До преди няколко години дори и не предполагах колко ми е важно да рисувам, колко са ми важни цветовете в живота ми. Винаги, това е стояло там, на опашката на моите преоритети. Като свърша всичко, като постигна всичко, което съм длъжна, трябва и искам тогава ще започна да рисувам. От рода "Всичко Мара втасала, само дето не е рисувала". И естествено, че не само, че съм го отлагала, но дори и не съм се усмелявала и да помисля да това. А ако не можеш да си го представиш, не можеш и да го постижнеш нали?

До към 2000-га година се обличах в черно-бяло, защото ми беше най-удобно, а може би и точно така гледах и на света. Да или не? Много бе просто и практично.Ако не си с мен си против мен. Ако не помагаш пречиш. Две и две е равно на четири. Просто, ясно, чисто. Математика. Без всякакви нюанси и разнобразни гами. Работа, дом, семейство, роднини, приятели. Всеки в своято кубче. Времето ми беше разпределено и програмирано. Нямаше изненади, но  нямаше и чудеса. Процесът на промяната започна постепенно и ето че вече повече от 10 години съм по този път на себеопознаването и саморазкриването. И през цялото време на фона на това е стояло рисуването. Дори и пишейки за това и сега се вълнувам до тръпка. През 2007 г. по време на тренировките ми ми изкочи мисълта, че ако имам цялото време на света, ако съм си свършила цялата работа ще отида за морето, облечена в бяло и ще рисувам. Дори си представих ясно тази картина. Бях странно удивена. Нямах и представа, че точно това е моята мечта – да рисувам. Е ето че сега, повече от три години от тогава – аз отидох на морето и рисувах. Продължих в нас и се запалих". Днес сори започнах деня си с това – рисувах.

През семтември по време на една от медитациите си получих ясно послание "Научи езика на цветовете и ще премахнеш езиковата бариера пред себе си". За тези, които не знаят, езика е моят работен интрумент, аз работя с думите, изразяващи мислите ни. Аз съм треньор на съзнанието и тренирам хората променяйки съзнанието си да са щастливи. Но понеже знам само два езика, съм ограничена да тренирам само хора говорещи на тези два езика и съм се упреквала, че не знам още езици, които да ми отворят още врати. И ето, че посланието ми отвори не само нова врата, а цяла порта към света. Тогава по някаква случайност се сетих за една клиетка, която учи рисуване с пръсти, случайно се свързах с нея , случайно получих телехона на Стефка Балджиева, за която не знаех нищо, случайно й се обадих и случайно тя се оказа свободна да ме приеме в понеделник и...аз започнах да рисувам. Беше ми страшно трудно. Измъчвах се, треперих, сърдех се, гадеше ми се, страх ме беше. Но смелостта, не е да не се страхуваш, а да преодолеш страха, да не му дадеш да те спре. Можете да си представите, колко ми е било важно да рисувам след като заради този курс по рисуване заплатих и загубих хиляди левове (1500 лв. цената на курса, към 2000 лв. които ми откраднаха от чантата, това, че не бях свободна да тренирам и това значи по-малко приходи, плюс приходите от един семинар и т.н.) загубих седем настоящи и няколко потенциални клиента, едно страро като света приятелство (защото предпочетох рисуването през него и той не можа да го разбере и преглътне), неразбиращите погледи на близките ми, плюс немлъкващата ми съвест "Всичко Мара втасала..." Това, което си пожелах тогава е, да настъпи мига в който да благословя всички тези разходи и да си кажа с усмивка и самодоволство "Заслужаваше си всичко това".

И днес ви казвам, че съм на път да го кажа. Рисуването ме освободи от едно дългогодишно робство под игото на Страха от Грешката. В началото  бях толкова скована от този страх, че не смеех и да дишам. Но постепенно се усмелих и после още малко, и още докато не проямях и не се чух – "Не мога да допусна грешка!" В момента, в който не знаех какво искам да рисувам не знам и как да го рисувам, ме можех и да сбъркам. Това просто и гениално откритие ме освободи и в мен избухна един нов свят. Беше истински оргазъм. Усетих, че се раждам отново.

Вече цяла седмица рисувам и сънувам картини. Най-различни, цветни, игра на цветове и форми. Уча един нов език. Проговарям и прохождам отново. Уча се да живея отново. Цветно. Радостно. Картините ми ме изпълват с любов и радост и ме пълнят с енергия.

Пиша ви това, защото днес получих ново послание. И то е, че аз мога да предавам посланията си чрез тези картини и така те че бъдат още по-силни и мощни. Както казват "Една картина струва хиляди думи". Отивам да нарисувам следващото си послание... за себе си и за вас...