Не би трябвало да бъдеш осиновена или да имаш мащеха за да се превърнеш в Пепеляшка. Като се има предвид, че самата майка е живяла като Пепеляшка, то не се и очудих, че е възпитала и дъщеря си да бъде такава.

Същата тази дъщеря, вече жена над четиредесет години, се появи в дома ми по препоръката на една обща позната. Седнахме, приготвих чай и се заговорихме. Външният й вид бе доста впечатляващ – имаше петна по блузата, но това изглежда, че не й пречеше, а моята професионалност ми помагаше да не се впечатля от това. Не смятах, че е от липса на средства, защото тя заплащаше цената на тренировката без всякакво запъване. Имаше нещо друго, което бе причина за въшния й вид и аз вече бях любопитна да го узная. Всеки един човек за мен е една нова книга и аз я разтварях с трепет и любопитство.

Когато заговори бях впечатлена от приятния й глас и високата култура. Попитах я за образованието, оказа се, че и то е на висота. Имаше такова гръмко несътвествие между нейната вътрешна чистота и висока стойност и външния й немарлив вид.

Изведнъж нещо ми подсказа правилния въпрос и аз я попитах, дали като малка е имала прякой. "Да – усмихна се тя – Немарливка. Майка ми твърдеше ,че аз съм немарлива във всичко, което правя, че го "замазвам" на две- на три, че съм джаста-праста,че претупвам, не изпипвам нещата, че не обичам чистотата и че все се цапам. Виждате ли аз и сега се изцапах, но нямах време да се преоблека, защото не исках да закъснявам."

Сега беше мой ред да се усмихна и да й кажа "Знаете ли, майките не винаги са прави. А може би вие да не сте немърливка и да не претупвате нещата, които са ви важни и което обичате да правите".

Тя направо се ококори на среща ми. Беше в шок. "Какво искате да кажете?"

И аз обясних чрез въпросите си: "Кои неща вие претупвахте, когато майка ви ви наричаше намарливка?"

- "Домакинската работа. Не обичах да я върша. Бързах и я претупвах, защото обичах да чета книги. Да-а!А тях пазех и не цапах." Тя отново ме погледна с очудване. Виждаше се, че преусмисля казаното. "Какво искате да кажете с това, че майка ми не е била права" – тя вече бе готова да се обиди.

- "Майка ти е казвала само това, което тя мисли, но това не винаги е истината за теб, нали? Ние сме свикнали, че нашите родители казват само истината и обратно, че това, което казват е истина. Но порасвайки разбираме, че това не винаги е така. Нашите родители не са "светци". Те са само едни обикновени хора и ни казват само неща, които те мислят, но това не са факти. Това е само тяхното лично мнение. И твоята майка е казвала само това, което тя мисли, но не повече от това. И още нещо – ти не си това, което майката ти е мислила за теб, ти си това, което ти мислиш за себе си. До сега ти си мислила за себе си, използвайки думите на майка си и си станала това, което тя е очаквала от теб само защото не си искала да я разочароваш. Но вече си свободна да бъдеш това, което ти искаш да бъдеш, за да разочароваш себе си. Въпреки че растем, ние още мислим с моделите на мислене създадени от детството ни. Така че избери -  искаш ли да останеш немърливка или искаш да смениш думата, с която се определяш с някоя друга".

Тя ме погледна с широко ококорени по дески очи:

- "Спретната, изпипваща, творяща с любов и търпение. Винаги съм завиждала на хората, които работят и винаги изпипват нещата до край, действат чисто и остават също така чисти и спретнати.  Смятате ли, че мога да бъда такам?"

- "Разбира се, всичко е възможно" – усихнах се аз.

Двете се разделихме щастливи след продължителна прегръдка.

Познайте как дойде облечена на следващия път?

Изумително ниска култура на правопис, за някой, който се опитва да дискутира сериозни теми!

великолепна си, май ще трябва да те запозная с жена ми, а тя е психоаналитик, каним те на гости, добре си дошла

Немарливо написано, нали? Но помисли си може би от това, че се взираш в дърветата или по-точно в клончетата, които могат да ти наранят очите да не забелязваш цялата красота на гората. Благодаря ти ,че коментира.
Що се отнася до културата ми - имам и нещо друго за теб "Често сме толкова заети да съдим другите, че не сме свободни да ги научим". Разрешавам ти да ме цитираш.

Трогната съм от поканата - ще се възполдвам с удоволствие. През м.май съм в Бъргария и хей къде е Шумен. :))))

чакаме те Вики

Може би е хубаво да се свържа още преди това с жена ти, таа може да организираме един семинар заедно. Това е страхотна идея. Имам Фейсбук и там публикувам много неща на страницата на Училище по щастие или в моята група - Животът на Планетата зависи и от твоя избор.
Ще се радвам да ви видя е двамата там. :)