Грешката? Дали наистина е толкова грешна?

Страх ме е дори от това, че може да ме помислите за грешна. Да допуснете, че допускам грешки. Тръпки ме побиват само от мисълта за грешки. Ами ако греша и по отношение на грешката? Кой ще ми каже кое е грешка и кое не? Ако не правя нещо няма да греша, нали? Така са ме учили – "само, който нищо не върши-  не греши". Тогава – чудесно – няма да върш нищо и няма да греша. Не мога да си позволя повече грешки. До тук съм. Вече не мога. Няма да издържа на още един изпит и на още един провал. Наистина съм получавала двойки, но само в Университета и то по "материалознание". Преподавателят беше писал учебника и по време на лекции ни го чеше изключително горд с написаното в него. Изискваше и от нас да знаем материала наизуст. На изпита ми писа двойка – една огромна, дебело подчертана  двойка. Това беше първата бележка в студенската ми книжка и първия неочакван шамар.  Вторият беше на изпита по математика – преподавателя реши, че съм преписвала и го обяви пред целия курс с думите "аз имам нюх да тези неща и с нищо не можеш да ме убедиш в противното". Бях толкова зашеметена и шашната от това твърдение, че забравих ума и дума, с което естествено потвърдих неговото твръдение, че нищо не знам и че съм преписала задачите си, които бяха решени без грешка "защото само един преписал човек може да ги реши без грешка".

През живота си имах и още провали. Изборът на специалност за висше образование, изборът на съпруг (а май и на всички мъже в живота ми) също не бе много удачен, но като дойде "сляпата неделя" много-много не гледаме и не мислим за далечното бъдеще. Пък и какво да правим "имало да става". Вече минаха 14 години от развода, така че...Преживях и това и...оцелях.

Изборът да напусна България и да се преселя в Израел – не смятам, че е грешка. Трудно беше, но не съжалявам. Исках децата ми да се чувстват у дома. А дали е така? Още не знам, но често споменават за живот зад граница...май на всякъде по света е така... Като не ни е хубаво – бягаме, местим се, пътуваме, сменяме, боядисваме, постригваме се, но там вътре в себе си рядко пипаме...А ако непрекъснато си сменяме декорите на представлянието, наречено живот,  дали не правим поредната си грешка? Знае ли някой?

Провали и грешки? Грешни решения и избори? А без тях как щях да разбера колко са важни и да ги превърна в професия? Може би точно това, че разбрах колко не знам да решавам и да избирам правилно и видях какви са последиците от това, ме насочиха към професията треньор. Проумях важността на взимането на решения и избори. Това, което съм днес е резултат от решения и избори, което съм правила в миналото, а това, което ще съм в бъдеще ще бъде резултат от решения и избори, които взимам днес.

Няма грешни решения и избори, има само такива, които ни приближават към щастието ни и такива, което ни отдалечават от него. От нас зависи какво тях да изберем. Разработих своя методика  за взимане на решения и избори и днес тренирам клиентите си според нея. Да превървеш своя най-голям недостатък в свое най-добро качество – това според много автори е един от ключовете на успеха.

И ето, че и аз постъпих по този начин – разбирайки, че да се страхуваш от грешни решения и да спреш да действаш, също  е грешка, а може би и най-голямата. Днес смело обявявам – готова съм да скоча в морето от грешки, но само и само да знам, че плувам, че напредвам, че се развивам.

 Дали публикуването на този материал няма да бъде поредната ми грешка? Знае ли някой? Но често най-големия ни риск, се оказва че е най-големия ни шанс. Но преди да го направиш, няма как да го осъзнаеш.Е и аз скачам в дълбокото...надявам се, че няма да се намеря на дъното...

Винаги, за всеки неуспех, провал и каквото и да е, най-напред съм виняла себе си и съм се питала "Къде сбърках?". Уморих се да се виня, не че съм спряла!
Много ми допадна изразът:"Няма грешни решения и избори има само такива, които ни приближават към щастието ни и такива, които ни отдалечават от него."
Ще си го повтарям по-често.
Поздрави!!!

човек се учи да плува на дълбокото, когато не усеща опората на дъното под краката си...:)