2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 4140 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2009 22:39
Не знаем как е с вас, но мен са ме възпитавали с девиза "Той е простак – остави го, остъпи" или "мъдрото" –"Убий простака с мълчание". Уви?! Не работи! Оставихме простаците, глупаците, мошенниците, тъпанарите и всички останали от страната на лошите и... не напреднаха, пробиха си път най-безцеремонно по пътя нагоре и... завзеха властта. И тук не говоря само за политика, а за всякакъв вид управление. На всички нива – семейство, брак, съседи, колеги, приятели, началници, министри и др.
Със своето пасивно добро и "възпитано" поведение ние Добрите, направихме това възможно.Ние се съобразяваме с другите, стараем се да сме учтиви и възпитани, замълчаваме тактично, отдръпваме се за да сторим път на другите, дори сами си предлагаме услугите да им помогнем, а те Лошите и Невъзпитаните, Безцеремонните, Безпардонните, Простаците, Тъпанарите си напредват безпрепятствено. Само защото ни всяват страх. Защото не знаем как да се справим с тях. Ние се свиваме в ъгъла, кривим устата си в някакви усмивки, вдигаме рамене, разменяме разбиращи си погледи и...си стоим пасивно безпомощни.
Стига! Времето на пасивното добро свърши. Вече не можем да бъдем странични наблюдатели. Не можем да останем по пейките на пасивните зрители. Трябва да слезем на игрището на активните играчи. Пасивност!? До тук. Не се търпи повече. Нещата загубиха всякаква форма на приличие. Те преминаха всякакви граници, а ние си мълчим и си свиваме мълчаливо рамене. До кога? Те Лошите, унищожават нашите деца, нашето бъдеще! Те, Лошите, ни обричат на безработица и глад! Те, Лошите, унищожават планетата и ни водят съм световно самоубийство. Те, те, те...
А НИЕ? А ние Добрите? Къде сме през това време? Каква е нашата отговорност към случващото се около нас? Мълчим заврели се в ъгъла на света? Страх ни е? Бездействаме?! Тогава, така ни се пада!
"Той е простак, остави го!" Докога? До Трета световна война?! До като свърши водата, докато изпомрем от накотици, отрови, бедност и безработица?! До кога? Не ви ли преля търпението?! ДО КОГА?!
Това, което ме вълнува в момента е КАК? Защото аз не съм силна с техните оръжия. Аз имам нужда от мои, наши, добри методи и пътища за справяне с лошото. Искам да го намаля. За това първо работя за увеличаване на ДОБРОТО!
ДОБРОТО! Срещу лошото
И повярвайте ми силите ни са разпределени точно така. Това което се иска от нас е да го повярваме, да се обединим, да се активизираме. Да се размърдаме, да се радвижим, да изчистим паяжините от мозъците си, да изтупаме праха от раменете си, да се разкършим, да изправим глави и да ПОВЯРВАМЕ! Защото вярата в Доброто, в активното Добро е първата крачка напред. Възможно е. Повярвайте, че е възможно. Повярвайте с силите си. Защото сме много и защото ставаме все повече, по-силни, по-умни, по-мощни. Защото цялата Вселена е на наша страна. Защото животът е на наша страна.
Това, което се изисква от нас е да направим своя избор и да напуснемт пистата водеща ни към масово световно самоубийство и да навлезем всички заедно в пистата на живота! Изберете ЖИВОТ!
И нека от днес, всички ние добри деца на Вселената, да си обещаем да се обединяваме, да си помагаме и засилваме силите си. Защото само заедно ще успеем да преминем ние самите, близките си, околните, познати и непознати в пистата водеща към Бъдеще, Продължение и Живот! Да бъде!
Искам да ти кажа, че това, което ти се случва е САМО ДОКАЗАТЕЛСТВО НА ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ. Ако вярваш, че злото е поорганизирано и дори го пишеш с главна буква, това е ще виждаш. Ако си смениш формулката в съзнанието ще забележиш колко ДОБРИ хора са обединени и се обединяват в общи организации и действат заедно.
Има много Добри и стандарти хора има и индивидуалисти. Щом има изключения, значи не е природен закон, значи е осъществимо.
В последния брой на Жената днес излезе моя статия за мнението ми за 2012 година. Пишейки я разбрах, че трябва да се действа.
Докато умните се наумуват - лудите се налудуват.
Т.е. ХАЙДЕ ПРИЯТЕЛИ, ВРЕМЕ Е ДА СЕ ХВАЩАМЕ ЗА ХОРОТО.
В твоя конкретен случай мислиш да накажем Злото как - като не мълчим?! Като лаем от блоговете и вестниците?! Стрели, отскочили от бронята на динозавъра : )... И той страхотно се впечатлил...
Това, което е отнето от липсата на образование / образовани и възпитани родители и учители и адекватен учебен процес / нито едно гражданско общество не може да възстанови!!!
Това е изречението, по-точно думата, която ме ядоса! Ако наистина искаш да отблъснеш един чувствителен и добър човек от идеите си - няма до-лесен начин да го направиш! Ако наистина си ориентирана към психологията, ще ме разбереш. Ще ме разбереш и ако си Човек!
Не е ФОРМУЛКА, Виктория, това е начин на мислене на човек, който всеки ден спасява хора! Моята Формулка е да се боря докрай за всеки човешки живот, уникален, единствен, но краен, за съжаление... И със сигурност - НЕОРГАНИЗИРАН... Нямам много време да пиша по блоговете, повече чета, естествено е да имам какво да кажа повече по коментарите, отколкото в собствен постинг - никога няма да имам време да го осмисля и напиша.
Но ти ме предизвика, както навремето един наш "цар" нарече народът ни , че е със "сбъркан чип в главата". Помниш ли го?! Ако го помниш, трябва да знаеш, че не можеш да бъдеш водач, когато унижаваш и обиждаш... В твоя случай, че някой не мисли като тебе!
Какво направи досега организация като "Грийнпийс"?! какво направиха и правят антиглобалистите?! Едните обсаждат китоловни кораби, другите палиха наскоро коли в Копенхаген?! Да не би китовете да са увеличили популацията си или някой да е спрял японците да ги избиват?! Или пък да се стигна до някакво споразумение за действие в Копенхаген?! Това са само единични случаи, които цитирам...
Злото винаги е било по-силно от Доброто, просто защото Доброто не воюва, Виктория. Ако тръгне да воюва, то вече не е добро. Активно добро - какво значи активно Добро! Да каже, че е добро - о, не, злите превъзходно знаят кое какво е... За каква активност става въпрос?! Да промием мозъците на злите?! Доста индийски мислители се опитаха да го постигнат... Но пък нали трябва да се стигне до тях...
Ако някой покаже ефективен начин да се промени мисленето на религиозните екстремисти, например, трябва да му дадат Нобелова премия за мир! Но мисля, че няма да има такъв...
Ако ти пишеш:"Аз не харесвам организираното мислене, колективното съзнание, изобщо колективизмът като доктрина, да не говоря, че съм отвратена..."
тогава еестествено и моята идея да те отврати и възбуди гняв.
Аз смятам, че си прекрасен човек, който е събрал не много положителен опит. радвам се, че си намерила място за приложение на добрите си дела. Това, че не мислиш като мен ме радва, защото ако всички мислят като мен ще е скучно. Да се съберем и организираме, значи всеки да донесе нещо отсебе си, което естествено ще бъде уникално и индивидуално.
Пишеш:"трябва да знаеш, че не можеш да бъдеш водач, когато унижаваш и обиждаш... В твоя случай, че някой не мисли като тебе!"
1. Първо много съжалявам ако по някакъв начин съм те обидила. Това което съм написала не е било в никакъв случай с цел да те унижа. Така че моля за извинение. Що се отнася до това, как се отнасям към хората, които не мислят като мен - аз обиквонено ги изслушвам и преценявам дали мога да взема нещо от тях. Ако желаят мога да им дам нещо от себе си и ... продължавам напред обогатена от вяска една среща.
За това и твоето мнение ми е ценно и нужно.
Що се отнася да това, че :
Формулка е да се боря докрай за всеки човешки живот, уникален, единствен, но краен, за съжаление... И със сигурност - НЕОРГАНИЗИРАН... Нямам много време да пиша по блоговете, повече чета, естествено е да имам какво да кажа повече по коментарите, отколкото в собствен постинг - никога няма да имам време да го осмисля и напиша"
Това е твой избор да бъдеш отганизирана или не. Но може би ако се организираш, че имаш и повече свободно време за себе сии за нещата които обичаш да правиш?
Знай, че си ми скъпа е ценна и уникална с всяка една написана о теб дума. Прегръщам те и ти благодаря че си тук.
До Никодима - много ти се е насъбрало явно. Но гневът заслепява и не виждаме евелнуалния изход от ситуацията.
29.12.2009 17:38
Иначе поздрави за поста. Аз също съм ЗА ДОБРОТО
29.12.2009 17:43
29.12.2009 17:55
А ти откъде знаеш? Кога е прамено преброяване на доброто по света и у нас?
Не сме малко, а сме по-кротки, по-учтиви, отстъпчиви, по-тихи, по-страхливи.
За това наистина трябва да започнем с манталитета и мисленето. Но ако не можем да направим нещо, ако не го започнем, нали?
Не мисля, че това, което изразявам е гняв, а просто несъгласие. И то не несъгласие с тезата, а по-точно съмнение относно реализацията и.
Наскоро Чара написа един великолепен постинг за циганите и интеграцията им. Форумът общо взето стигна до задънена улица. Защото тази част от нашето население е проблем, точно защото е неинтегрируема. Смея да кажа, че и по целия свят, където има цигани - има проблем. Така е в Румъния, така е в Чехия... Може би съм малко крайна, но за тези хора трябва образование под строй! Нищо не става с убеждение, с помощи, с подаяния, със стимулиране...
