Днес станах рано сутринта и реших да поизтупам малко своето достойнство, да  го прегледам, да го разлистя, да проверя за какво съм била  достойна от деството си до сега. И видях това:

1.       Не са ми обяснили точно /или аз не съм разбрала правилно и ясно/ думата достойнство. И поради тази причина съм решила, че не съм от най-достойните хора на света.

2.       Решила съм, че и не съм достойна за първите места и за наградите, които се раздаваха на ляво и дясно и толкова щедро около мен, но аз си оставах скрита в тъмното и дори не се редях на опашката за тях. Не участвах в никакви състазания и се предавах предварително, защото знаех че няма да спечеля, а не е достойно да загубиш нали?

3.       Решила съм,че достойнството се раздава, а не че е мое право по рождение.

4.       Грешно съм разбрала, че за да съм достойна и да се уважавам трябва да СИ ТЕЖА НА МЯСТОТО, ДА МИ СЕ ЧУВА ТЕЖКАТА ДУМА, ДА СЪМ ТЕЖКА /защото само така никой няма да ме помръдне от мястото ми/. Може би това чувство за тежест ми е давало някаква сигурност, но знае ли човек, колко тежест ми трябва за да не ме помръднат от мястото ми, а до колко е добре да не бъде мръдвана.

5.       Да си стоиш на мястото, да не мърдаш от него е достойно за уважение. А не консерватизъм? Деградация? Спиране на развитието? Спомняте ли си родителите ни, които работеха цял живот на едно и също място, живееха цял живот на едно и също място, бяха женени цял живот за един и също човек. Така беше за добро или не. Беше важно да си на мястото си и... да си останеш на него. Това се считаше за достойно за уважение – "достоен човек - той се задържа толкова много години на едно място?!?!" Къде са тези времена,а?

6.       Днес не е модерно, не е актулано и с една дума е невъзможно да се стремиш да се задържиш на едно място, просто защото светът е динамичен, времето върви по-бързо, нещата се сменят с космическа скорост и ако се задържиш на едно място – вече си се смятай за крайно изостанал.

7.       Време е за промяна.

8.       Почуствах се, че "камък ми падна от сърцето". Да се стремя да се задържа на едно място е в разрез с моята новаторска душа. Да се стремя да "си тежа на мястото" не ми подхожда на лекия ми характер, тежи ми, спъва ме и ме изпълва с гняв.

9.        От този си стремеж да се спирам, да съм тежка съм натрупала доста килограми.

10.   Смених съдържанието на думата достойна и реших, че съм достойна да тръгна на път, да правя промени, да бъда като Пролетта – дръзка, лека,  свободна, променяща, непостоянна, поточна, радостна, палава, носеща новото,изчистваща  и събуждаща.

11.   Днес, 11.08.2011 посред лято– зимата в мен се стопи, ах най-после...

12.   Заигра ми се на пролет... Замириса ми на пролет... Стана ми хубаво...

13.   Достойна съм да пролетта... всички я обичаме, въпреки нейното непостояноство и преходност.

14.   Искам да съм достойна да бъда пролет....

15.   Свободна съм... аз съм пролетта на живота си...

Най-голямата ми грешка бе, че смятах, че собственото ми достойнство зависи от външни фактори, а не от светлината, която се излъчва от вътре в мен... Достойнството това е диамната, който е заложен във всеки един от нас - то е непреходно и непроменливо, то е наша даденост и ни с еполага по рождение. Просто когато го открием за себе си и за света около нас, то свети с още по-голяма сила.

Когато кажем - това е под достойнството ми - какво точно имаме пред вид? Колко високо и недостижимо сме поставили достойнството си?

Достойнството понякога се бърка с ЕГОТО. Няма "под" и "над". Въпрос на възприятие към света и хората.
Поздрави!

това ласкае егото ми. Благодаря ти.