И един ден се обади моята Съвест...Не се смейте. На истина беше така. Всичко започна с телефонен звън:

- Здравей, обажда се твоята Гузна съвест.

- Моля, какво е това – шега? Грешка?

- Дано да бе грешка, но това е най-сериозната ти действителност. Аз съм твоята Съвест. Не ме ли помниш? Отдавна се познаваме. Е, вярно че не присъствах в деня на твоето раждане, но от години сме заедно. Аз съм гласът, който те ръчка, тормози и не ти дава мира. Този, който те буди, който те кара да се мръщиш и ти причинява главоболие. Сещаш се, нали?

- Хъм, хъм...(шоково мълчание)

- Как си? Как я караш? Не, че не сме се чували скоро, ама ти до сега разговаряше с мен без да ми знаеш името. А аз искам да ме признаят, да ме познават, да бъда велика, да раста и да ставам все по-известна. Нещо замълча...Е, то винаги  е така, когато аз заговоря всичко друго се умълчава...

Започнах да губя търпение и точно исках да затворя телефона, но любопиството ми надделя:

- Днес ти се обадих, защото реших, че е крайно време да знаеш с кого точно разговаряш през безсънните си нощи... С мен – твоята прекрасна съвест. А защо ли съм гузна? Не, аз гузна не съм. Ти си гузна...ти не се чувстваш добре с мен..

Аз всъщност не съществувах в началото на твоя живот. Защото в човешкия организъм няма орган наречен съвест. Аз съм творение на цивилизацията. "Измишльотина" – ха-ха-ха. Да, измислиха ме, несъществуваща съм, ама ефективна. Действа. Разпространява се. Изгодно е! Аз съм най-прекрасното творение измислено от човечеството. Защо ли? От къде идва това мое самочувствие ли? От фактите, от историята. В името на Съвестта (наречена "чистта" или "нечиста") хора са готови да правят прекрасни и ...не толкова прекрасни неща. Е, между нас казано направо ужастни...

Измислянето на понятието "Съвест" е едно от най-великите творения на инквизиторите. Давайки ти това понятие, възпитавайки те, насаждайки в теб съвест, " в името на доброто", те фактически ти вкарват един непрекъснато работещ чип, който те тормози и съсипва и то по най-умния и йезуитски начин – по системата "направи си сам". Слушайки гласа на своята съвест ти нямаш нужда от външни фактори и тормозвачи за да се чувстваш зле...ти се тормозиш сам. О-о-о-о, и как се тормозиш само!!!

- Стига, стига, трябва да ви спра...тази шега вече преминава всякакви граници.

- Добре, ще престана. Ще затвориш телефона...но с това ще изключиш ли и гласът ми в теб, в главата ти, в мислите ти?

- Хъм-м-м-м.(отново изпаднах в шоково  мълчание)

- Знаех си аз. Виж се -  ти си дресирано дете. Дресирана си да слушаш съвестта си. А какво е друго е тя, ако не един прекрасен вътрешен, неуморим прокурор, съдия, съдия-изпълнител, адвокат на другата страна, палач, надзирател. Т.е. ти притежаваш,всички взети заедно, целия състав на съдебната система. Някой в теб ти казва какво  е правилно и какво не и те съди... Ама така те съди, така си си построила  съдебния процес, че нямаш никакъв шанс за успех. Защо ли? Защото си забравила, че и ти имаш нужда от адвокат. Ти дотолкова се смяташ за велика и безгрешна, че се надяваш... не се надяваш, сигурна си, че ще настъпи всемирната Справедливост и тя ще докаже твоята невинност. Ти вярваш в Справедливостта. А такава няма! Не ми подсмърчай. Не изпадай в шок! Ня-я-я-я-м-а!

Съвестта заложена в теб  е чудесен инструмент в ръцете на манипулаторите. Така те ти задействат чувството ти за вина и  те карат да правиш това, което те искат. И не само да го направиш, а и да им благодариш, че те са така добри с теб. Да им дадеш парите си и да им бъдеш признателен за великодушието им. Да понесеш ударите им и в същото време да им се извиняваш, че не си се навел достатъчно, така че да им бъде по-удобно да те бият.

Съвестта!!! Черна, гузна, чиста...нищо подобно. Съвестта е измислен от умните хора инструмент, който те кара непрекъснато да се чувстваш виновен, дори и за това че се чувстваш виновен и да се тормозиш заради това. Това е йезуитски инструмент насаден в съзнанието ти, който работи денонощно и то задвижван от теб самият. Гениално просто.

И ето днес, аз дойдох да те освободя от себе си, т.е. от чувството ти за вина, т.е. от възможността да те манипулират, да те тормозят, да те съдят. От днес сама си си съдник, но не по критерийте ня някой друг, а по своите собствени критеии, по твоята собствена морална ценностна система.

- Чакай, чакай! А с какво заслужих това? Защо точно аз? С какво съм повече от другите?

- С това, че си осъзнала, че не си повече от другите. С това, че имаш своя ценностна система и че я спазваш. Разбра ли ме сега? Е, хайде, че бързам, чакат ме...има още толкова много други, готови и узрели за залагането на чипа, наречен Съвест.

- Не си отивай, моля те, а аз с кого ще остана, кой ще ми каже, кое и добро или лошо за мен и околните?

- Твоят истински, естествен, природен компас – твоята Интуиция. И за помни от мен едно нещо, сега на прощаване. Съвестта е рожба на Страха и е създадена изкуствено от хората за да могат чрез предизвикването на чувството за вина да постигат своите цели. Съвестта ти взима силата, самостоятелността и свободата. А Интуицията е гласа на Любовта, която те съпътства от деня на раждането ти и която ти разкрива истинските ти пътища, за постигане на твоите цели чрез твоите ценности. Тя ди дарява сила, самостоятелност и свобода.

Запомни това и...сбогом. Вече си готова...Вече имаш всичко необходимо за да успееш. Пожелавам ти това.

- Почакай още миг и ми отговори – защо ме обичаш, защо си на моя страна?

- Защото и ти беше на моя страна вече доста години. Беше моя приятелка и правеше всичко възможно да ме опазиш чиста.

- А защо точно сега?

- Защото си смела, защото извървя много път и защото си заслужила това. Тук и сега. А сега...да вървя....И сбогом. Няма да се върна...безсъвестно същество...ха-ха-ха...

И аз останах все още заслушана в глухия смях, прозвучал в телефонната слушалка. Който и да бе говорил с мен, той отдавна бе затвовил, а аз продължавах да стоя там, силно шокирана.

Истина ли бе това ? Не зная. Преценете сами. И решете кого искате да попитате как да постъпите - съвестта или интуицията си. Изборът е ваш. А сега...да тръгвам имам да свърша толкова много неща, които преди съвестта не ми позволяваше....СВОБОДНА СЪМ J

ТОВА Е ЕСТЕСТВЕНИЯ ПРИРОДЕН ИНСТРУМЕНТ КОЙТО НИ Е ЗАЛОЖЕН ГЕНЕТИЧНО ЗА ДА СЕ САМОКОНТРОЛИРАМЕ . БОГ НИ Е ДАЛ ПЪЛНА СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЯТА НИ , НО НИ Е ДАЛ СЪВЕСТ. ОТ ТАМ НАТАТЪК ТИ САМ СИ ОПРЕДЕЛЯШ ЖИВОТА , ЖИВЕЕШ СИ ГО КАКТО СИ ИСКАШ, ПОСТЪПВАШ КАКТО РЕШИШ, НО СЪВЕСТТА Е ТВОЯ КОРЕКТИВ. ВЪЗ ОСНОВА НА ТОВА КАК СИ СИ ИЗЖИВЯЛ ЖИВОТА ПОСЛЕ ЩЕ ТЕ СЪДЯТ И ЩЕ ТИ СЕ ВЪЗДАДЕ...
ХОРАТА НЕ СА ТОЛКОВА ВЕЛИКИ ЗА ДА МОГАН ДА ИЗМИСЛЯТ И ДА ВНЕДРЯТ ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК СЪВЕСТ. ТИ СИ МРАВКА, ГНИДА, ПРАШИНКА..КОЛКОТО И ДА СИ УБЕДЕН В СЕБЕ СИ , НЕМИНУЕМО ИДВА МОМЕНТ КОГАТО ЗАПОЧВАШ ДА ИЗИСКВАШ ОТ ОКОЛНИТЕ ДА ИМ ПРОРАБОТИ СЪВЕСТТА, САМО ЧЕ КАКВО ОЧАКВАШ ДА ПОЛУЧИШ КОГАТО НИЩО НЕ СИ ДАЛ...А САМО СИ ВЗЕМАЛ ЗАЩОТО СИ НЯМАЛ СЪВЕСТ...
АКО Я НЯМАШЕ СЪВЕСТТА НИ, СВЕТЪТ ОТДАВНА ЩЕШЕ ДА СЕ Е САМОУНИЩОЖИЛ. ИСТОРИЯТА Е СВИДЕТЕЛ НА ОПРАВДАНИ ОТ ЧОВЕШКИЯТ СЪД УБИЙЦИ, ЧИЯТО СЪВЕСТ НЕ Е ИЗДЪРЖАЛА СЛЕД ТОВА И ИЛИ СА СЕ ПРЕДАВАЛИ ИЛИ СА СЕ САМОУБИВАЛИ. ТОВА Е НАЙ-ВИЗШАТА ПРОЯВА НА РАЗУМ У ХОМОСАПИЕНС. ТОВА ГО ОТЛИЧАВА ОТ ЖИВОТНИТЕ . ТОВА Е БОЖИЯТ СЪД.
НЕЩАТА СА МНОГО ФИЛОСОФСКИ С РЕЛИГИОЗНО-СВЕТСКА ТЕМАТИКА.
ГОЛЕМИ ГЛУПОСТИ СИ НАПИСАЛ С ПРЕТЕНЦИИ ЗА ТВОРЧЕСТВО.

Щом ти имаш нужда от "бич" - носи си го. Аз живея добре и без такива "божии" инструменти. Благодаря че си тук.

Съвестта ти взима силата, самостоятелността и свободата. А Интуицията е гласа на Любовта, която те съпътства от деня на раждането ти и която ти разкрива истинските ти пътища, за постигане на твоите цели чрез твоите ценности. Тя ди дарява сила, самостоятелност и свобода.

Прочетох малко набързо, по диагонал текста:) но това, което мисля е, че не трябва, или поне за мен е така , да се противопоставят "съвест - интуиция"-не! Те могат да се допълват! Така мисля, че е заложено в самите нас, във всичко около нас. Дуалистично е Началото и Краят!

Благодаря, че споделяш с нас, Виктория Леви-Реувен.
:)