Та и с простите, злобни, пробивни, нахални, хитри и пр. хора. Има ги навсякъде по света... Но светът си има и традиция за справяне с тях. Простотията не се толерира никъде, но тя не престава да съществува, просто се изтласква в гетата... Свикнали сме да казваме, че в западните страни хората са възпитани. Нищо подобно! Наша близка, възрастна учителка по английски, се завърна преди 2-3 години от Англия и проплака: " Опростачи се света!" А не е нужно да се ходи в Англия - достатъчно е да постоиш ден два на Слънчев бряг и да видиш що за хора идват там. Да, това не е средната класа или управленския или интелектуален елит. А в България средна класа няма, а "елита" го слушаме всеки петък от Парламента... Да не би някой да толерира от нас позорната схватка между Волен Сидеров и Яне Янев?! Аз съм сигурна, че не! И тук, в блога, се надигнаха доста гласове! И какво - да не би да ги спряхме?! А нашите управляващи са еманация на собствените си избиратели... В такъв случай бих била по-горда ако изобщо не гласувам, поне няма да съм виновна за простотията, която избираме. Значи да се откажа от правото си!
Какво да направя, когато простак ми засече колата и на всичко отгоре ми покаже среден пръст?!
Какво да направя, когато учителка на детето ми говори глупости и неистини, а под жалбата слещу нея не иска да се подпише нито един родител, въпреки че на глас всички вкупом изказват възмущението си?!
Какво да направя, когато колега се държи нахално, високомерно и просташки към мене, но директорът го толерира, защото развивал важно направление?!
Е, питам конкретни неща...
Ще бъда приятно изненадана, ако някой ми каже нещо като изход...
Наскоро един мой близък от Швеция ми каза, че в България хората намират удоволствие в това да си пречат един на друг. Нещата опират явно до възпитанието - което се получава в ранното детство / импринтинга на доброто /. Отпечатъка на добрата дума, постъпка... От кого да я види детето - от простите си родители или прародители, или от простите си учители / извинявам се, много такива има /. Преместих на времето детето си от една детска градина, в която учителката пиеше кафе и пушеше, докато децата се валяха в калта.
Та не бих казала, че добрите хора са много. Те се раждат добри - това е биологичен доказан феномен, но в обществото всичко се променя.
Точно това е изходната позиция и не трябва да я забравяме. В обществото всичко се променя. Това е и сега искаме да направим своите промени. Всичко това, което описваш е истина, но не е природен закон, не е непроменяемо. Това искаме да променим. Точно защото ни е омръзнало от такива прояви. да променим, но в полжителни посоки. В началото е изключение, после с епоявяват още единици, още и още и... промяната става по-масова.
Колко хора са искали да променят нещо и другите са им крещяли в лицето - "Това е невъзможно", но времето е доказало друго. Възможно е Нокодима, и ще става по-лесно, ако вместо дългия списък от отрицателни събития и случки започнеш да събираш в кошницата си положителни събития. Защото съм убедена че и те съществуват в твоя живот. Просто понякога ги отминаваме и забравяме. Много те харесвам,точно такава каквато си - непоколебима и борбена.
Всъщност мен не ме харесват много, но съм надживяла "трагедията" си. Минавам за чепата : )... Постоянно ме критикуват за остри и полемични изказвания... В къщи - също, но ми свикнаха. Има много позитивни неща в живота ми, заради които съм игнорирала донякъде битките. Без да съм примирена. Радвам се на това, което имам, просто го оцених в последните години, защото много хора го нямат - вътрешното равновесие, без вътрешната емиграция. Това, което ми липсва, са нормалните човешки отношения в обществото, мисля, че за това говорим тук, затова реагирах, като че ли ми бръкнаха с пръст в раната. А ти точно това си целила всъщност : )...
Сега аз избирам кога да се ядосам и кога не. Защитавам правата си, казвам какво ми пречи, но не плащам с нерви, безсъннни нощи и т.н. Аз съм си господар. Много -о-о-о е освобождаващо. Освен това реших, че да се обидиш е въпрос на избор. Не можеш да си преставиш колко ми олекна с това че РЕШАВАМ ДА НЕ СЕ ОБИЖДАМ каквото и да ми кажат, защото всъщност то не е истина, това е само нещо, което някой казва и... какво от това?!
Прегръщам те топло и... дори горещо. :)))
Искам да ти кажа, че това, което ти се случва е САМО ДОКАЗАТЕЛСТВО НА ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ. Ако вярваш, че злото е поорганизирано и дори го пишеш с главна буква, това е ще виждаш. Ако си смениш формулката в съзнанието ще забележиш колко ДОБРИ хора са обединени и се обединяват в общи организации и действат заедно.
Има много Добри и стандарти хора има и индивидуалисти. Щом има изключения, значи не е природен закон, значи е осъществимо.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно