2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Епидемия
В тяхната къща пламна епидемия. Донесе я тя-жената. Тя бе първата от цялото семейство, която се зарази навън и пренесе заразата и у дома. Хей така - започна се от нищо, от едно смръчкване на вежди, крива усмивка, наведен поглед и...ето ти, че и децата се заразиха, а после и той не удържа много време и се предаде на болестта. Сега ги застигна всичките. А лек нямаше. Или по-точно може би имаше, от начало търсеха тук таме, ама бързо се отказаха. Разказаха им, че и целият град, че дори и държавата им пламнала от тази епидения. Няма спасение и това си е. Така, че ще трябва да я карат някакси. Заедно бе трудно, нямаше да се справят и за това решиха да се спасяват по единично. Защото всъщност то и с тази болест по друг начин не ставаше. Само по единично. Като вълците. Е, вълците и те къде по групи, къде по двойки се събират, а другите животни и те къде по стада, къде по двойки... все заедно, а те? Те само...сами...по единично. То и в това всъщност се проявяваше болестта. Така се развиваше - разделяше хората един от друг и ги свиваше по дупките ми. Затваряше ги по къщите. Страшна болест. Не можеха вече и в очите да се гледат, какво ли оставаше да се поздравяват или по ракийка, като едно време, да се съберат да пийнат. И жените вече не се събираха по ъглите на клюки. Избягваха се. И как ли не? То хората от едно семейство не се задържаха заедно, все за разводи и раздели се говореха, та камо ли по-далечните познати. Разделно време... като онова...на кой ли беше?
Жената въсеше вежди да не изкочи болестта от очите й, ама тя, тази пуста болест мирна не стояше. Святкаше, хвърлеше болезнени гръмотевици на ляво и надясно. А жената все гледаше да се свие в някой ъгъл та дано да я забрави за момент да си почине от нея.
А за болестта ли? Как се казва ли? А не споменах ли? Не ви ли казах?
Недоверие се казва тази болест. Започва от вътре, с лек шум в сърцето. Появават се леки съмнения в себе си, а после те нарасват и се прехвървят и към другите и... така расте и се развива. Недоверие, недоверие се казва...Много опасна болест. Няма лек и това е. А и внимавайте, че е много заразна.. Е, хайде да тръгвам, че да не я пипна и аз, че...Недоверие-е-е...
18.10.2010 14:06
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно