Днес се разделям със съжалението във всичките му форми и действия. Трудно ми е. Животът ми е построен върху него. Много съжаление съм натрупала в себе си. Много жал има по вените ми. Да, прави сте, трупа се там заедно с холестерина и запушва отворите ми за протичане на нови енергии и ме спира от нови и велики дела. Защо велики ли? Защото не са достойни за съжаление. Как започна това ли? Сега ще ми разкажа.

Имам жалостива майка. Всички ги жали, като се започне от бездомните котки по улицата, до гълъбите, които храни с трохи и се стигне до пострадалите от всякакви природни или човешки бедствия . Жалостива е. Жали. И аз като всяко нормално дете съм искала, а и още искам родителите ми и по-точно майка ми да ми обърнат внимание. И след като тя обръща внимание на обектите, достойни за съжалени, познайте какво съм развила? Да, пак сте прави – развила съм стремеж да бъда съжалявана. Защото това е най-сигурния и прав път до сърцето на майка ми. Не си спомням тя да ми е казвала че ме обича, но ме е жалила. Винаги ме е жалила и съжалявала. И аз автоматично съм развила навика си да бъда съжалявана. Не можех да го преодолея този си навик, защото ако го напусна, ще напусна и зоната, от която получавам внимание от майка си.

А като бебе това ми е било жизнено необходимо за да оцелея.

Кодът за оцеляване, който е вграден в нас и който функционира независимо от нашето съзнание, т.е. действа на подсъзнателно ниво ни учи да оцеляваме на всяка цена. Той ни задържа да бъдем в т.нар. "зона на сигурност", т.е. зоната, на която със сигурност ще получим зареждаща ни енергия и биоенергия под формата на внимание от най-близките ни. Е, добре, след като цената да живея е живот, достоен за съжаление, така и ще живея. Плащала съм си цената, винаги съм я плащала. За това винаги, когато съм стигала до стената на "зоната на сигурност" ме е обхващал парализиращ страх и аз пак съм се връщала вътре на светличко и топличко.

 

 Вниманието на родителите и близките ни е като прожектор насочен към нас, който ни осветява и затопля. И извън границите на осветения кръг ни се струва страшно и тъмно, докато... докато не решим, че вече сме достатъно големи и се усмелим да надникнем извън границите му, докато някое събитие или силното ни любопитство не ни изтласка извън тази граница на сигурност и оцеляване.

Но да се върна към съжалението. То е било моят пропуск към осветената част на кръга. Всеки път когато съм усещала, че успявам, че вече ще бъда достатъчно богата, щастлива, весела, доволна и вече няма да имам нужда някой да ме съжалява и аз ...хоп – фокус –мокус и загубвах всичко и започвах отначало. Живеех като в асансьор – стигах все до предпоследния етаж и отново се спусках надолу. Защото стигнех ли там на върха щях да има всички причини да ми хареса и да остана, а после?...

После щяха да казват за мен "Остави го този/тази, той /тя не е за жалене" и щяха да ми обърнат гръб и нямаше да ми обърнат внимание. А вече ви писах колко ми бе нужно това внимание от другите. А и не само на мен, а и на всяко друго човешко същество. Вижте какво правят хората само и само да привлекат нечие внимание. Вниманието ни зарежда с енергия. То ни е жизнено необходимо. И аз бях усвоила рецептата на привличам внимание по най-лесния и познат начин, чрез предизвикване на съжаление. Често за мен говореха с "горкичката", а и за самата се виждах такава. Докато... докато не прозрях и проумях и се освободих от тази си необходимост.

Вече нямам нужда да черпя енергия чрез други хора. Правейки медитация се зареждам директно от космоса. Това ме освобождава и от необходимостта да водя живот достоен за съжаление.

Свободна съм да съм богата, успяла, щастлива, влюбена, доволна, Мога да предизвиквам гордост, възхищение, доволство... Хубаво ми е.

Да си щастлив значи да си преодолял лошите си навици да си нещастен, съжаляван, да бъдеш жертва на обстоятелстата или на нещо друго и т.н.

Да си щастлив значи да си преодолял нивото на оцеляване и да си излязъл извън зоната на сигурност.

Да си щастлив е да си свободен на бъдеш наистина себе си, да си свободен да черпиш директно енергия от Майката Вселена.

Да си щастлив значи, че си си разрешил да бъдеш такъв.

