Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2010 11:55 - Из "Дневника на една себеобичаща се жена"
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 1430 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Из "Дневника на една себеобичаща се жена"

25.10.10 г.Себеуважание

Не съм имала по-трудно домашно. Не ми е било така трудно от началото на пътя си към себеопознаване и себеодухотворение. Много работи свърших, много неща направих, но толкова трудно не ми е било. Имах учители, лечители, придружвачи, приятели, познати, колеги, клиенти, семейство, роднини, все някой помагаше. Сега съм се изправила сама срещу пропастта. Там, където е трябвало да има нещо, но го няма, където има една голяма липса, там където се е образувала огромна черна дупка, празнота. Където и да ходех, каквото и да правех, все нея виждах пред себе си (а може би в себе си, в съзнанието си) – черната празнота. Много път изминах, много посоки сменях, учих техники, правила, курсове, методики,програми, семинари и...все си оставах "видна столична тероретичка". Умна и знаеща за другите, а глупава и загубила пътя за себе си. Между това, което бях за другите и това, което бях за себе си имаше огромна пропаст растояние. Как се нарича това? Лицемерие, подлост, двуличие, страх? Лесно е да проповядваш, да говориш, да ръкомахаш и убеждаваш, но да правиш, да действаш, да живееш, да го вършиш, да реализираш, да материализираш мислите си, думите си... О, това е вече друг свят. Свят на делата, на действията, на фактите, на факторите, които създават новата ни действтиелност.

И така ... до днес. Днес проумях. Събудих се и се попитах "Дали това, което виждам около мен е действителност на човек, който обича себе си?" Отговорът беше еднозначен – Не! Това беше действителност на човек, който ненавижда себе си. Осъзнала и прогледнала това, което сигурно и слепия е виждал преди, бях потресена от огромното количество ненавист, което излъчвам и изпитвам към себе си. А сега, накъде? Обратно към корените естествено. Реших твърдо и категорично да заменя омразата с любов. А сега де? Какво е това любов? Как се живее с любов? Как на практика живее човек, който обича себе си?  И сега ще ви открия най-голямата си тайна – Не знам. Никога не съм знаела, никога не съм живяла като такава или поне нямам спомен. В моето съзнание няма такъв раздел любов към себе си. Но аз имам една хубаво качество, което се нарича оптимизъм и любознателност. Т.е. ако аз не знам какво е това, това не значи че не съществува и че аз няма да мога да се науча да го правя. Колко работи съм се научила до сега, та това ли? Това ли? Не, съвсем не подценявам любовта към себе си. Дори смятам, че е в основата на нещата, на хубавия живот, на щастието. И хубавото е, че изглежда през годините съм "копала" досатъчно в себе си за да бъда толкова наясно и да различа себененавист от себелюбов. И най-вече да искам да го променя. Повярвайте ми изисква се смелост и да го напишеш и публикуваш в интерпространството, а и още по-голяма да започнеш да действаш.

Как живее един себеобичащ се човек?

Първото нещо е да престане да се страхува от себе си, от това да разочарова себе си или околните. Това спомага много за задвижване на клапите и потегляне на път.

Второ – да изчисти пространството си от цинизъм, подигравки, клюки, ирония към себе си и околните.

Трето – да престане да унижава, омаловажава себе и околните.

Четвръто – да престане да обвинява, да изчисти пространството си от вина (също в двете посоки – към себе си и другите)

Пето – да избере да не се обижда. Как става това? Като осъзнае, че да се обидиш, засегнеш, разсърдиш е въпрос на избор.

Шесто – да започне да се уважава – себе и и околните. Но естествено започваме от себе си....

И тук паднах. Разтреперих се. Развълнувах се, зави ми се свят....какво е това? Как се живее така? Страшно е...ново е...непознато е...Чувствам се точно така, както при преминаване по въжен мост. Целият ми  страх от височина се върна. Психиатрите със сигурно биха ми предписали лекарства. Огромен страх се излива от клетките ми, всички ми органи се вълнуват., Морска болест, първо пътуване със самолет – вълнението е нещо от този род. Колкото и да ме е страх, една част от мозъка ми професионално ме наблюдава и ми говори "Браво!На прав път си. Първо със сигурност си на път, а второ щом тялото ти реагира така, това е знак, че си и на прав път." И това, което най-харесвам в себе си, е че съм честна и към себе си и към другите...дори и сега, когато толкова ме е страх.

Оставям се сега ...нека да се развълнувам. Натиснала съм нещо много-о-о-о голямо. Спукала съм балона на унижението и себеунижението. Толкова съм била свикнала да бъда унижавана, че съм започнала да го върша и сама. Е явно му наближава края...а как става това? Явно ми предстои да науча...

 




Гласувай:
6



1. victoriavselena - Далий Лама:
25.10.2010 11:58
Спазвайте правилата: Уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички свои действия.
цитирай
2. despinida - Невероятна изповед...
25.10.2010 12:04
звучи толкова силно и заразно...
Поздрави за оптимизма, с който ме зареди!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545557
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697