Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2010 14:48 - Удар с камшик-разказ
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 1483 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 07.10.2010 17:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Из цикъла "Прераждания"
Срещаше я не за първи път. Познаваха се. Засичаха се понякога по улици, заведения, общи познати. Движеха се в един и същи кръг. Така стана и този път. Бяха поканени на сбирка у общи познати. Размениха погледи и усмивки като стари познати, дори му се стори, че тя се зарадва като го видя там. После се заговори с други, потанцува, но ето че някъде по средата на вечерта се озова до нея и се заговориха. Попита я нещо банално, тя отговори, последва нов въпрос и точно си помисли, че този път разговорът ще протече гладко, когато тя реагира точно както и всички предишни пъти рязко и остро. Дори му се стори, че гласът й изплющя като камшик. До точно това беше камшик през лицето му. Той се стъписа. Точно така се получаваше всеки път когато се срещаха. Винаги стигаха до тази точка на изплющаването. И той отново се скри в черупката си и се промъкна между танцуващите и малко след това се измъкна и тръгна към къщи. Чувстваше, че бяга, но не знаеше точно от какво. Защо бяха тази сблъсъци и защо това момиче, го привличаше толкова много? Защо той така болезнено реагираше на нейните думи и така силно го заболяваше от една привидно невинна забележка? Да имаше нещо силно плющящо в гласът й. Думите й като че ли оставяха остра резка по лицето му.

Легна си рано. Малко трудно заспа, но нощта му премина без сънища. На сутринта се събуди уморен и без сили. Всичко му се струваше черно и неприятно. Времето навън бе в синхрон с настроението му – сиво, мрачно, с леко ръмящ, есенен дъждец. Вдъхна въздуха и му замириса на страх. Да, наоколо бе пропито със силна миризна на страх. Той я познаваше, не за пръв път запълваше пространството около него. Събра сили за да си направи кафе. Беше неделя и нямаше за къде за бърза. Денят се бе прострял пред него и той го виждаше ясно с цялата му сивкавина, самота и болезнен мърляв страх. Обгърна се с одялото и седна пред прозореца. Черният му котарак веднага се намести на скута му. Той притвори очи и се остави на бъде понесен в неизвестното. Вече го бе правил и друг път и познаваше техниката. Вдъхна няколко пъти дълбоко и се потопи в безкрайните води на своето подсъзнание, там от където се носеше смрадливата миризма на страх. Но този път той смело се бе решил да го докосне. Съзнанието му се разтвори и му даде свободен достъп към миналото му...(следва)



Тагове:   разказ,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - MfQUrdGextLgMb
24.05.2011 07:32
Posts like this brighten up my day. Tahkns for taking the time.
цитирай
2. анонимен - hBKezYFK
24.05.2011 14:47
9cCbUp <a href="http://slpqqnxvifqi.com/">slpqqnxvifqi</a>
цитирай
3. анонимен - yefCbWxZSzsduToOL
25.05.2011 17:55
xGJZ9G , [url=http://rymgltsfktnq.com/]rymgltsfktnq[/url], [link=http://rgwqnsvecllt.com/]rgwqnsvecllt[/link], http://mvydgywavxqd.com/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545622
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697