Има ли между вас хора,които се чувстват като забравени от Бога деца? Сигурно има! Поне някои от нас в някакъв етап от живота са се чувствали така. Някои са останали в това състояние, други са излязли от там. Това е само състояние. Скоро гледах филма "Разговори с Бога"-ние просто отказваме да го видим и чуем, а после го обвиняваме, че не е там.

Влизайки в диалог с него /Господ,Вселената, висшите сили, ангелите и т.н./, ние просто започваме един съвсем друг начин на живот. Всяко нещо придобива друго измерение, друг мироглед, започваме да виждаме и чуваме неща, за които просто преди сме били сляпи и глухи. Не случайно ни казват "Събудете се и прогледнете! Чуйте!", но ние махаме с ръка и продължаваме забързани в ежедневието си, преследвайки следващата пачка пари,следващия проблем, следваща среща, повишение, цел... Изобщо не съм против това. Аз съм ЗА развитието, ЗА напредъка, ЗА богатството,

Господ ме е забравил – оплаквате се вие. Не, не е! Но ти човече си се забравил. Обърни внимание колко време на ден си зает да мразиш, да недоволстваш, да се оплакваш, да гледаш другите, да ги сочиш с пръст и да ги обвиняваш, а през това време..? През това време си забравил за погледнеш себе си, да се поинтересуваш от себе си , какво обичаш, какво ти е приятно, да се опознаеш, да се сприятелиш със себе си, за се приемеш, да се харесаш.

Господ не те е забравил, но поговорката "Помогни си сам за да ти помогне и Господ" е толкова вярна и важи с пълна сила. Ако ти си се забравил, ако ти не си там за себе си как и Господ ще те намери? Поне кажи какво искаш, на къде си тръгнал, за да може и Господ да те подпомогне. Или още по-малко – активизирай се, тръгни, направи, действай, мръдни поне тогава и помощта ще дойде. А ти стоиш и ЧАКАШ! Какво точно? А да! Господ да ти даде! А си забравил дори за му кажеш какво искаш да ти даде. Защото това е най-добрата рецепта за недоволство – първо казвате "Все ми е едно, каквото има, няма значение", а след това се сърдите – "точно това ли ми се падна, нямам късмет и това е!". Събуди се човече и се развижи, поне Господ да види, че си жив, че там има пламъче, за да има какво да раздуха, че да се разпламени.

Господ не те е забравил, а ти си се забравил. Спомни си, човече, спомни си че съществуваш, че ти тук, че си жив, че имаш желания за живот, че ти се живее... Тогава и Господ ще е тук за да те побутне. Събуди се...

 

 

...Господ не те е забравил, а ти си се забравил. Спомни си, човече, спомни си че съществуваш, че ти тук, че си жив, че имаш желания за живот, че ти се живее...
Господ никога не забравя ...
Поздрави !