Моята първа среща с ангелите.

Естествено, че тогава не знаех че има ангели, не разбирах какво ми се случи и защо ми се случи. Това стана в недалечната 2005, когато моята племеница ми бе на гости и аз трябваше да я закарам до един друг град и да се върна у дома. Това се случи петък вечер, т.е. в края на седмицата, защото тук в Израел се почива петък и събота. Беше към 21 часа вечерта, беше хладно и ръмеше дъжд. Шосетата бяха празни и за нямах търпение да се върна у дома. На връщане бях сама, слушах радио и натисках педала. По някакво време като че ли "чух" глас, който ми каза "Карай бавно и не завивай на дясно". Беше ми странно, но мисли всякакви, така че не обърнах много внимание. Който е "чувал" такива гласове знае, че то е като полъх, като мисъл, но и не съвсем. Карах по едно от правите, еднопосочни  и главни шосета,  така че нямаше за какво да се напрягам. Газ и това е.

Стигнах до един участък, който бе нанадолу и пред мен се бе очертало приятно спускане, на края на което имаше светофар за отбивка към близкия град. Отново чух този "глас" като този път бе още по-настойчив. "Карай бавно и не завивай в дясно". Този път се стегнах. Какво е това? Полудявам? Съвсем съм сама и явно съм много уморена. Трябва да се прибера по-бързо. Светофарът в края на нададолнището прималиво светеше зелено. Реших да  натиста газта и да го "хвана"и точно да изпълня намеренията си, отново този глас, направо ми закрещя в ухото. "Карай бавно и не завивай в дясно". Не знам защо реших да го послушам и намалих. Светофар е всичко на всичко, няма да избяга – само ще се забавя с няколко минути. Приближавах бавно към него по средната лента. Тогава изведнъж един камион от лявата ми страна сви рязко на дясно и застана напречно на пътя ми, явно решил в последния момент да завие на дясно към града. Инстиктивно исках да извъртя кормилото на дясно, но отново гласът ми изкрещя"Не завививай на дясно!" и аз спрях. Шосето беше мокро, но аз карах бавно и спрях в близост до камиона. От дясната ми страна имаше коли, които "летяха", от лявата ми също. А пред мен, спрял на преко камион, който чакаше колите пред него да се изтеглят. Бях в П-образен капан. Изчаках камиона и продължих. Преминах светофара и спрях.  Цялата треперех. Не знаех от какво бях уплашена повече от предупреждаващия ме глас, от гняв към шофьора на камиона, от вълнение от разминалата ми се смъртна опасност или ...

Трябваха ми няколко минути да се успокоя и потеглих. Върнах се в къщи с явното убеждение, че съм полудяла.Че кой друг чува гласове освен лудите? Бях много разтревожена и от страх не споделих с никой в къщи.

За мой късмет, познавах едно момиче, което се занимаваше с разни енергии. Реших да я попитам. Като се върна назад във времето винаги е имало около мен хора, към които мога да се обърна в такива неясни и странни моменти и да споделя "лудостите си"(днес вече знам кой се е погрижил за мен). Това момиче се засмя и ми каза – "Трябва да учиш контактьорство – вече се обръщат към теб, трябва да се научиш да ги чуваш и разбираш". И ме изпрати при нейна приятелка.Записах се на курс. А там, представете си, бях дори и сред напредналите. Така попаднах в един нов свят, започнах да виждам невидимото и да чувам нечуваното. Вече контактувам ежедневно, получавам посланията си, много отговори и още повече въпроси от висшите сили, които ме напътстват.

Щастлива съм, че това ми се случва сега в тези времена, в първите години на новата епоха, защото ако бях се родила (а кой казва, че не съм била и там) в предишните векове са щяли или да ме изгорят на клада или най-малкото да ме затворят в лудница, а днес... днес това е вече толкова популярно, че дори е и модерно.

 

Така се постави началото на един прекрасен, забавен, интересен и поучителен диалог между мен и моята Вселена.

 

Това е много интересно преживяване, както и опитността, която си добила. Моят баща на по-късен етап от живота си започна да разговаря насън с духове на свои приятели и роднини, които му дават наставления и информация за различни неща. Може би в даден етап от живота си някои хора стават по-сензативни и успяват да се поместват в други честоти на излъчване, различни от тази на човека, да изпадат в резонанс с други честотни полета. Баща ми след такива сеанси се чувства доста изтощен.

Интересно преживяване.Имал съм доста доказателства относно спиритуалното,макар и по различен от този ясен начин, за който е поста ти.Напълно съм убеден ,че съществуват енергии от спиритуалното пространство, така да се каже.Макар да съм много земен човек, съм достатъчно интелигентен да проумея,че светът никога не е бил,не е и няма да бъде само материален.Има закономерност и взаимосвързаност на успеха на хората и тяхната способност да се съобразяват с духовните енергии.