·        Силното ни желание да контролираме и владеем всичко и всички около нас води до силен страх да не пропуснем и подминем нещо важно. Този страх (като всеки друг страх) ни кара да се свиваме, затваряме и ограничаваме. И най-смешното е, че колкото повече се стремим към контрол, толкова повече неща излизат нашия от контрол. Направо изтичат между пръстите ни, колкото и да ги свиваме в юмруци. А вие знаете какво излъчва човек свил ръцете си в юмруци? – гняв и страх. Така ние започваме да се свиваме и ограничаваме още повече и повече, докато не заприличаме на една съвсем малка, незначителна и едвазабележима, изолирана точица.

·        Силното желание за контрол произлиза от страх от неизвестното, а той води естествено към страх от бъдещето (както знаем, то, бъдещето, винаги е неизвестно, независимо колко гледачки сме посетили през живота си), който пък от своя страна е в основата на песимизма и черногледството.

·        Песимизмът, пък като гледна точка и начин на мислене създава нашата действителност (мислите та енергия, която привлича към себе си, това което сме си пожелали), която отговаря точно на това, което ние сме си помисли за нея. Или както обичам да казвам "Вселената ни обича и не обича да ни разочарова – винаги ни изпраща това, което сме си пожелали и очакваме от нея".

·        Страшно ни се иска да имаме полица за сигурност и да знаем, че всичко, които предприемем ще успее на 100% и не поемаме риск. Защо ли е това? Заради вродения ни инстикт за самосъхранение, който под формата на "здравия ни разум" ни спира и пречи да поемем всякакви рискове.

·        Всяка промяна води до рискове, но и до шансове и възможности. В зависимост от гледната точка и предварителната подготовка.Ако сме песимисти, естествено е да видим само риска, нали?

·        Здравият разум, кода за оцеляване, не обича промяната, близките ни, които ни обичат и се тревожат за нас – също. За това се изисква огромно количество "без-разсъдство" за да решиш, че искаш да се промениш.

·        Но ние така или иначе се променяме (съзнателно или не), въпросът е да решим как искаме да го направим и ние да изберем пътя, по който това да стане. Т.е. ние така или иначе вече сме се качили на каляската на животът, който сам по себе си е една непрекъсната промяна. Въпросът е дали искаме ние да поемем юздите и да насочим конете си (вътрешната си мощна движеща ни  сила, която е равностойна на няколко конски сили) или ще отпуснем отчаяно юзди и ще се оставим на "случайността, обстоятелствата, живота, съдбата, другите, правителството и т.н."

·        Контролът води до спиране, задържане, намаляване свиване, изолираност, самотност, страх, а насочването води до освобождение, разширяване, отпускане, заедност, обединяване, вливане, движение,растеж, любов.

·        Все още ли искате да се конторлирате, себе си или другите около себе си или вече сте готови да направите поредната осъзната промяна по пътя си?

 

 

 

Спомних си за приказката за Пепеляшка, която имала леля-вълшебница.
Тя й направила каляска от тиквата на двора и коне от плъховете в мазето.
И така станало възможно Пепеляшка да отиде на бала и да намери принца на мечтите си. Май е много удобно - всичко не само да свършва добре, а и да започва добре.
Поздрави!

Насочването е форма на контрол.Иначе съм напълно съгласен с първите два абзаца от поста ти.

Haha. I woke up down today. YouВ’ve crheeed me up!

UBKMcN <a href="http://zgaxpqjefytg.com/">zgaxpqjefytg</a>

MPNXa5 , [url=http://nieomjuiqbcl.com/]nieomjuiqbcl[/url], [link=http://jcddrtzyiyey.com/]jcddrtzyiyey[/link], http://rdquyxiposbh.com/