Отново заразена от недоволство.

Вече съм писала за

30.07.2008 09:48 - Вирус, наречен „Недоволство”

Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 599 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 24.06.2009 23:11

 

http://victoriavselena.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/30/virus-narechen-nedovolstvo.217575

и ето, че отново рождения ми ден наближава и отново съм заразена от силния вирус от недовоство, но този път от себе си.

Страшно съм недоволна от себе си. Мога още, можех да го направя по друг начин, можех да съм на друго място сега, а ако не бях казала, направила, решила така или иначе...

Страшно съм недоволна от себе си. Дали това не е своеобазен летен грип или просто тази вълна периодично идва към мен? Дали не е предпразнична "сатурнова дупка"?

Страшно съм недоволна от себе си? Но това променя ли нещата?

Правя нещо, например стоя пред компютъра и ви пиша сега, а в главата ви хиляди обвинителни мисли, че още не съм сготвила, че дори и не съм напазарувала, че къщата пак е объркана и чака да й обърна внимание. Пак се е натрупал прах. А може би трябва и ремонт? И това и онова... и това ме кара да се чувствам недоволна от себе си. Но аз продължавам да пиша с недоволство за недоволството си. А през това време прахът продължава да се трупа, времето да напредва, а и с него се трупа все повече недоволство в мен. Защо ли ми е толкова важно това?   

 

А трябва ли да съм недоволна за да съм жива?

че съм си забранила мрачни мисли.
Опитай и ти!:)
Схемата работи и има поразителен ефект!:)
Поздрави и усмивки!:)))))))

Понякога недоволството е полезно, Виктория, защото е своеобразен подтик да направим повече, да направим нещо по-добро, но пък това от своя страна също може да ни блокира, като ни въведе в стремежа за перфекционизъм... Въпросът е дали като се захванеш с това, от което си недоволна, няма да си недоволна, че не правиш това, което вършиш в момента... и се влиза в затворен цикъл. Познато ми е. Хайде сега и двамата - бегом до "Тренинг на състоянията" 4 и слепите точки - "това което не виждаш, че не виждаш". Пък дано да станем по-доволни.

Хммм... "А трябва ли да съм недоволна за да съм жива?"

Понякога ми се струва, че твърде много мислим, докато в някои случаи едно "Абе аз може ли да му... бииииииииип... в гъза!" може да се окаже много по-жизнеутвърждаващо. Е, никой не казва, че е красиво, но пък качва адреналина и води до действие (даже и да е неправилно, необмислено, първосигнално и т.н.), но все пак действие, което пали двигателя от мъртвата му точка и след това - газ напред!... :) Така де, тръгнем ли веднъж, после вече може и да мислим за посоката... :)

Всички мислим, не знам много ли малко ли, но има такива, които оставят мислите им да се пропиляват, има такива, които ги хващат, изслушват и превръщат в идеи, а има и такива, които ги осъществувят.
А недоволството ли? Скоро ще ми мине, защото съм непоправим оптимист.

YouВ’re the one with the brains here. IВ’m watcihng for your posts.

lOQLqq <a href="http://grnaohwgypgx.com/">grnaohwgypgx</a>

YDBQpW , [url=http://acbcdvrgojgw.com/]acbcdvrgojgw[/url], [link=http://uqjaercnhlpo.com/]uqjaercnhlpo[/link], http://yxomojfwouns.com/

Kewl you slhoud come up with that. Excellent!

b6OjsW <a href="http://qpuvwflmkrsq.com/">qpuvwflmkrsq</a>

XIg62T , [url=http://gxpbczwzxwfu.com/]gxpbczwzxwfu[/url], [link=http://bgxmiduavpos.com/]bgxmiduavpos[/link], http://otxxqjrgxwtd.com/