Лукавия глас в нас – послание от Арахангел Михаил

5.12.2010

Отново съм сред вас да ви помогна да поправите една голяма грешка, която се е насадила сред вас и това е, че бъркате гласът на Лукавия с Божия глас. И това е така, защото това, което ви предлага Лукавия звучи много по-примамливо и леко от това, което ви говорят ангелите с божията милост.

В себе си ще чуете или вече много от вас чуват един мек и приятен галещ и примамлив глас, който ви обещава тишина, спокойствие и сигурност, цял земен Рай, но това може да стане само, ако го послушане и последвате, ако му се отдадете, ако му повярвате и го оставите той да се погрижи за вас.

Това е глас, който ви шепне:

"Ти си уморен, почини си, остави това на мен, аз ще се погрижа за това, ти само си почини,отложи го за по-късно, има време, не сега, сега е късно, време е за сън и почивка. Всички хора са лоши и несправедливи към теб – остави ги, те не те заслужават. Ти нямаш нужда от тях, ти можеш да се справяш и сам с живота си. Нали имаш вече мен, най-добрия ти приятел, остави ги. Те не ти трябват повече. Можеш и сам. В семейството ти не те разбират като мен – остави ги. На теб не ти трябва семейство, ти можеш и сам. Хубаво ти е сам. Добре си сам. Това ти дава свобода да правиш каквото си поискаш. Да си сам не е самотност, ето двама сме. Имаш толкова много неща, които ще те освободят от самотата – телевизия, интернет, фейсбук,чашката, цигарата, наркотика, забравата,секса...  Понякога телефона ти звъни, на врата ти някой звъни. Можеш и да не се обадиш, можеш и да не отваряш. Ти си своят господар. Можеш да не говориш, да се затвориш в къщи и да си мълчиш.Така никой няма да те обижда и напада повече, няма да ти се подиграват. Ще си на сигурно и спокойно място. Виж какво дават по телевизията, колко е лош и опасен животът навън. За какво ти е това? Тук имаш сигурност и спокойствие. Какво ти трябва повече? Тук имаш всичко – тишина,  почивка. Почивка ли казах? Почини си, аз ще направя всичко вместо теб. Няма нужда да се справяш с трудните задачи, няма нужда да полагаш усилия, няма нужда да се напрягаш. Остави всичко на мен. Аз ще правя всичко вместо теб. Аз ще съм твоето семейство, приятели, забавления, творчество. Аз ще съм всичко за теб и така ти ще си свободен да бъдеш това, което искаш – да си почиваш на тишина, спокойствие и сигурност.  Нали винаги към това си се стремил. Ето ти сега, аз ти ги осигурявам съвсем безплатно. Само ме слушай и прави това, което аз ти казвам. "

И ти се превръщаш в жив-умрял, в отшелник, в забравен самотник, в изолирана душа. В отчаяна, депресирана, примирила се душа, която се е предала във властта на някой друг, в пълна зависимост от него. Човек в "златната клетка" на илюзиите. Но това не е истинския живот. Това е да поканиш смъртта (пълния покой)
по време на живота ти, приживе.

Това е гласът на Лукавия или лукавия глас във вас. Защото Господ казва друго – "Ти си си господар да решаваш и избираш. Ти можеш да избереш и животът или смъртта. Животът е движение, а по време на движение и се пада и се става и се бърка и се прощава и боли и се смееш и плачеш и чувстваш и се нараняваш и се лекуваш и оздравяваш. Животът е промяна. Течение.  Стремеж. Действие. Шум, хора, тълпи. Нещата, които се случват."

И ако в някой момент се умориш и се отстраниш или животът те отблъсне от потока на движението и ти "заседнеш" в някоя плитчина и виждаш как животът, хората, радостта, любовта преминава покрай теб, знай че това не е краят. Не се предавай. Напъни се и с всички сили, с "Пълен напред", можеш отново да се върнеш в потока, в неговия център и отново да го направляваш натам накъдето искаш да стигнеш.

Но това има цена. Да се откажеш от самотата, тишината, спокойствието сигурността.

Защото когато излезеш от застоя и тръгнеш на път, нещата започват да се случват, появяват се пречки, препятствия, приключения, вълни. И за да не се обърне лодката ти, да не заседнеш пак, трябва да се научиш да бъдеш добър Капитан. Само така, ще можеш да повияеш на своята съдба, на съдбата на близките си, на хората около теб и на бъдещето на света.

А ти можеш Капитане, ти просто си забравил това.Ти си способен Капитане. Ти вече знаеш всичко, което ти е необходимо. Изкарай кораба си от плитчината. Подкарай го към дълбокото и поеми на път.

Остави Лукавия, с неговата мазна усмивка и подъл, подмазмачески, неискрен глас там, на брега, в тинята на блатото, с миризна на застояла вода. Защото, Капитане, вода, която не се движи се разваля и вмирисва. А ти си съставен от 70% вода. В твоето тяло има 70% вода, а тя има нужда от движение, от действие, от музика, ритъм,  от шум, смях, а не от спокойствие, сигурност и пълен покой. Спомни си, че си жив Капитане, че си се родил, за да живееш, а не за да умреш. Остави Смъртта на мъртвите покойници, Капитане, а ти избери любовта. Любовта към живота, а не към смъртта.

На добър път, Капитане. Дойде време за избор. И ти го направи и избери – сигурната, спокойна и тиха смърт приживе или шумния, радостен, движещ се живот с много смях, енергия, жизненост и младост ча-а-а-а-ак до смъртта.