Това беше девиза му. Странен девиз, не мислите ли? Но го спазваше. Беше го наследил от баща си. Често си спомняше за размахания му пръст с думите "И помни – доверие никому". В това никому влизаше и той самия. Нямаше доверие в себе си. И това бе наследил заедно с още куп мъдрости от баща си. "Внимавай, всеки проверявай, на никому не се доверявай". Баща му като че ли живееше в някакъв негов свят, в който смяташе, че е преследван, гонен, мразен, необичан, не приет и това го караше да бъде подозрителен към всеки, дори и към себе си и към сина си.

И това беше липсващото звено от веригата в техните отношения. Той никога не можеше да докаже правотата си на баща си, защото той му казваше, че каквото и да направи той никога няма да му повярва. Баща му също не вярваше в себе си, в способностите си, в правотата си, в смисъла на живота си. И така и го пропиля. Без да постигне нищо съществено или голямо.Беше твърде зает със съмненията и подозренията си за да може да се заеме с нещо друго.

Не искаше да е като него, но май вече беше късно. Беше вече заразен от вируса на недоверието.  И то бе основното, което ми липсваше в отношенията му  другите. Така и не успя да се задържи в по-дълга връзка с жена. Все нещо му убягваше, все се обвиняваше в наивност и предпочиташе да си тръгне вместо пак да се опари.

Майка му също не бе пример за доверчив човек и тя се люшкаше между сляпото доверие и пълно недоверие. Нямаше среден път за нея. Вярваше напълно на най-непознати и чужди хора, а към него, сина й, все се отнасяше, както се изразяваше "с едно на ум". Гледаше редовно телевизионни сериали и все въздъхваше "Виждаш ли – собствения син я предаде. Да нямаш доверие на никого". Той не го смяташе за "камъни по неговата градина", но не му ставеше приятно. Най-малкото можеше да се каже, че е нетактично.

Как си лекува недоверие? Как да се отърве от тази недоверчивост и то без да даде отклон в другата крайност на доверие към всички и всичко? Как да знае на кого да се довери и кого да провери? Как се вазстановява загубено доверие? Как се засажда отново? Как се отглежда и съхранява? Тежък материал беше това, но и важен за него. Не искаше, а и не можеше да продължава вече така. Какво ли трябваше да направи? Вие какво мислите за това?

Аз винаги давам доверие на 100%.Във времето започва да личи кой как подхожда към мен и си давам сметка с кого мога да продължа на доверие.Понякога се случва така , че хора ,които са от изключително значение и държа на тях ,малко да ме подведат.В такава ситуация забравям за грешката и отново продължавам както преди на 100%.По същия начин отсреща получавам отговор в процеса на време- по-рано или по-късно.Не зная дали е най- правилното , но при мен работи винаги.Понякога нашега намеквам ,че съм усетила лъжата, и във веселие и смях се изглажда всичко.Но загубя ли го към някого в екстремна ситуация- след като вече съм мислила ,че всичко е наред и неведнъж се е потвърждавало- това е краят.Няма нещо, което да ме върне назад .Отношенията остават ,но без доверие.Така е и с чувствата ми.Така е и с усилията, които полагам във всяка област. Винаги давам в началото максимума, за да скъся дистанцията, и да се избегне стреса от непознатото и трудното.После във времето през ситото (моето)остават 2-3 личности, на които мога да разчитам.В момента има само 1 такава личност около мен. Дано бъде дълго.Не се намират под път и над път хора на които можеш да разчиташ.Вярно е че човек сам идва и сам си отива от този свят, но поне пътят е по-лек с верен човек до рамото.това с пари не се купува.Това е най-ценното нещо на света, и който го има е най-богат-няма нужда от нищо друго.

Баща му еврейн ли е на този човек?

а ти drsubev, евреин ли си?

Елза
и аз винаги давам 100. без опасения, че може да съм глупава, да ме излъжат, да... "не го оправдаят" :-) за мен ДОВЕРИЕТО Е ВИСША ФОРМА НА ПРОВЕРКА! а не проверката - на доверие.

никой не може да ти го вземе, отнеме. То може да се заслужи, да се даде. И решението за това е само наше. И според мен то може да бъде само 100%, само пълно, ако има пукнатина, това не е доверие