Според мен това е божия знак, който ни е даден за да се изправяме всеки път, когато паднем, божията сила, която ни подкрепя за да можем да преминем през препятствията с усмивка, вродената ни крехка детелина, която ни носи ако не късмет, то поне надежда, светлината в нас, която ни изпълва с вяра и доверие, че всичко, което ни се случва е за добро. Тя е нещо повече от кода за оцеляване, който всички ние притежаваме, тя е способността да бъдем щастливи, усмихнати, весели, смеещи се. Всички хора ли притежават тази способност или тя е скъп деликатест, притежание на богоизбраните?

Защо като деца сме по-сладки, усмихнати, весели, доволни, а с течение на времето и натрупване на годините натрупваме и киселина и горчилка? Вроден ли е песимизма? Може ли да се родим депресирани по природа? Кое прави едни хора по-депресирани и депресиращи от други? Страх от хубавото? Вроден мазохизъм? Генетична натовареност? Химията на организма?

Песимистът казва: Човек се ражда песимист или оптимист и нищо не може да промени това. Това е заредено в нас и ние си оставаме такива докрая на живота си.

Оптимистът казва: Разбира се, че това се изучава, дори и да си се родил песимист, можеш да се промениш и да започнеш да гледаш по-леко на нещата. Това е въпрос на гледна точка, на избор и практика. Въпрос на мироглед, а мироглед се изучава и изгражда, нали? Вижда ли ли сте деца-песимисти?

Да, за съжаление да. Има деца, които се раждат без тази весела искра в очите, без смях и песен. Загубените деца на Господ. Но има и деца, които си се раждат точно с тази искрица в очите, тя приблясква там, когато се смеят и радват и после се случва нещо и Тряс! Радостта се спуква. Изчезва, стопява се, напуска ги.

Има ли възможност радоста да се възстанови или зависи от случая, от това колко е бил сериозен удара и колко време е минало от тогава? До колко може да възстановим и възвърнем жизненоважната радост в очите и душите на тези хора?

Аз като непоправим оптимист вярвам, че всичко е поправимо. Всичко е възможно, а невъзможните неща отнемат малко повече време. Така че, хайде всички заедно да се постараям да запалим светлината на радостта, на нашата жизнена енергия, ако не в нечии чужди очи, то поне в нашите.И след това да се погрижим всеки ден да я съхраним, да я запазваме и увеличаваме.

 Ще успеем. Аз вярвам в това... Заедно сме...

21.08.2011

 

 

Pesimizmyt e genetichna natovarenost. Trudno se promenya.

Разбира се, че всичко е поправимо, но всеки сам трябва да поиска да опита, да опита отново, ако не се получи веднага и да види, че става. Не поиска ли сам да опита, няма как да стане.