогнали да затвърдим тази наша сигурност и защитеност.

Тогава промяната ще стане неусетна и лека.

Защото пристрастяването във всичките му видове (към самотата и изолацията също) не е причина, а резултат от желанието ни за бягство от настоящата ни действителност, от това което ни липства в нея. Но бягайки от липсите създавайки други липси. Все едно че режем от едно място за да закърпим друго. Дупката само се премесва, но остава.

С бягство нещата не могат да се променят. Спрете да бягате, огледайте се,отворете си широко очите за нещата, които имате в живота. Направете си списъци, водете си счетоводство,пишеше си дневници на успехите, защитавайте си, устоявяйте позициите си, оставяйки верни на себе си, съхранявайте себе си,събирайте всичко, което ще ви напълни с увереност. Пълнете се, пълнете се, пълнете се с любов, с вяра, с увереност, сигурност.

Защото не можете да бъдете сигурни в другите и света, ако не сте сигурни в себе си.Не можете да вярвате на другите, ако не вярвате на себе си. Не можете да вярвате на себе си, ако непрекъснато изневерявате на себе си и се предавате.

Тогава необходимостта от преградни стени, пропасти и всякакви други изолатори ще отпадне и вие можете да излезете на вън в истинския си вид. Точно такива, каквито сте. Да празнувате истинската си същност. Вашата прекрасна истинска същност. Точно това, което сте – чисти и прекрасни хора.

Честити празници, прекрасни хора.

 

 

защото ми се е случвало .Да съм сред много хора,а да съм сама.С моята болка,с моя несподелен проблем,с моята мъка или моята радост.И зная,че няма смисъл да говоря затова.Защото това си е "мой" проблем.И дъъъълго после се питам:Бях ли с някой?!Бях ли някъде?!...Или....празнувах сама...:)))
Много навреме написан пост!:)))
Дано всички са били с някого на празниците!:)
Честита Коледа!:)Дано е споделена!:)))

Каква ИСТИНА само! Тази статия е *писана за мен*......

Тази статия е писана за ВСИЧКИ : )... Доволна съм, че се намери човек в разгара на празника да "разчопли" коричката на раната. Въпреки че аз съм една щастлива мама, която неуморно готви, украсява и се старае да се усмихва на трудностите, често съм се чувствала така. Десетки са хората, с които активно общувам, в телефона ми има над 150 номера, понякога ми са необходими само 1-2 думи от 1-2-ма много ценни за мен хора. Останалото е самота и баласт. Хора, които са в периферията на живота ми и аз - в тяхната.
Удари понася всеки - но има едно "но"... и то е свързано с Его-то. Колкото е по-голямо Его-то, толкова повече сме уязвими за обидите и неразбирането. Колкото е по-високо чувството за собствена стойност, толкова е по-висока оградата ни.
Съзнавам, че семейството и приятелите са временно убежище, истинското убежище е вътре в нас - в нашето съзнание.

Хубави размишления, Виктория. В Рая човекът е бил гол, но е решил да сложи смокиновото листо и да се скрие, после е започнал да прави дрехи, да се покрива все по-дебело и е оставал все по-далеч от Рая. Често пъти и през ум не ни минава, че може би трябва да съблечем обвивките си за да се върнем в Рая... :)

Да отворим сърцата си - въпреки болките и разочарованията!:)
Здраве и късмет ти желая!:)))
Поздравления за постинга!:)

До болка познато явление. Сам сред хората...Нооо ... това не е вечно :) Колелото се върти и след тези изстрадани усещания идват слънчевите дни. Темата има много разсъждения. Но ние сме себе си, успяли да се съхраним и да БЪДЕМ това, което сме днес.
p.s. и когато последните станат първи ........какво се случва тогава ??? --- НАЗДРАВЕ !!! И ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ :)))

За пореден път отварям блога ти и намирам успокоение и отговор на моите мисли. Благодаря на Вселената че те има. Честита Коледа и щастлива ама наистина(не дежурната фраза) ЩАСТЛИВА ГОДИНА . Обичам те. Златина

здравей, радвам се че си тук. Това значи, че не съм сама и не съм самотна, защото ме посещават и разбират такива хора като теб. Радвам ти се. Прегръщам те, прекрасна си...бъди щастлива

оказва че сме много на един хал, тогава... щом сме много и "еднакви", тогава сами ли сме? А ако сме заедно, самотни ли сме?

Пишеш:"Колкото е по-голямо Его-то, толкова повече сме уязвими за обидите и неразбирането. Колкото е по-високо чувството за собствена стойност, толкова е по-висока оградата ни. "
Аз употребявам друг израз за Егото ни - това е счупено Его, когато ни е пречупено, тогава ни се отдалечаваме от другите да не го докоснат, да не ни наранят отново, да не ни заболи пак. За това пожелавам на теб и всички останали ЗДРАВО, ГЪВКАВО, ЦЕННО ЕГО. ДА РАСТЕ И КРЕПНЕ да се извисява и ни радва. Ценете се, ценете егото си,любувайте го с любов и красота.

Напълно права си ;) че сме на една вълна

за това аз си правя стриптийз на душата, колкото е по-гола, токлова аз съм по-щастлива. Колкото до тялото... е студено ми е все пак...;)))

с отворени сърца - напред, с любов и благословия към благоденствие.

не ме зарадва, че ти е познато. Но вече не си сама - много сме ... и си приличаме, а и се обединяваме. Прегръщам те.

радвам ти се, усмихната ми звучиш. Прегръщам те.

това и ни обединява. Прегръщам те и добре дошла.

http://victoriavselena.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/10/15/samotata-bolest-li-e-da-i-to-zarazna.243754

Хехехе.... да оставим тялото, Виктория: кесаревото – кесарю, Божието – Богу :)

Това твърдя и аз от години .Жестоко е да си сам сред свои.,преди да знам,че имало някъде виктория,която ,е познавала много по-добре това състояние.Да сме живи и здрави и Бог да ни пази.

Виждаш ли и аз и ти и още хиляди като нас мислят си с ечувстват по същия начин това са хубави новини - не сме сами :)))