2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1483 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2010 17:17
Из цикъла "Прераждания"
Срещаше я не за първи път. Познаваха се. Засичаха се понякога по улици, заведения, общи познати. Движеха се в един и същи кръг. Така стана и този път. Бяха поканени на сбирка у общи познати. Размениха погледи и усмивки като стари познати, дори му се стори, че тя се зарадва като го видя там. После се заговори с други, потанцува, но ето че някъде по средата на вечерта се озова до нея и се заговориха. Попита я нещо банално, тя отговори, последва нов въпрос и точно си помисли, че този път разговорът ще протече гладко, когато тя реагира точно както и всички предишни пъти рязко и остро. Дори му се стори, че гласът й изплющя като камшик. До точно това беше камшик през лицето му. Той се стъписа. Точно така се получаваше всеки път когато се срещаха. Винаги стигаха до тази точка на изплющаването. И той отново се скри в черупката си и се промъкна между танцуващите и малко след това се измъкна и тръгна към къщи. Чувстваше, че бяга, но не знаеше точно от какво. Защо бяха тази сблъсъци и защо това момиче, го привличаше толкова много? Защо той така болезнено реагираше на нейните думи и така силно го заболяваше от една привидно невинна забележка? Да имаше нещо силно плющящо в гласът й. Думите й като че ли оставяха остра резка по лицето му.
Легна си рано. Малко трудно заспа, но нощта му премина без сънища. На сутринта се събуди уморен и без сили. Всичко му се струваше черно и неприятно. Времето навън бе в синхрон с настроението му – сиво, мрачно, с леко ръмящ, есенен дъждец. Вдъхна въздуха и му замириса на страх. Да, наоколо бе пропито със силна миризна на страх. Той я познаваше, не за пръв път запълваше пространството около него. Събра сили за да си направи кафе. Беше неделя и нямаше за къде за бърза. Денят се бе прострял пред него и той го виждаше ясно с цялата му сивкавина, самота и болезнен мърляв страх. Обгърна се с одялото и седна пред прозореца. Черният му котарак веднага се намести на скута му. Той притвори очи и се остави на бъде понесен в неизвестното. Вече го бе правил и друг път и познаваше техниката. Вдъхна няколко пъти дълбоко и се потопи в безкрайните води на своето подсъзнание, там от където се носеше смрадливата миризма на страх. Но този път той смело се бе решил да го докосне. Съзнанието му се разтвори и му даде свободен достъп към миналото му...(следва)
24.05.2011 07:32
24.05.2011 14:47
25.05.2011 17:55
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно