2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Чудовището наречено "За пред хората"
Из разговорите ми с една моя клиентка:
Когато бях малка живеехме в едни малък апартамент, в който трябваше да поберем доста неща, а и най-вече нас тримата – мама, татко и аз. Живеехме в стая и кухня, живеехме си добре. Родителите ми ходеха на работа, аз на училище, смеехме се, пеехме и се забавлявахме. В края на седмицата ходехме при баба и дядо или те идваха у нас. Често пътувахме на екскурзии. Всичко беше добре, докато не се появяваха "Хората". Кои бяха "хората" не знаех, но знаех, че се много лоши, взискателни, отвратителни. Мразех ги, защото те си пъхаха носа, където не им е работа, защото критикуваха, клюкарстваха, говореха зад гърба на другите, подмазваха се,подиграваха се, бяха лицемерни, двулични, лъжци, мошеници и най-вече, защото никога не са доволни от мен каквото и да направех. Как така, че кажете вие? Така, всичко в къщи беше наред, достатъчно добро и хубаво докато ... не идваха хора. Тогава майка ми започваше да се паникьосва какво да направим, да говорим, да изпълняваме, готвим, поднасяме, чистим за да се представим като пред изпитната комисия за приемане в обществото, наречено "Хора". Аз смятах, че каквото и да направя не беше достатъчно добре като "за пред хората". Майка ми и баща ми се променяха, ставаха нервни, припряни, паникьосани, в напрежение, внасяха много напрегната атмосфера, викаха си едни на друг и също и на мен, защото всичко трябваше да бъде наред "за пред хората". Нашият обикновен дом се превръщаше в сцена, на която се разиграваше коренно различна пиеса, в която трябваше да участвам и аз. Трябваше да рецитирам, танцувам, с една дума да съм част от програмата, забавляваща хората. Не исках да го правя, не разбирах защо най-близките ми се променят така, защо се преструват, защо стават по-лоши и нервни помежду си и с мен. Защо всичко, което правех, не беше достатъчно добре. Защо ме иронизираха, подиграваха. Защо трябваше да си показвам бележника на тези непознати хора, защо родителите ми разказваха най-интимните ми тайни на всеослушание. Чувствах се предадена, разкрита, разкъсана, изложена и най-вече засрамена за поведението на родителите ми към хората и към мен. Гледах да се покрия някъде, но къде в тази единствена стая. Бях като на бойното поле. Тогава един ден, точно пред хората, майка ми ме нарече дърво, нещо от сорта "Какво си застанала като дърво, ела и поздрави хората както трябва". Нещо в мен се стегна и аз намразих и хората и нея. От тогава, когато има хора, когато трябва да съм пред обществото, да се изява, говоря, нещо... аз си представях че съм дърво и се сковавах цялата...
За това искам да говорим "Как мога да бъда и нещо друго освен "Дърво" и когато съм "за пред хората"...да се освободя от този си срам, натрупан в детсвото от себе си и от другите и от своята скованост...
Ех, олекна ми, радвам се, че ти го разказах...
ПП – разказано е с нейното изрично съгласие, защото и двете стигнахме до извода, че между нас има и други "дървета" и разказът й може да бъде полезен и на някои от вас.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно