В къщи я наричаха "големите очи", защото майка й смяташе, че е ненаситна и че непрекъснато иска и иска. Може би майка й смяташе, че няма достатъчно за да й дава достатъчно и за това изтръпваше всеки път, когато дъщеря й започваше изречението с "искам" или "може ли" или "моля ти се" или...няма значение. Всеки път, която момичето проявяваше някакво желание, майка й се намръщваше като че ли чакаше изтръпнала да чуе най-страшното. С времето, виждайки страданията на майка си, причинени от нейните молби, свикна да не иска и да се задоволява с това, което другите й предложеха и даваха. Ако се сетеха, сетеха, ако ли не...може и без това. Разви примиренческа политика от рода "от това не се умира" или "колко хора нямат и толкова" и продължи да расте. Омъжи се за първия, който й предложи, за да не изпусне, че "после и това няма да има". Създадоха две деца, дом, семейство и всичко тръгна по мръсно-сивкавото ежеднение. Докато децата й не пораснаха и не започнаха да искат. Ужас, колкото повече растат, толкова повече искат, а парите все не стигат и не стигат. Тя започна да изтръпва само от мисълта, че ще трябва пак да им отказва. Обърнеха ли се към нея с думите "Майко, може ли..." и вече по-натам нямаше значение какво ще кажат, от паника тя просто изтръпваше и не чуваше. От вътре сърцето й трептеше "нямам пари, нямам пари..." Докато един ден се чу да избухва "Не виждате ли, че нямаме пари, какво все сте заискали?" Тогава по-малкото се разплака и каза хълцайки през сълзи "Мамо ние само искахме да те прегърнем и целунем за лека нощ".

Наистина ли нямаме достатъчно за да даваме достатъчно от това, от което близките ни имат нужда?

А,имаме ли какво да дадем? Дали,това което дадем днес,утре ще бъде оценено?

Даването и получаването е двустранен процес. Ако се наруши балансът страда връзката. А всяко пренатоварване, в който и да е от "краищата", води до скъсването й или поне силни турбуленции :)
Както във всичко, и в това трябва да сме умерени. Но явно в природата на човешките същества е да са "на макс" :) Затова и страдаме. "Дръж златната среда" са казали Древните.
Но явно този урок е по-труден за усвояване. Ще го учим дълго.

това, което ме питаш е дали имаш достатъчно да дадеш на децата си ли? А ти как мислиш? Имаш ли достатъчно време, любов, прегръдки, внимание, целувки, добри думи за тях?
А ти за това ли даваш , за да те ценят ли? Или за да ти го връщат? ТОВА НЕ Е БАНКОВА СМЕТКА, ние даваме, защото ги обичаме и това е...освобождаваме ти, а те ще дават на техните деца

DidnВ’t know the forum rules allowed such brililant posts.

2awUxu <a href="http://xdscoovtdykw.com/">xdscoovtdykw</a>

G7UpT3 , [url=http://htduboglyhfi.com/]htduboglyhfi[/url], [link=http://xkuzinpgdnmx.com/]xkuzinpgdnmx[/link], http://svanbxscfkkx.com/