МОЯТА БОДЛИВА САМОТА

ДО КОГА ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО ЩЕ МЕ ИЗОЛИРА ТЯ?

ДОКОГА, ТЯ РАНИ НА СЪРЦЕТО МИ ЩЕ МИ НАНАСЯ?

ДОКОГА ЩЕ МИ КАПРИЗНИЧИ С "ТОВА НЕ МИ ПОНАСЯ"?

МОЯТА БОДЛИВА САМОТА,

ЗАЩО ЛИ МИ  Е НУЖНА ТЯ?

ДО МЕНЕ ПЛЪТНО ТЯ СТОИ

И НЕ ИСКА И ЗА МИГ ДА СЕ ОТДАЛЕЧИ.

ХОРАТА РАЗГОНВА С ПЛАМ

И НЕ СЕ СРАМУВА-  КРЕЩИ.  НИКАК НЕ Я СРАМ.

И ЗАЩО ЛИ АЗ В ЖИВОТА СИ СЪМ Я ПРИВЛЯКЛА

ТАЗИ НЕПРИЯТНА СИВА СВРАКА?

КАК ОТ НЕЯ ДА СЕ ОТЪРВА?

КАК ДА И ПОКАЖА, ЧЕ ОТ ТУК НАТАТЪК

АЗ БЕЗ НЕЯ ПО ПЪТЯ СИ ЩЕ СИ ВЪРВЯ?