Не като копаеш и ореш в основите му... Като ученичка гледах със завист, която гордо наричах презрение,  другите момичета, които имаха леко и свободно поведение и си позволяваха да бъдат невъзпитани, невъздържани, непослушни, устати, да се смеят в час и да правят бели. Те не признаваха и не спазваха повечето от правилата и законите, които ние добрите стриктно следяхме. Най- учудващото беше, че всички момчета, да си призная, че и голяма част от момичетата  ги харесваха. Винаги са ме учили да бъда добро момиче, която се превърна в добра жена, постигнах това, но... на каква цена... да стоя прилично и възпитано на опашката, докато другите ме предреждат и минават пред мен, да хвърлям укорителни погледи, докато другите се заливат от смях и се забавляват? Разбрах, че съм добра, но добра за кого? За себе си със сигурно – не!   Познавате ли ги тези момичета от рода на Пипи Дългото чорапче, за които се лепят всички последователи от рода на Томи и Аника. Е, аз не бях дори и от типа на Аника, аз стоях на страни и организирах други групировки, които бяха далеч от мухльовците, но и далеч от тези...леките... Вече съм на 53. Май дойде време да сменя приказката и от Пепеляшка, която търка подове с надеждата, че някъде по света ще организират бал, на който ще я поканят, от Червената шапчица, която така глупаво позволи на вълкът да я изяде и пасивно чакаше в корема му Г-н ловец да я спаси, от наивната и пасивна Спяща красавица, която така си пропиля 100 години, да се преместя в приказката на... "лошите" и невъзпитаните палавници с леко и свободно поведение, на тези, които не чакат да им дадат, а си вземат, на тези, които не си пропиляват времето с вежливости и колебания, дълги преценки и изпипване на ситуацията, а действат, на тези, които посягат първи, на тази, които морал е разтеглива дума /зависи с кой, кога и колко/, на тези които получават неща, на които на другите им текат лигите, на тази, които живеят и консумират, това за което другите само мечтаят. ТЕ НЕ ЦЕПЯТ БАСМА на никого, защото знаят как, кога и пред кого да събличат коприната от себе си..., а и я имат, нали? Време е.... Вече пораснах достатъчно голяма... за да не ме е страх да бъда възприемана като невъзпитана жена с леко и свободно поведение... Време е, не да отворя нова страница в старата приказка, а да попрескоча по други и по-забавни приказки... време е да открия коприната в себе си.  

крайностите не са работа :)... Нито много лошите момичета, нито прекалените светици... Най-важното е човек да знае кога и как се чувства най-добре, а не да се оглежда винаги в очите на обществото, търсейки одобрение...
Поздрави!