Всички сме деца на Вселената :: Лична собственост

Няма твое-мое, всичко е наше! Родена съм в годините на зараждащия се социализъм. Нова система, която никой преди това не бе преживял. Ние, новите хора строяхме новата социална система на обществена собственост под мотото "Всичко на всички!". От детската градина ни учеха да делим всичко с всички. Нямаше мое-твое, имаше наше. Днес се попитах, кое е най-отровното изречение, с което е повлияло на моето възспитание и в съзнанието ми изплува – "Всичко, което имаш е обществена собственост". И дрехите... и тялото ми дори?! Спомних си всичко, чух думите, които като огромни "будозери", разрушаваха оградите на естествените ми граници и нахлуват в личното ми пространство и повтаряни многократно изтриват от съзнанието ми всичко, свързано с лична собственост. И като резултат на точно това възспитание – разбиване на личната ми охрана, на имунната ми система. Какво се получава в разултат? Познахте – болести! Грипни епидеми, кашлици, алергии... Имам ги! Години наред ги влача. Няма кой да ме защити от тях. Разбита е оградата, филтъра, който ги спира и не ги допуска в мен, в тялото ми, в съзнанието ми. Удобно е да си в близост в хора като мен – ние сме дашни, усложливи, честни /в свой ущъбр/, щедри, глупаво-наивни, базгранично добри, без всякаква възможност да се защитим. Класически жертви на своето време и възспитание. Трябваше да напусна страната на социализма за да разбера как хората слагат и уважават своите граници, които са основата на това да се чувстваме сигурни и защитени. Да имаме цялостност, увереност, здрава основа за добро самочувствие. Да имаме чувството за дом и уют. Нямаме граници, деца на социализма, ние сме безгранично добри, удобни, безкрайно глупави, наивни. Удобно е с нас, хората ни използват, а ние се усмихваме мило и със съгласие. До кога?

Нагоре