" Децата се галят докато спят" Никога не съм получавала целувка за лека нощ и не съм чувала " Обичам те" от родителите си. Чувала съм многократно приказката за парчето месо ,от което съм отгледана и колко много трябва да постигна в живота, за да оправдая грижите и родителската амбиция. Не съм се домогвала до съжаление, защото нямаше да го получа и ми бе забранено да произнасям словосъчетанието " не мога". И в следствие на това без да изпадам в подробности съм смятана за силен човек (мъжко момиче). Дори не зная как да изразя несигурност и слабост, а съм на моменти съм и уязвима и уморена. И понеже никой и не може да предположи,че аз имам нуждата поне веднъж някой да ме съжали си позволявам тайничко да се самосъжаля като за баланс.
А после се самообвинявам , че съм била слаба. Просто майка ми до ден днешен не обича животни: )))))) Така че направо Ви завидях. Благородно, разбира се.
Беше ми и интересно и приятно.

на децата, които се целуват и галят тайно, които да бъдат глезени бе кошмара на родителите. Толкова драскотини имаме в съзнанието толкова обратни и неправилни формули на възпитание, които аз изправям вече доста години.
Маргарита, това е поправимо. Може да го поправите е да не пренасяте традицията нататък.

Този независим източник на зареждане е безценен, Виктория. Действително е постижимо, макар и да е трудно да се уцели пътят, но това е нещо, което човек сам трябва да открие иначе никога няма да знае дали се е свързал с верния за него "контакт".

да, всеки трябва да открие пътя си. Аз смятам, че ние се свързваме с едно и също нещо, но му даваме различни имена - Бог, Господ, Вселена, Висше Аз, Висшите сили на Светлината и Любовта, ангелите и т.н.
Важното е, че това е източник на чиста енергия и на много мъдрост, знания и най-вече любов.

че съжалението и самосъжаление ни е станало национална черта? Само се жалваме, плачем си на рамото един на друг и водим живот достоен за съжаление.
Дали защото просто българинът е жалостив и бърка жаленето с любовта?

Българинът е корав. И хитър... При съчетанието на тези две качества се наблюдава жалната картинка, в която се намираме в момента :( В много отношения сме стоици... Но си права за стратегиите за оцеляване... Може би оттам възникват и проблемите ни: в момента Светът има странната нагласа да помага на тези, които се жалват, мрънкат и така търсят помощ и внимание. Много по-лесно е да си директен и да можеш да си формулираш проблема, за който търсиш помощ. Но тогава те смятат за силен и те оставят да се оправяш сам :) Парадокси на достойнството и оцеляването... Понякога направо си умираш... с достойнство(то) и там всичко приключва :) Затова сме развили тези компенсаторни стратегии... От мъдрост - не от страх :)))))) Друг е въпросът, че Времето изисква в момента нещо друго. Нашето време за промяна още не е дошло (като национална група). Ние се мобилизираме само когато засегнат дълбоките ни ценности - а ценностната система в момента ни е объркана :) Когато дойде капката, за да прелее чашата на търпението ни, тогава ще се задвижим... Но дотогава има още много вода да изтече...

Просто битието ни не е завидно, Виктория, и някак не успяваме масово да обединим духа с материята, за да разберем, че всичко е едно.

Докато не се осъзнаем кое е първично - битието или съзнанието.
Аз вярвам, че съзнанието определя битието и за това тренирам своето и това на моите клиенти, които благодарение на това променят и битието си.

Great thinking! That rellay breaks the mold!

TYVM you've solved all my prombles

That's the best awnesr of all time! JMHO

KtMneX <a href="http://osylmuuuwpfn.com/">osylmuuuwpfn</a>

2QZ2hn <a href="http://tsnulsoqkspv.com/">tsnulsoqkspv</a>

nUybhL <a href="http://cvyvoldbuulh.com/">cvyvoldbuulh</a>

anHy6B , [url=http://srjczgjnwsow.com/]srjczgjnwsow[/url], [link=http://oxopamigpalb.com/]oxopamigpalb[/link], http://turolmgbwwqw.com/

VV2Cev , [url=http://eqrhvzboxotx.com/]eqrhvzboxotx[/url], [link=http://rkqletdquxol.com/]rkqletdquxol[/link], http://tyruuufvrhpt.com/

EAcCtg , [url=http://gjedidoogisr.com/]gjedidoogisr[/url], [link=http://oclzoeahcxbc.com/]oclzoeahcxbc[/link], http://hujgavemmtcn.com/

You've hit the ball out the park! Icnreidble!

IfzqIC <a href="http://ogzdsnrsedzc.com/">ogzdsnrsedzc</a>