Учили са ме, че за да успея трябва да положа усилия. А като полагам усилия ще успея ли? Колкото повече усилия – толкова повече успехи, така ли? Но дали наистина е така? Аз толкова отъждествих успеха с усилията (усилия = успех, а и успех = усилия), че вместо да търся успеха, търсех усилията. Толкова се бях съсредоточила в това, че вече нямаше знечение дали ще постигам нещо, беше ми важно  да ми е трудно. Смятах, че колко по-трудно постигам желанията си, колкото повече усилия изисква една цел, толкова по-успешна ще бъда. И сбърках!

Познавате ли онези, които постигат всичко лесно, на които животът им поднася всичко на "тепсия", на които съдбата дава, дава, дава – от всичко хубаво и...по много.Е и аз искам да съм такава.

Какво според мен бе обратното на усилията? Мързела!!!! Боже, опази. Аз мързелива?! Та това ще е краят на света. Само като си помисля и тръпки ме побиват. Да не полагам усилия бе равнозначно да не правя нищо. Ако постигах нещо лесно, то не се зачиташе, защото...не бях положила усилия за него.

Понякога дори ми се струва, че аз сама си слагах спирачки, трудности, препядствия, защото така ще мога да покажа колко усилия съм положила за да постигна исканото. Това ми вазаше възможност да се почувствам  се почти героиня. А ми беше нужно да бъда такава, за да могат децата ми да се гордеят с мен, за да може майка ми да не ме смята за мързелива (всеизвестно е, че тя мрази мързеливците), а и за да мога и аз се гледам с по-голямо одобрение в огледалото.

Труден път съм избрала – път с много усилия. А какво ще стане ако се откажа от тях? Само като си помисля и се разсмивам от щастие – то това ще си е като един истински земен рай.Трудно ми е дори да си мечтая за това. Но нали вярвам, че всичко е възможно...Май си заслужава да опитам. А вие?

"Културата е усилие да вървиш по трудния път". По природа човек наистина е устроен да върви по лесния път - инстинктите, които ни запазват като вид, не изискват почти никакви усилия, но се питам ако нямаше луди глави, които да търсят трудното, които са изкоренявали гори, за да сеят ечемик, просо, дали щеше да дойде времето на тези, които са посвещавали себе си на науката.... дали нашето сега нямаше да е по-различно........дали щяхме да живеем така че сега да имаме време да търсим себе си, да избираме усилието, което ще ни донесе удовлетворение....
Едно обаче е безспорно, че щастливи са хората, които правят усилия, без това да им тежи.Нали в крайна сметка това важното- да си щастлив!
Поздрави, Виктория Леви.:)

И аз не съм по усилията, затова правя нещата, които ми носят удоволствие :)

въпросът е как да правим е нещата, които не ни носят удоволствие без усилие?
Все някой трябва да мие прозорците и чините, нали? Кои трябва да бъдем за да ни е леко и приятно и в тази ежедневни и не винаги приятни задължения? Какво ще ни помогне да ги вършим без усилие? Защото усилието е само състояние на духа, нали?

щастливи са хората, които правят усилия, без това да им тежи? Мисля си, че ако не ми тежи не е усилие? Или бъркам :)))?

има изключение. понякога може да правиш усилие, което натежава, но пък си струва.
по-късно давам пример със себе си, в своя блог.
поздрави:)

Има такива усилия, аз самата много обичах да ходя по планините и няма по-вкусно от чай в хижа след няколко часов поход. Страхотно усилие и страхтно удовлетворение.
Ставаше въпрос дали за да постигнем нещо усилието е задължително условия? Или досаттъчно?

Радвам се, че си се размислила. Това е и целта на писането ми. И за това че си спаделила - благодаря. Тук ще поясня какво съм имала впредвид - усилията като път или усилията като цел? Защото ни се струва, че ако няма усилия, няма да има задоволителен резултат, то ние си поставяме усилията като цел и пренебрегваме другите начини на постигане на целта (а винаги съществуват такива :))
Що се отнася до англиския и аз бих искала да го знам, а не да го уча. Май трябва да съм готова да измина пътя до там с усилие или с лекота, а може би и със смях и веселба. Да учиш англиски понякога може да бъде много смешно и забавно нали?
А що се отнася до шоколада и кафето - има една игра - "Кое ми е по-важно от кое" В момента ти е по-важно да ядеш шоколад, отколкото да не ядеи. Когато обърнеш играта и резултатите ще са налице. Успехи. :)))

ThatВ’s more than senislbe! ThatВ’s a great post!

That's really thininkg out of the box. Thanks!

And I thought I was the sensible one. Thanks for seittng me straight.

F717gh <a href="http://iolnvzflhhnr.com/">iolnvzflhhnr</a>

IneQ9r <a href="http://kdotwnccvlyo.com/">kdotwnccvlyo</a>

Sx7igP <a href="http://fwnannmhvmlv.com/">fwnannmhvmlv</a>

LU8Nv6 <a href="http://reaayiobleqt.com/">reaayiobleqt</a>

bEqDFE , [url=http://mhbfepfaupzj.com/]mhbfepfaupzj[/url], [link=http://eetvypzpkexf.com/]eetvypzpkexf[/link], http://clhyrjttigiw.com/