2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Днес станах рано сутринта и реших да поизтупам малко своето достойнство, да го прегледам, да го разлистя, да проверя за какво съм била достойна от деството си до сега. И видях това:
1. Не са ми обяснили точно /или аз не съм разбрала правилно и ясно/ думата достойнство. И поради тази причина съм решила, че не съм от най-достойните хора на света.
2. Решила съм, че и не съм достойна за първите места и за наградите, които се раздаваха на ляво и дясно и толкова щедро около мен, но аз си оставах скрита в тъмното и дори не се редях на опашката за тях. Не участвах в никакви състазания и се предавах предварително, защото знаех че няма да спечеля, а не е достойно да загубиш нали?
3. Решила съм,че достойнството се раздава, а не че е мое право по рождение.
4. Грешно съм разбрала, че за да съм достойна и да се уважавам трябва да СИ ТЕЖА НА МЯСТОТО, ДА МИ СЕ ЧУВА ТЕЖКАТА ДУМА, ДА СЪМ ТЕЖКА /защото само така никой няма да ме помръдне от мястото ми/. Може би това чувство за тежест ми е давало някаква сигурност, но знае ли човек, колко тежест ми трябва за да не ме помръднат от мястото ми, а до колко е добре да не бъде мръдвана.
5. Да си стоиш на мястото, да не мърдаш от него е достойно за уважение. А не консерватизъм? Деградация? Спиране на развитието? Спомняте ли си родителите ни, които работеха цял живот на едно и също място, живееха цял живот на едно и също място, бяха женени цял живот за един и също човек. Така беше за добро или не. Беше важно да си на мястото си и... да си останеш на него. Това се считаше за достойно за уважение – "достоен човек - той се задържа толкова много години на едно място?!?!" Къде са тези времена,а?
6. Днес не е модерно, не е актулано и с една дума е невъзможно да се стремиш да се задържиш на едно място, просто защото светът е динамичен, времето върви по-бързо, нещата се сменят с космическа скорост и ако се задържиш на едно място – вече си се смятай за крайно изостанал.
7. Време е за промяна.
8. Почуствах се, че "камък ми падна от сърцето". Да се стремя да се задържа на едно място е в разрез с моята новаторска душа. Да се стремя да "си тежа на мястото" не ми подхожда на лекия ми характер, тежи ми, спъва ме и ме изпълва с гняв.
9. От този си стремеж да се спирам, да съм тежка съм натрупала доста килограми.
10. Смених съдържанието на думата достойна и реших, че съм достойна да тръгна на път, да правя промени, да бъда като Пролетта – дръзка, лека, свободна, променяща, непостоянна, поточна, радостна, палава, носеща новото,изчистваща и събуждаща.
11. Днес, 11.08.2011 посред лято– зимата в мен се стопи, ах най-после...
12. Заигра ми се на пролет... Замириса ми на пролет... Стана ми хубаво...
13. Достойна съм да пролетта... всички я обичаме, въпреки нейното непостояноство и преходност.
14. Искам да съм достойна да бъда пролет....
15. Свободна съм... аз съм пролетта на живота си...
Поздрави!
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно